За бежанците, управленците “филантропи” и “овцете” в разградения двор България

Тези вътрешни “бежанци” се умориха се да бъдат лъгани, крадени и пренебрегвани. Умориха се да разбират, търпят и да опъват ярема. Умориха се да бъдат европейци и граждани на света, които не могат да отидат за няколко дни на почивка дори в собствените си планини и на собственото си море. Умориха се и да избират, без да имат избор. Тези български “бежанци”, дето въпреки всичко са останали в страната си, не искат вече да служат само като “овце за стригане”. Не искат да са по-”чужди” и “излишни” в собствената си страна от всеки пришълец, за който българската държава и Европа дават и ще дават ежемесечно по четири-пет средни български пенсии примерно или две-три минимални български заплати. Във време, когато в България има вече и хиляди бездомници, както и твърде много социално затънали, за които българската социална система се грижи по-скоро за това да не попадат в официалната й статистика; във време, когато работещи бедни или безработни родители нямат достатъчно средства, за да изхранят, облекат и осигурят нормален достъп до здравна помощ на своите деца, България наистина не е страна, която може да поеме такъв поток от бежанци, без това да провокира значими социални и политически рискове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: