Свалят от ефир "Х-фактор" - рейтингът му се сринал!

/Поглед.инфо/ Рейтингът на музикалното реалити "Х-фактор", което се излъчва в ефира на "Нова тв" се срива. Медийни експерти не изключват предсрочно прекратяване на предаването заради отдръпването на голяма част от рекламодателите. Това съобщава сайтът Hotarena.net.

Алексей Игудесман: “Мы играем в стиле ретро”. Интервью перед встречей

18 октября в Чикагском симфоническом центре состоится совместный концерт дуэта “Igudesman & Joo” и Чикагского симфонического оркестра. Это будет двойной дебют музыкантов: Алексей Игудесман и Ричард Хьюнг-ки Джу впервые выступят в Чикаго и впервые сыграют с прославленным чикагским оркестром.   Краткая биографическая справка. Скрипач и композитор Алексей Игудесман родился в Ленинграде. Выпускник Школы Иегуди Менухина в Лондоне. Учился у Бориса Кушнира в Венской консерватории. В составе дуэта “Igudesman & Joo” гастролирует с концертами по всему миру. Автор трех сонат для скрипки, около пятидесяти дуэтов для скрипки и фортепиано, а также других произведений ...

Към Сашо Диков: Въпросите ти са срам за журналистиката!

/Поглед.инфо/ "Не ме нервирай повече!". Така ядосано се обърна Илияна Раева към добрия си приятел Сашо Диков в предаването му ДикOff по "Нова телевизия". И допълни: "Ти много добре видя как постъпи Наско - провокативните ти въпроси са срам за журналистиката".

Съдията Андреев: Ако феновете на Спартак бяха влезли втори път, мач повече нямаше да има! (Снимки)

Фото Румен Сарандев Съдията на днешния мач Спартак 1918 - Литекс Димитър Андреев заяви ва път към съблекалнята след края на първото...

Красимир Зафиров: Поведението на фенове на Спартак? Ние аборигенска държава ли сме, или бананова република?

Легендарният вратар на Спартак Красимир Зафиров определи постъпката на фенове на Спартак 1918 в днешния мач с Литекс като втори шамар за...

Съвременни интерпретатори на Бах

/Поглед.инфо/ Скъпи приятели и колеги, Бих искал да ви поканя на рецитала си с рядко изпълнявани произведения от Йохан Себастиан Бах в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски", идния четвъртък, 17 октомври, от 19 часа.

Георги Божилов ще носи 10 дни гипсов ботуш

Контузията на Георги Божилов се оказа доста сериозна. Нападателят на Черно море не е играл повече от 20 дни, а в следващите 10 ще трябва да...

Черно море-Порт Варна победи ИУ-Варна в последната си контрола

Черно море-Порт Варна записа победа в последната си контролна среща. "Моряците" надиграха с 84:64 Икономическия университет на Варна, като...

Живко Господинов: От 10-15 години футболистите в Спартак са най-малко виновни в клуба

Легендата на Спартак и варненския футбол Живко Господинов изрази своето мнение за поведенито на феновете по време на днешния мач с...

Бежанците във „Враждебна” домъкнаха бълхи, въшки и глисти

За опасност от епидемия сред бежанците, предупреждават лекари. Според тях е възможно да плъзнат зарази сред настанените в столичния...

Наш камион заля Дуисбург с прасета (снимки)

Българска свинщина лъсна насред Германия в събота сутринта, след като по улиците в града се пръснаха умрели прасета, пише "Дер Вестен",...

Приятелят е този ...

Приятелят е този, който не отсъжда. Казах ти, той е този, който отваря вратата си на скитника, на патерицата му, на изправената му в някой ъгъл тояга и не го кара да танцува, за да оценява танца му. И ако скитникът разказва за пролетта по пътя отвън, приятелят приема в себе си пролетта. Ако разказва за ужаса на глада в селото, откъдето идва, приятелят заедно с него изстрадва глада. Вече ти казах, приятелят у човека е онази част, отредена за тебе, и отваря за теб една врата, която може би никога не отваря другаде. И приятелят ти е истински, и всичко казано от него е истинско, и той те обича, даже и ако те мрази в другата къща. И приятелят в храма, когото, благодарение на Бога, срещам отблизо, обръща към мене същото лице като моето, озарено от същия Бог, защото тогава е осъществено единението, даже ако другаде той е дюкянджия, а аз капитан, той градинар, а аз — моряк на кораб. Надмогнал нещата, които ни разделят, аз го открих и съм негов приятел. И мога да мълча пред него, тоест да не се страхувам за своите вътрешни градини, своите планини, урви и пустини, тъй като той не ще ги изпотъпче с обувки. Това, което, приятелю мой, приемаш от мен с любов, сякаш е посланикът на моята вътрешна империя. И ти се отнасяш добре с него, каниш го да седне и го изслушваш. И ето ни щастливи. Ала кога си ме виждал при прием на посланици да ги държа настрана или да ги отблъсквам, защото вдън тяхната империя, на хиляда дни път от моята, хората се хранят с ястия, които не ми харесват, или нравите им нямат нищо общо с моите. Приятелството е преди всичко примирие и духовно общуване над обикновените подробности. И аз нямам в какво да упреквам оня, който заема почетно място на трапезата ми.
Знай, че гостоприемството, учтивостта и приятелството са срещи на човека в човека. Какво бих правил в храма на един бог, който обсъжда ръста или пълнотата на вярващите, или в дома на един приятел, който не би приел патериците ми и би ме накарал да танцувам, за да ме критикува.
Ти ще срещнеш премного съдници по света. Ако става дума да ти придадат друга форма и да те закалят, остави тази работа на неприятелите си. Те добре ще се справят с това — както бурята, която извайва кедъра. Твоят приятел е създаден, за да те приюти. Знай, че когато идваш в храма, Бог не те съди, а те приема в лоното си. 

из "Цитадела" на Антоан дьо Сент-Екзюпери

Десетки търсят работа в чужбина

Десетки търсят работа в чужбина. Това стана ясно днес по време на Европейския ден на труда във Варна, информира Днес+. Събитието бе...

Шефът на СОД 64: Предложих на "Спартак 1918" охраната да е от 50 души, но ми отказаха!

Шефът на охраната на мача Спартак 1918 - Литекс и на СОД 64 Васко Молдованов разкри, че бившият футболист на спартаклии Иван Петров е бил...

Героят от Бяла: Имах мозък по обувките след катастрофата, поболях се

Болен, тъжен, безработен и отчаян продължава да живее Атанас Генчев със спомените от злокобния 7 декември 2006 г., когато автобус падна от...

Геша: Ако до вторник няма яснота за клуба, Иван Петров да си прави свой Спартак!

След загубата от Литекс с 2:3 във Варна наставникът на Георги Иванов-Геша първо взе отношение за футболното на терена, а после коментира и...

След 120 години история БСП се превърна в съпруга на ДПС

Как една партия със 120-годишна история, 1 млн. избиратели, стотици първични организации и с европейски социалистически лидер се докара до това състояние, е исторически ребус. Изследователите ще кажат след десетилетия. Вероятно ще се забавляват, тъй като си е смешно - БСП единствена през прехода функционираше като колективен политически субект, тя бе камък, който конюнктурата не завлече. За 24 години роди и погреба ред политически проекти. И точно тя изпадна в такава зависимост. Фактите са налице - след 1997 г. (цикъл на "организационно и идейно модернизиране") управленското й настояще е плътски обвързано с ДПС - два пъти в изпълнителната власт, два пъти избиран президент. ДПС подкрепи и още един кандидат за държавен глава (Калфин). БСП не просто разчита на този съюз. Тя е наясно, че без него е загубена. Ние не знаем има ли харем ДПС, но жена има - БСП.

Жената-скенер Момера Пенчева: България потъва!

"Много е страшно да кажа какво бъдеще виждам за България. Ние в момента потъваме. Още нямаме разумност. Личности ни трябват, за да излезем...

Основателят на "Златен кестен" издъхнал от глад

снимка: struma.bg Популярният композитор и музикален деец през годините Христо Любенов - Шани е издъхнал в абсолютна мизерия в Петрич....

Борисов: Тунел под Шипка ще има, когато се върнем на власт

Тунел под Шипка ще има, когато ГЕРБ се върне на власт, каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в Сливен. Според него опровержението от официалния говорител на еврокомисаря Йоханес Хан относно европарите за тунела Шипка и Западната тангента не е вярно, предаде кореспондентът на БГНЕС. На въпрос на БГНЕС относно опровержението на твърдението, че има спрени [...]

The post Борисов: Тунел под Шипка ще има, когато се върнем на власт appeared first on ExtremeCentrePoint.

[antoninus] Древни библейски истини за здравето

Това е петнайста глава от книгата на Марк Финли "Открития в пророчеството"* Преди известно време президентът на здравната организация в Америка провел лекция пред група кардиолози в Ню Йорк. Застанал пред тази о...

Гонзо: Имахме превъзходство, но пропуснахме много положения

Старши треньорът на Черно море Георги Иванов-Гонзо остана доволен от победата, но не и от многото пропуски на своя тим. "Контролирахме...

Ексклузивни снимки от прекъснатия мач Спартак 1918 - Литекс

фото: Румен Сарандев 20 фенове на Спартак 1918 нахлуха на терена в 15-та минута на мача с Литекс и прекратиха срещата.Ултрасите преминаха от...

Георги Божилов ще е 10 дни в гипсов ботуш

Контузията на Георги Божилов се оказа доста сериозна. Нападателят на Черно море не е играл повече от 20 дни, а в следващите 10 ще трябва да...

Жестоко земетресение удари Крит

Земетресение с магнитуд 6.7 по Рихтер е било засечено на 70 километра западно от гръцкия остров Крит в Средиземно море, според информация на...

Спартак 1918 загуби от Литекс с 2:3

Отборът на Спартак 1918 загуби от Литекс с 2:3  в реванша от 1/16-финалите за Купата на България на стадион "Спартак". Симеон Ганчев откри за...

"Черно море" на 1/8-финал за Купата

"Черно море" се класира за осминафиналите на турнира за Купата на България, след като спечели с 2:0 реванша с Марек във Варна. Първият двубой...

В София организират благотвори​телен концерт "Да помогнем на Златин да проходи отново"

“Да помогнем на Златин да проходи отново“ е благотворителен концерт, организиран от инициативен комитет от млади хора от град София. Те...

Почина пребитото от Цофъра дете

Тази сутрин в Пирогов почина 16- годишният Николай Димитров от Враца, който беше пребит преди около месец от Цофъра, съобщи tribali.info. Екшънът...

Откриха обесен мъж в банята му

55-годишен бивш работник във "Винпром" Ивайловград е открит обесен в банята му, съобщи Блиц. Първоначалната версия беше, че Стефан Стефанов...

На полувремето: Спартак 1918 - Литекс 2:3

Отборът на Спартак 1918 губи от Литекс с 2:3 след първото полувреме в реванша от 1/16 финалите за Купата на България на стадион "Спартак". Симеон...

"Черно море" води на Марек с 1:0 на полувремето

Единственият гол до момента вкара Иван Коконов в 16-та минута след пас на Сашо Александров. Варненци пропуснаха поне още 5 голови положения. Първият мач от 1/16-финалите за Купата на България завърши 0:0 в Дупница.  снимка: архив

Семейство Обама прие в Белия дом носителката на наградата “Сахаров” Малала Юсуфзай

Президентът на САЩ Барак Обама и първата дама Мишел Обама се срещнаха с пакистанската ученичка, правозащитник и активист за човешките права Малала Юсуфзай в Овалния кабинет, предаде Би Би Си. Семейство Обама изрази благодарността си на 16-годишната Малала, която миналата година бе простреляна в главата от талибаните, заради нейната „вдъхновяваща и пламенна работа” за образованието за момичета. В четвъртък Малала получи наградата „Сахаров” за човешки права.

Варненските магистрати искат нова съдебна палата, учредяват обществен съвет

Обществен съвет ще търси средства за построяване на нова съдебна палата във Варна, съобщи Дарик Варна. През последните години магистрати...

Български лекари откриха нова болест, покосяваща мускулите

снимка: Ладислав Петков Световен принос на България в областта на медицината. Български лекари откриха нова болест, покосяваща...

Фенове нахлуха на терена на стадион "Спартак", прекратиха мача

20 фенове на Спартак 1918 нахлуха на терена в 15-та минута на мача с Литекс и прекратиха срещата. Ултрасите преминаха от едната тъч-линия до...

Im Fiaker mit Christo Botev ins Hotel „Bulgaria“

OLYMPUS DIGITAL CAMERAMilen Radev

Bulgarien hat nicht mehr viele Freunde in der heutigen Zeit. Das ist zwar in gewissem Maße weltgeschichtlicher und nachbarschaftlicher Beihilfe zu verdanken, aber ebenso redlichen Bemühungen der eigenen Eliten und vieler namenloser Landeskinder.

Einer der wenigen, der jahrzehntelang sein Herz treu und unverzagt an die Bulgaren, an die bulgarische Literatur und Kulturtradition hängte, sie wie kein Zweiter kannte und vieles dafür tat, sie wieder in die deutsche öffentliche Wahrnehmung zurück zu holen, war der Slawist, Autor und Übersetzer Norbert Randow.

Am 1. Oktober verstarb Norbert Randow nach kurzer Krankheit in Berlin. In freundschaftlicher Verbundenheit möchte ich mit diesen Zeilen, die ich zu seinem 80. Geburtstag vor 3 Jahren schrieb, an Ihn erinnern.

M.R.


In den frühen Morgenstunden einer Sommernacht des Jahres 1952 entstieg dem, mit zwölfstündiger Verspätung in den Hauptbahnhof von Sofia eingefahrenen, Zug ein bleichgesichtiger, vermutlich erstaunt um sich blickender deutscher Jüngling von imposanter Statur.

Der zukünftige Slawist, Übersetzer, Herausgeber, Literaturwissenschaftler und Historiker des bulgarischen Schrifttums Norbert Randow betrat zum ersten Mal bulgarischen Boden.
Aus der Unwegsamkeit der schwarzen Sofioter Nacht erlöst ihn der Lokführer. Der Ratlosigkeit des ausländischen Gastes gewahr, fährt dieser kurzentschlossen den Zug ins Depot, winkt einen der auf dem Bahnhofsvorplatz vor sich hinschlummernden Fiaker herbei und begleitet den Jüngling ins Hotel „Bulgaria“. Bis zum heutigen Tage erinnert sich Norbert an den Namen seines nächtlichen Betreuers: Christo Botev *

Ich denke, dass man sich schwerlich einen bedeutungsträchtigeren Einzug des 22-jährigen Studenten in das Land, welches seine zweite Heimat werden sollte, ausdenken könnte als diesen, vom Schicksal zusammengefügten: mit einem gewissen Christo Botev unterwegs ins Hotel Bulgaria

In den seit jener Nacht folgenden fast 60 Jahren war es Norbert Randow beschieden, die bulgarische Literatur und die herzlichen Beziehungen zu vielen ihrer besten Autoren zum Mittelpunkt seines schöpferischen Lebens zu machen. Und Bulgarien sollte ihm immer und immer wieder Ruhepunkte und Arbeitsmöglichkeiten bieten, es sollte ein Ort für Begegnungen mit Freunden und Angehörigen werden, ihm den Zugang zu einer jahrhundertealten intellektuellen und künstlerischen Welt gewähren. Eine Welt, die Norbert sich so tief und innig  erschlossen hat, wie nur wenige unserer Zeitgenossen.

Nach 1952 folgen die Besuche in Bulgarien in dichter Reihenfolge. Der ursprüngliche Anlass ist, wie so oft, romantischer Natur: die im Fischerort Baltschik entflammte Leidenschaft für eine reizende Tochter der Schwarzmeerküste. Bald, nach einer Rundreise von 2000 km mit der Monatsfahrkarte der Bulgarischen Eisenbahn, soll Norbert Randow auch weitere Schönheiten Bulgariens kennen- und lieben lernen.

In Sofia führt ihn der Zufall als Untermieter in die Wohnung der bemerkenswerten intellektuellen Dame einer alten, bereits verschwundenen Sofioter Welt der Literaten und Kenner Europas – Jeanna Nikolova. Die ehemalige Lehrerein am Italienischen Gymnasium, nach dem Umsturz von 1944 als „Faschistin“ an eine „Zigeunerschule“ am Rande von Sofia verbannt, wird zu seiner langjährigen Wirtin. Jeanna Nikolova wird für Norbert das lebendige Band zur Tradition und zum Wertvollsten im bulgarischen intellektuellen Leben knüpfen.

Nachdem er eine Aspirantur in Sofia zum Thema „Pencho Slavejkov und die deutsche Literatur“ aufgenommen hat, bekommt Norbert die Gelegenheit, 1954 an der Eröffnung des Javorov**- Museums in Chirpan teilzunehmen. Auf der Rückfahrt laden ihn mit einem Extra-Bus angereiste Sofioter Schriftsteller ein, die kleine Balkan-Stadt Kazanlyk zu besuchen. Über Nacht soll sich Norbert ein Hotelzimmer mit dem außergewöhnlichen Dichter Atanas Daltschev teilen.

Diese Fügung und die sich daraus entwickelnden Gespräche bis ins Morgengrauen – von Proust über die deutsche Philosophie bis zur bulgarischen Literatur – legen den Grundstein für eine der wichtigsten Freundschaften Norbert Randows in Bulgarien – die mit Atanas Daltschev, dem großen Verweigerer, wie er ihn nennt. Dem Menschen und Künstler, der sich konsequent verweigert, sowohl gegenüber der im Lande herrschenden Ideologie, als auch gegenüber den banalen Kämpfen und Alltagsquerelen im Schriftstellerverband.

Randows Aspirantur an der Sofioter Universität erfährt ihr jähes Ende, nachdem er im Satireblatt „Starschel“ eine ironische Rezension über das gerade erschienene, bis zur Lächerlichkeit misslungene Deutsch-Bulgarisches Wörterbuch veröffentlicht. Der Autor des Buches erweist sich als ein einflussreicher Genosse. Die DDR-Botschaft in Sofia veranlasst umgehend die Abberufung des Aspiranten wegen „Einmischung in die inneren Angelegenheiten des Bruderlands Bulgarien“.

Nach 1956 und den Enthüllungen des XX Parteitages der KPdSU in Moskau setzt auch beim bis dato begeistert an die marxistisch-leninistischen Ideologiedogmen glaubenden Jungsozialisten die Ernüchterung ein. Bei einer Wohnungsdurchsuchung der Stasi 1962 findet man bei Norbert Randow den Roman „Doktor Shiwago“ von Pasternak. Das reicht für den Vorwurf der „antisowjetischen Verleumdung“. Ein Jahr nach dem Mauerbau wiegen aber andere, ihm zur Last gelegte „Vergehen“ noch schwerer: ein Freund hat sich über die Kanalisation nach Westberlin abgesetzt und vorher sein Manuskript Norbert zur Aufbewahrung und nachfolgender Weiterleitung in den Westen überlassen. Dies gilt als „staatsfeindliche Hetze“ und „Beihilfe zur Republikflucht“ – oder als „gewusst, aber nicht verpfiffen“, wie es im Volksmund heißt.

Der 32 Jährige wird zu 3 Jahren Haft verurteilt und erst 1965 aus dem Gefängnis entlassen. Von nun an und bis 1989 sorgt die Stasi dafür, dass Norbert nirgendwo eine feste Anstellung erhält. Er kommt bescheiden als freischaffender Übersetzer und Herausgeber über die Runden. Seine Wohnung in der Achtermannstraße in Pankow verwandelt sich in einen legendären Ort für innige und ausgelassene Begegnungen Ostberliner freidenkender Intellektueller, Künstler und deren Gäste. Aber auch zu einem sorgfältig durch die Stasi überwachten Objekt, wie aus den umfangreichen Akten, die Norbert nach 1989 einsehen konnte, hervorgeht.

Abgehört wurde unter anderem durch die Wand der Nachbarwohnung, es sind Gespräche protokolliert und Besucher aufgelistet worden. Besonders verdächtig erschien der Stasi-Beobachtung z.B. der Umstand, dass zum 49. Geburtstag von Randow just 49 Gratulanten und zudem „konspirativ, einzeln oder zu zweit“ erschienen seien. Vermutlich hätte es die ostdeutschen Tschekisten nicht so sehr überrascht, wenn alle Geburtstagsgäste in Reih und Glied und mit einer Blasmusikkapelle vorneweg aufmarschiert wären.

Im Laufe mehrerer Jahre kann von Reisen nach Bulgarien keine Rede sein. Norbert Randow übersetzt bereits eifrig aus dem Bulgarischen und betätigt sich auch als Herausgeber für bulgarische Literatur in ostdeutschen Verlagen. Dank fester Quoten, die es dort für die Literatur der „Brudervölker“ gibt, können so wertvolle Titel der bulgarischen Klassik, wie z.B. „Unter dem Joch“, „Der Aufbruch der fliegenden Schar“, aber auch Sammelbände mit Prosa und Dichtung der Gegenwart erscheinen.

1967 lernt Norbert seine zukünftige Ehefrau Theda, eine Studentin aus Westberlin, während einer ihrer Besuche im Osten kennen. Von nun an begegnen sie sich in längeren oder kürzeren Abständen, immer nur für kurze Zeit und unter den Bedingungen des strengen Grenzregimes für Gäste aus dem Westen. Die Verbindung der Beiden wird sich solider erweisen als die angeblich für alle Ewigkeit gebaute Berliner Mauer. Im Jahre 1978 kommt ihr Sohn in Westberlin auf die Welt. Sie nennen ihn Clemens – zu Ehren des wundertätigen bulgarischen Heiligen aus Ohrid in Mazedonien.

Auf den ersten Blick eigenartig, erweist sich in dieser Zeit gerade Bulgarien als der einzige Ort der Welt, wo sich diese durch den Eisernen Vorhang getrennte Familie begegnen und Clemens in relativer Ruhe mit seinem Vater zusammen leben kann – wenn auch immer nur für eine begrenzte Zeit. Das Zentrum für Bulgaristik in Sofia lädt den aktiv übersetzenden und zur Verbreitung der bulgarischen Literatur im deutschsprachigen Raum beitragenden Norbert Randow „gemeinsam mit seiner Familie“ wiederholt für jeweils mehrere Monate zu Studien- und Arbeitsaufenthalten nach Bulgarien ein.

Norbert Randow nutzt die Zeit konzentriert aus. Er übersetzt die klassischen Lebensaufzeichnungen des Mönchen Sofroni aus Wraza und gibt nach einjähriger Arbeit auch die „Slawo-bulgarische Geschichte“ des Paissi von Chilandar aus dem 18. Jahrhundert auf Deutsch heraus. Letztere versehen mit einem 90-seitigen Kommentar – wie ihn die bulgarische Literaturwissenschaft bis heute nicht kennt.

Für diese Übersetzung zeichnet ihn die Bulgarische Akademie der Wissenschaften 1985 mit dem angesehenen Preis „Paissi von Chilandar“ aus. In Bulgarien verkehrt Norbert in einem weitläufigen künstlerisch-kreativen Kreis. Zu seinen engsten Freunden zählen Alexander Gerov, Minko Nikolov, Boris Deltschev, Radoj Ralin, Dimiter Avramov… Für deutschsprachige Ausgaben, für Zeitungen und Zeitschriften schreibt er unermüdlich über literarische und literatur-wissenschaftliche Themen mit Bezug zu Bulgarien. Das bibliographische Verzeichnis seiner Autorentexte umfasst 168 Einträge, seine Übersetzungen gehen in die Hunderte.

Nach dem Fall der Mauer 1989 kann Norbert Randow zum ersten Mal die Wohnung seiner Lebenspartnerin Theda im Westteil Berlins besuchen und das Kinderzimmer seines 11-jährigen Sohnes sehen. Die Humboldt-Universität zu Berlin, aus der er gleich nach seinem Hafturteil entlassen worden war, stellt ihn wieder ein und beruft ihn bald zum Professor für bulgarische und weißrussische Literatur. Bis zu seiner Pensionierung kann er noch mehrere Semester unterrichten. Im Jahre 2000 verleiht ihm der bulgarische Staatspräsident Peter Stojanov die höchste Auszeichnung – den Orden „Stara Planina“. Im vergangenen Jahr wurde der Literat in Berlin mit dem höchsten deutschen Orden, dem Verdienstkreuz am Bande gewürdigt.

Mit gutem Recht kann Norbert Randows Zuhause in Berlin als Museum der bulgarischen Literatur bezeichnet werden. Ich bin mir sicher, dass außerhalb Bulgariens keine derart umfassende Sammlung an Erstausgaben und ganzer Jahrgänge von Periodika – seit dem 19. Jahrhundert bis heute – existiert. Dabei sind die Schätze in Norberts endlosen Buchregalen keineswegs abgelegt und vergessen, nein, sie dienen der täglichen Arbeit. Beim Gespräch ist der muntere Jubilar jederzeit bereit, aufzuspringen und mit unfehlbarem Griff einen Band an der richtigen Stelle herauszuholen, um beim nötigen Zitat oder Verweis aufzuschlagen.

Es gibt nur wenige Freunde des Balkanlandes, die ihr persönliches und berufliches Leben auf so ehrliche und tiefgründige Weise mit Bulgarien verbunden haben. Eigentlich kann Norbert Randow gar nicht zu ihnen gezählt werden, es wäre nicht korrekt, ihn einen Freund Bulgariens zu nennen.

Für mich ist Norbert schlicht und einfach ein Bulgare aus Norddeutschland, aus dem ihm so am Herzen liegenden Großherzogtum Mecklenburg – Strelitz. Dabei ist er ein Wahlbulgare – nach der Wahl des Herzens und des Geistes, ein deutscher Bulgare, der emotional und intellektuell sein Leben mit dem Land der Rosen und der Musen verbunden hat, der dem heutigen Land der stiernackigen Oligarchen kritisch gegenüber steht und – genauso wie wir alle – Anteil an dessen Schicksal nimmt, der mit-leidet und mit-hofft…


* Christo Botev – bedeutendster bulgarische Dichter und Revolutionär des 19. Jh.
* * Javorov – namhafter bulgarischer Dichter vom Anfang  des 20. Jh.


Спартак 1918 спира да тренира и да играе в "Б" група от понеделник

Отборът на Спартак 1918 ще спре да тренира и да играе в "Б" група от понеделник. Това обяви треньорът Георги Иванов - Геша. "Разпускам отбора...

Държавна помощ за български църкви в САЩ

Българският православен храм “Света София” в Чикаго, който е под юрисдикцията на Светия Синод на БПЦ, получи целева държавна помощ от Дирекция “Вероизповедания” на Министерски съвет, чрез генералното консулство на Р. България в Чикаго. На 18 септември 2013 г., българският генерален консул в Чикаго Симеон Стоилов връчи чек за сумата от 20 000 щ.д. на председателя на църковното настоятелство на “Св. София” д-р Михаил Николов. От Министерски съвет е отделена помощ и за българския православен храм “Света Троица” в Медисън, щата Илинойс, който е първата българска православна църква в Америка.

Батков пратил мутрите да съблекат Петев!

/Поглед.инфо/ "Някакъв член на фенклуб заявява "Ние казваме кой е в "Левски". И до този фен стои Батков. Съжалих го", призна с ярост Илиана Раева пред БНТ. Тя беше безпощадна към фенския преврат в синия клуб.

Психичноболна бие, дере и хапе децата си

Две 13-годишни момчета са принудени да живеят сами в страх и ужас с психичноболната си майка в Горна Оряховица, пише "Монитор". След като...

Властта на хората в сериал

Дани Мадиган: Добре, виж. Какво ще кажеш за онова момиче там? Твърде красива е, за да работи във видеотека.
Джак Слейтър: Съгласен съм. Може би работи за нас... под прикритие, разбира се...*

Гледах първите три серии на „Четвърта власт“. От една страна, медиите са ми много любопитна територия, защото от 15 години ту правя медии, ту се занимавам с тях, а напоследък с фондацията изследваме свободата на словото. Така че художественият поглед в областта ми е много любопитен.

По малко по–различен повод, една професорка ме попита наскоро – „Защо, защо научното знание не може да стигне до хората? През последните години се написаха великолепни монографии, но никой не ги чете извън научните среди, а още по–малко хора ги разбират. Ако хората ги прочетат и ги разберат, много митове за нашето минало ще се превърнат в прах, а ние ще разбираме по–добре живота си.“

Съгласен. И това, което толкова се чудим – как може познанието за живота и света да стигне до всеки човек в компресиран и разбираем вид, е измислено преди хилядолетия – това е изкуството. Мисията (не точно задачата) на изкуството е, чрез разказване на истории да ни въведе в света, който съществува или е съществувал.

След този обилен теоретичен увод да поговорим за сериала. Признавам, че съм пристрастен – с някои от създателите му съм бил в едно училище, с други сме работили бюро до бюро, с трети сме съмишленици, а с четвърти  просто се харесваме ;)

Но това не ми пречи да бъда обективен. Ето и с капиталци много се имаме, а преди няколко години така ги бях нахранил, че миналата седмица ми обясняваха, колко съм ги бил ядосал тогава и още им държеше влага. А аз очаквах, като им написах такава обилна критика да се видим поне веднъж на живо за да им покажа какво имам предвид. Минало бешело ;)

Сериалът започва с ударно начало. Много хора казаха, че много ги дразни рецитирането в стил НАТФИЗ, то и мен декламирането много ме дразни по принцип в българското кино, но този път добрият сценарий и режисура надделяха и след петата минута спрях да го забелязвам.



Нормално е на кино жените да са по–красиви, офисите да са по–чисти, техниката да е по–модерна. Когато е на филм, може. Тук се намесва и жанровата специфика – все пак това е комерсиален сериал, който трябва да се продаде на други телевизии, и затова офисите са малко по–луксозни и чисти, журналистките са малко по–красиви и умеят да се гримират и обличат съвършено, а журналистите са доста по–професионални и пият много малко в кадър. Ченгетата в CSI дали са като истинските? Хорейшо?

За вярността към професията ми е трудно да съдя - никога не съм работил в редакция като журналист, (макар че преди години в Нет Инфо имахме и редакция с новини) така че точно от тази страна на професията нямам голямо понятие.

Същото важи и за литературния говор. Ако правим кино с друга специфика – например, тежка социална драма, която трябва да се показва по фестивали или по телевизията след 11,30 вечерта (а мислим и за децата) – тогава нелитературното изразяване е задължително, защото е част от художествената истина. Докато за разказването на историята на една редакция в праймтайма (най-гледаното време) цинизмите и жаргонът не са съществени. Тоест, необходим е още един компромис на реалистичното с комерсиалното, за което също смятам, че им се е получило много добре.

Не е съвсем всичко да ми е харесало безусловно. Първите десетина минути предизвикаха у мен тежко недоумение. „Блогърка“ която щурмува редакция, за да си намери работа?! Която вече пише от години, но няма ни един познат в редакцията, на който да се обади, преди да се прави на маймуна? Има фантастична представа за парично–трудово–авторските взаимоотношения, но вече пише книги?

Вероятно е трябвало да се вкара с взлом в сюжета (а и вече има достатъчно НАМЕЦИ, че ще научаваме още неща за миналото ѝ по-нататък)

Допълнително в betahaus имахме среща с двама души от екипа на сериала – Велислава и Шошо, които трябваше да ни разкажат как е текъл работния процес

Както каза Димитър Коцев – Шошо – „Трябваше да бързаме, защото през цялото време усещах нечий дъх във врата си“



А Велислава показа схемата на героите и взамоотношенията им – скелетът, около който е бил писан целия сценарий.


Вече гледах три серии и смятам да го гледам целия. Въпреки недостатъците си, които вече казах, че спрях да забелязвам, този сериал има едно голямо предимство, което например забелязах при първия сезон на Big Brother – накара ни да разберем още нещо за себе си.

Също така, е сигурно първият филм в новата ни история (поправете ме, ако бъркам, много не съм гледал български филми и сериали след 90–та година), в който тази отровна плетеница между тайни служби, медии и политика се показва наяве, а народната милиция и държавна сигурност, пардон полицията и ДАНС, съвсем не са ангели, които бдят денонощно да ни осигурят спокоен живот в истина и с високи доходи.

Сигурно ще се чуят още много критики. Най–странната чух на протестното шествие. От известно време ходят някакви личности из протеста и обясняват, че добрата телевизия е битиви, лошата е бнт и е лоша БНТ защото сериалите са ѝ много по–скъпи от тези на конкуренцията. Ами добре. В крайна сметка цената трябва да е свързана с продукта, иначе нищо не значи. Все едно да ви питам - кола за 5000 лева евтина ли е?



Тече и рекламна кампания с истински вестник „Четвърта власт“. Много хитро измислено


–––––––––––––––––––––––––––
*От филма „Последният екшън герой“:  Дани Мадиган (момчето), се опитва да докаже на Джак Слейтър (героят на Бате Арни), че се намират във филм, а не в действителността.

Властта на хората в сериал

Дани Мадиган: Добре, виж. Какво ще кажеш за онова момиче там? Твърде красива е, за да работи във видеотека.
Джак Слейтър: Съгласен съм. Може би работи за нас... под прикритие, разбира се...*

Гледах първите три серии на „Четвърта власт“. От една страна, медиите са ми много любопитна територия, защото от 15 години ту правя медии, ту се занимавам с тях, а напоследък с фондацията изследваме свободата на словото. Така че художественият поглед в областта ми е много любопитен.

По малко по–различен повод, една професорка ме попита наскоро – „Защо, защо научното знание не може да стигне до хората? През последните години се написаха великолепни монографии, но никой не ги чете извън научните среди, а още по–малко хора ги разбират. Ако хората ги прочетат и ги разберат, много митове за нашето минало ще се превърнат в прах, а ние ще разбираме по–добре живота си.“

Съгласен. И това, което толкова се чудим – как може познанието за живота и света да стигне до всеки човек в компресиран и разбираем вид, е измислено преди хилядолетия – това е изкуството. Мисията (не точно задачата) на изкуството е, чрез разказване на истории да ни въведе в света, който съществува или е съществувал.

След този обилен теоретичен увод да поговорим за сериала. Признавам, че съм пристрастен – с някои от създателите му съм бил в едно училище, с други сме работили бюро до бюро, с трети сме съмишленици, а с четвърти  просто се харесваме ;)

Но това не ми пречи да бъда обективен. Ето и с капиталци много се имаме, а преди няколко години така ги бях нахранил, че миналата седмица ми обясняваха, колко съм ги бил ядосал тогава и още им държеше влага. А аз очаквах, като им написах такава обилна критика да се видим поне веднъж на живо за да им покажа какво имам предвид. Минало бешело ;)

Сериалът започва с ударно начало. Много хора казаха, че много ги дразни рецитирането в стил НАТФИЗ, то и мен декламирането много ме дразни по принцип в българското кино, но този път добрият сценарий и режисура надделяха и след петата минута спрях да го забелязвам.



Нормално е на кино жените да са по–красиви, офисите да са по–чисти, техниката да е по–модерна. Когато е на филм, може. Тук се намесва и жанровата специфика – все пак това е комерсиален сериал, който трябва да се продаде на други телевизии, и затова офисите са малко по–красиви и чисти, журналистките са малко по–красиви и умеят да се гримират и обличат, а журналистите доста по–професионални и пият много малко в кадър. Ченгетата в CSI дали са като истинските? Хорейшо?

За вярността към професията ми е трудно да съдя - никога не съм работил в редакция като журналист, (макар че преди години в Нет Инфо имахме и редакция с новини) така че точно от тази страна на професията нямам голямо понятие.

Същото важи и за литературния говор. Ако правим кино с друга специфика – например, тежка социална драма, която трябва да се показва по фестивали или по телевизията след 11,30 вечерта (а мислим и за децата) – тогава нелитературното изразяване е задължително, защото е част от художествената истина. Докато за разказването на историята на една редакция в праймтайма (най-гледаното време) цинизмите и жаргонът не са съществени. Тоест, необходим е още един компромис на реалистичното с комерсиалното, за което също смятам, че им се е получило много добре.

Не е съвсем всичко да ми е харесало безусловно. Първите десетина минути предизвикаха у мен тежко недоумение. „Блогърка“ която щурмува редакция, за да си намери работа?! Която вече пише от години, но няма ни един познат в редакцията, на който да се обади, преди да се прави на маймуна? Има фантастична представа за парично–трудово–авторските взаимоотношения, но вече пише книги?

Вероятно е трябвало да се вкара с взлом в сюжета (а и вече има достатъчно НАМЕЦИ, че ще научаваме още неща за миналото ѝ по-нататък)

Допълнително в betahaus имахме среща с двама души от екипа на сериала – Велислава и Шошо, които трябваше да ни разкажат как е текъл работния процес

Както каза Александър Коцев – Шошо – „Трябваше да бързаме, защото през цялото време усещах нечий дъх във врата си“



А Велислава показа схемата на героите и взамоотношенията им – скелетът, около който е бил писан целия сценарий.


Вече гледах три серии и смятам да го гледам целия. Въпреки недостатъците си, които вече казах, че спрях да забелязвам, този сериал има едно голямо предимство, което например забелязах при първия сезон на Big Brother – накара ни да разберем още нещо за себе си.

Също така, е сигурно първият филм в новата ни история (поправете ме, ако бъркам, много не съм гледал български филми и сериали след 90–та година), в който тази отровна плетеница между тайни служби, медии и политика се показва наяве, а народната милиция и държавна сигурност, пардон демократичните служби, съвсем не са ангели, които бдят денонощно да ни осигурят спокоен живот в истина и с високи доходи.

Сигурно ще се чуят още много критики. Най–странната чух на протестното шествие. От известно време ходят някакви личности из протеста и обясняват, че добрата телевизия е битиви, лошата е бнт и е лоша БНТ защото сериалите са ѝ много по–скъпи от тези на конкуренцията. Ами добре. В крайна сметка цената трябва да е свързана с продукта, иначе нищо не значи. Все едно да ви питам - кола за 5000 лева евтина ли е?



Тече и рекламна кампания с истински вестник „Четвърта власт“. Много хитро измислено


–––––––––––––––––––––––––––
*От филма „Последният екшън герой“:  Дани Мадиган (момчето), се опитва да докаже на Джак Слейтър (героят на Бате Арни), че се намират във филм, а не в действителността.

Б.Т.Р. настройват на рок вълна бирения фест във Варна

Варненският вариант на популярния октомврийски бирен празничен формат - Grand Beer Fest 2013 превърна най-големия търговски център в морската...

Шест месеца “творческа командировка”

Шест месеца. На 2 октомври 2013 г. се навършиха точно 180 дни от творческата ми командировка в Софийския хотел с игривото име „Затвор”. Тук му е мястото да спомена, че реалната ми командировка започна още на 28 юни 2010 г. Тогава разбеснелият се блудник – почетен консул на Русия в Бургас Тонко Фотев нареди на подчинените си прокурор Маджаров и следователчето Теньо да ми сменят мярката. Като едни истински майстори на шева и кройката, те ме оразмериха и ме изпратиха на нещо като пробна почивка. Докато отмарях безгрижно, за мен мислеха блудникът Фотев и експолковникът от КГБ – мутрата Гудков, който по това време беше и депутат в Руската Дума. Тези двамата гении на мисълта раздаваха задачки за изпълнение на българските съдии и прокурори на три инстанции. И в крайна сметка кривосъдниците осъдиха управител на частна фирма за присвояване и безстопанственост без да правят ревизия на самата фирма. От Гинес веднага ги наградиха за подвига и за упоритостта, с която записваха в мотивите си, че нямало нужда от ревизия, защото всичко било доказано?!?

Дънекова и Ценов спечелиха лекоатлетическия пробег "Варна"

Финалистката на 3000 м стрипълчейз от световното първенство в Москва Силвия Дънекова спечели при жените на лекоатлетическия пробег...

Американски съд обяви жив мъж за законно мъртъв

Мъж, който е изчезнал преди повече от десетилетие, разбра че връщането от света на мъртвите наистина е трудна работа, пише Yahoo News,...

Колко ще вземем от ЕК за сирийските бежанци – ясно до 10 дни

inews.bg Очакваме до 10 дни ЕК да вземе решение колко пари ще ни отпусне за справяне с бежанската вълна от Сирия. Това обяви ръководителят на...

Страници: 1 | 2 | 3

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване