Казусът „Пеевски” може да е знаков, но не е единствен, нито най-важен. Той е грозната брадавица на лицето на държавата, но отвътре има тумор. Конституционният съд трябваше да махне брадавицата не за да стане лицето по-красиво, а за да се отвори път да се изреже тумора. Трябваше да даде на хората причина да вярват, че болестта е лечима. Че правото все пак може да служи на справедливостта в човешкия свят. Където моралът, ценностите, почтеността, здравият разум, човешката мяра за добро и зло, доверието имат значение. Че те са точно толкова валиден критерий в управлението на държавата, колкото и в семейния живот. Защото обратното е несъвместимо.