Първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват

Много е важно дали ти липсват първите седем години!

Минаха първите 7 години, откакто на 8 октомври 2006-та беше излъчено последното издание на неделното публицистично предаване „В десетката“ по Би Ти Ви. Тогава водещият, т.е. аз, си позволих да обезпокоя самия президент президент Георги Първанов с въпрос дали е придобил като подарък от спонсор два мезонета в София.

Понеже днес е неделя, седем години по-късно (се ) питам друго: липсват ли ми тези първи седем години след деня, когато бях заплашен с уволнение, беше свалено предаването ми и съответно си тръгнах от Би Ти Ви в знак на протест срещу съюзяването на „моята“ телевизия с моя политически душманин, наредил разправата с един журналист с размахване на заканителен пръст чрез „нарочна декларация“ с поименно заклеймяване от екрана на същата телевизия.

( Който смята, че го „занимавам“ със себе си, може да си спести четенето и да се занимава с нещо по-малко дразнещо…).

Останалите питам същото, което и себе си: липсват ли ни въпросните изминали 7 години?

През „отчетния период“, за който пиша, животът ми се промени (не само професионално) толкова щастливо, че би трябвало да съм благодарен на онзи „симбиоз“ между Първанов, олигархичните босове и обслужващия ги персонал, който ме направи отново свободен човек.

Спокойно, няма да се „хваля“ с написаните междувременно книги, с милионите посещения в блога ми и с вниманието на световните медии, които, смея да твърдя, ме превърнаха в най-цитирания в чужбина български журналист ( от „Ню Йорк таймс“, до „Файненшъл таймс“).

Лично на мен първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват и макар да липсвам все повече от екрана на телевизиите, които по изключение ме канят ( обикновено да „запуша някоя дупка“ в някое храбро предаване), за мен е комплимент да ме няма в списъка на дежурните гости точно на онези канали, от които намирисва на манджа, поръчана от кухнята на задкулисието.

Това е добрата новина в личен план. Как обаче се отразиха въпросните 7 години на българската журналистика и на медийната ни среда, която все повече прилича на среден пръст спрямо очакванията за бунт на журналистическата съвест в България?

В случая не си меря пръстите с никого, още повече, че оценявам неравностойното си положение спрямо колегите, които са длъжни да си мерят приказките, ако не искат да се мъчат тепърва да стават блогъри по принуда и да се освобождават от оковите на заплатите и произтичащите от тях зависимости.

Питам за онзи плонж в калта от 35-то до 85-то място ( или нещо подобно като статистика) , където се е пльоснала именно след въпросните 7 години българската журналистика, съизмерена с посестримите й по света в съответните международни класации.

Отговор не чакам на принципа за умрелия и писмото.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: