Политика на убийството

Системата Zerocoin предложена от Джон Хопкинс теоретично прави транзакциите с дигиталната валута Bitcoins непроследими и анонимни

Джеймс Далтон Бел, (роден през 1958 г.), е американски крипто-анархист, създател на идеята за организиране на анонимно-спонсорирани плащания за убийства чрез интернет, която той нарича „Политика на убийството“. През април 1995 г., Бел написва първата част от есе в 10 части, наречено „Политика на убийството“, в което описва сложния пазар, на който анонимни благодетели могат надеждно да поръчат убийства на държавни служители или други лица, които нарушават правата на гражданите. След публикуването на есето, Бел се превръща в мишена на федералното правителство на Съединените щати. През 1997г., след разследване от Националната агенция за приходите (IRS), Бел е арестуван и хвърлен в затвора за 11 месеца за углавни престъпления по обвинения за укриване на данъци, тормоз и използване на фалшиви ЕГН-та (Social Security numbers). През 2001г., Wired (Жицата)нарича Бел един от най-известните „интернет есеисти“ и най-известният в света „крипто – затворник“. Преводът предложен тук е от сайта Outpost of Freedom.

Част 1-ва

Интересувам се от концепциите за дигитални пари и криптиране от 1992 г., когато прочетох статията в августовския брой на Scientific American (Наука за американци) за "криптираните подписи". Макар че следя темата за дигиталните свободи (Digitaliberty) само от няколко седмици, вече забелязах няколко момента, които силно се отнасят до (и трябва!) да интересуват средно осведомения индивид:

1. Как може да използваме свободата, която ни дава интернет, във всекидневния живот?

2. Как можем да попречим на правителството да забранява криптирането, дигиталните пари и други подобни системи, които подобряват свободата ни?

Преди няколко месеца ми хрумна истински и буквално "революционна" идея, която шеговито нарекох "Политика на убийството": Поиграх си да помисля как може да се създаде организация, която законно да съобщи, че ще даде парична награда на този, който правилно „прогнозира" смъртта на някой от списъка с нарушителите на права, обикновено държавни служители, чиновници, и други назначени лица. Тази организация може да поиска анонимни дарения от обществеността и от частни лица, а те ще могат да пращат вноските с помощта на дигитални пари.

Обмислях и как, чрез използване на съвременни методи за криптиране с публичен ключ и анонимна дигитална валута, би било възможно да се създадат такива парични награди, при които никой няма да знае кой ги е получил, а само, че се присъждат. Дори самата организация няма да има информация с която би могла да помогне на властите да намерят лицето отговорно за прогнозата, да не говорим за този, който е причинил смъртта.

Нямах намерение да се занимавам с такъв „костелив орех" като общия аргумент, който твърди, че според либертарианския принцип лице, което наема убиец не се смята за виновно в убийство. Очевидно е, че проблемът с този общ либертариански принцип е, че жертвата може да е напълно невинна, което би превърнало убийството в престъпление, което пък води до въпроса дали този, който предлага парите не е виновен.

Напротив, според моите съждения се предполага, че „жертвата" е държавен служител, вероятно такъв, който не е само на заплата от откраднати от данъци пари, но е и виновен за допълнителни нарушения на правата. (Сещам се за правителствените агенти отговорни за инцидентите Ruby Ridge и Waco.) Когато държавен служител приема такива пари и с различните си действия нарушава „Принципа за ненападение", тогава, най-вероятно, всякакви действия срещу него не представляват прилагане на сила според либертарианските принципи.

Организацията, създадена да управлява такава система, би могла да направи списък на хората, които сериозно са нарушили „Принципа за ненападение", но няма да получат справедливи присъди в нашите съдилища, поради факта, че действията им са били извършени по нареждане на правителството. За всяко име ще бъде определена сума, това е общата сума на парите, които организацията е получила като вноски, и която ще бъде дадена за правилно „предсказване" на смъртта на лицето, най-вероятно чрез посочването на точната дата. „Отгатващите" ще формулират „предсказанията" си във файл, ще го криптират с публичния ключ на организацията, а след това ще й го предадат, като по възможност използват непроследяеми методи, например да сложат диска в плик и да го хвърлят в някоя пощенска кутия, но по-вероятно чрез каскада от криптирани римейлъри (анонимни сървъри, които получават съобщения с вградени инструкции къде да ги препращат, без да разкриват откъде са дошли първоначално, remailers), или евентуално от места с публичен достъп до интернет, като терминали, обществени библиотеки и т.н.

За да се предотврати превръщането на подобна система в случайна, неплатена лотария, където хората могат произволно да гадаят имена и дати (надявайки се, че „ще удари мълния", както се случва от време на време), ще трябва да се попречи на подобни случайни отгатвания, като се изисква от „отгатващите" да включат към „предположението" си и криптирани и непроследяеми дигитални пари, в такова количество, че да направи случайното отгатване непрактично.

Например, ако целта е, да речем, на 50 години и има продължителност на живота от още 30 години, или около 10 000 дни, сумата на парите, които ще се изискват за да се регистрира предположение трябва да бъде най-малко 1/10000 от сумата на наградата. На практика, необходимата сума трябва да бъде много по-голяма, може би дори 1/1000 от сумата, тъй като може да се предположи, че тези, които правят предположението ще се чувстват достатъчно уверени в него за да рискуват 1/1000 от потенциалната си награда.

Дигиталните пари ще бъдат поставени от вътрешната страна на външния „криптиран плик", който може да бъде разшифрован като се използва публичния ключ на организацията. Самата прогноза (включваща името и датата) ще бъде в друг криптиран плик, вътре в първия, но ще бъде криптирана с помощта на ключ, който е известен само на прогнозиращия. По този начин организацията може да разшифрова външния плик и да намери дигиталните пари, но няма да има представа какво се прогнозира в най-вътрешния плик - нито името, нито датата.

Ако по-късно „прогнозата" се сбъдне, авторът й би трябвало да изпрати на организацията още един криптиран „плик", съдържащ ключ за разшифроване на предходния плик с „прогнозата", плюс публичния ключ (който, независимо от името си, ще се използва само веднъж!) за криптиране на сумата от дигитални пари с които ще се плати наградата. Организацията ще използва ключа за разшифроването на плика с прогнозата за да открие, че е проработила, а след това и да забележи, че е изпълнена на посочената дата. Следователно, отгатващият би имал право на награда. Въпреки това, дори тогава, никой няма да знае кой е той!

Няма да се знае дори дали отгатналият има нещо общо с резултата от прогнозата. Ако организацията получи тези файлове по пощата, в истински пликове без обратен адрес, ще изгори пликовете, преди да изучи съдържание им. В резултат, дори при активно сътрудничество, организацията не би могла да помогне на никого, включително и на полицията, да намери отгатналия.

В този криптиран плик за „изпълнена прогноза" ще бъдат сложени и все още невалидните дигитални пари, които ще могат да бъдат подписани „на сляпо" от банката на организацията и впоследствие криптирани с помощта на включения публичния ключ. (Този ключ може да се оповестява, за да се даде възможност на гражданите да пращат коментари и евентуално допълнително възнаграждение на отгатналия, на когото със сигурност ще са благодарни.) Полученият криптиран файл може да се публикува открито в интернет, и после може да бъде разшифрован само от едно лице: лицето, което е направило оригиналната, точна прогноза. В резултат, получателят на наградата ще бъде напълно неоткриваем.

След това дигиталните пари се обработват от получателя чрез „отвързване" (unbinding), принцип, който е обяснен в далеч по-големи подробности в статията от август 1992 г. в Scientific American. Източникът на получените дигитални пари е абсолютно непроследяем.

Подобна обща система постига редица цели. Първо, тя напълно скрива самоличността на „отгатващите" пред организацията, което прави излишно за всеки потенциален „прогнозиращ" да разчита само на доверие в нея, че няма да оповести името му или местоположението му. Второ, тя му позволява да прави прогноза, без да разкрива действителното й съдържание до момента, когато той си реши , и когато се е уверил, че „мишената" не би могла да получи предупреждение за намерението му (и „провалените" прогнози няма да бъдат разкривани). Всъщност, той не бива никога да разкрива прогнозата си, ако иска наградата. Трето, тя позволява на отгатналия да предостави наградата анонимно на някой друг, когото той си избере, тъй като може да даде дигиталните пари на всеки, без да се страхува, че ще бъдат проследени.

Тази система предоставя и редица предимства за организацията. Когато самоличността на „отгатващите" е тайна дори и от нея, тя не може да бъде принудена да я разкрие нито в граждански, нито в наказателен съд. Това би трябвало да предпази организацията и от отговорност, защото няма да знае съдържанието на нито една „прогноза", докато тя не се сбъдне. (Дори и в този случай, организацията трябва нарочно да бъде държана „бедна", за да бъде предпазена от собствени преценки) Организацията най-вероятно би могла да бъде обвинена в нарушаване на множество закони, затова от нарушителя ще се изисква възможно най-голямо и продължително „невежество" по отношение на специфична или предварителна информация и факти, за да затрудни сериозно преследването му от закона.

Следва Част 2-ра

Прочети цялата новина

Свързани новини: