Лъжливото журналистче

Чух тази сутрин по официозната ТВ7, че е срам за журналистиката Сашо Диков да разполага с документи в защита на президента Плевнелиев, които ( вероятно ) са му дадени от самия Плевнелиев. При други обстоятелства може би щях да се съглася. Но хайде да си припомним кой и какво наистина олицетворява срама за българската журналистика в тази корпоративна война…

Срам е да се правиш на журналист, защитаващ какви ли не ценности- от Българската православна църква до свободата на словото-след като си показан в цял ръст да пееш цинизми и да се държиш неприлично с нещо дървено, стърчащо от гащите ти, което тикаш в устата на подобни същества от женски пол.

Срам е да врещиш сватбарски „ да живее БПЦ” в националния телевизионен ефир, сякаш си на мач и славиш любимия си отбор.

Срам е да защитаваш президента ( Първанов) от един журналист, който току що си е загубил работата заради зададен въпрос за имотното му състояние и отгоре на всичко да участваш в задочната разправа с този журналист в същата тази телевизия.

Срам е призоваваш своя кумир, главния секретар на МВР Бойко Борисов, да не се церемони с някакви си закони, а направо да арестува наред всеки, когото му се вижда престъпник.

Срам е да късаш вестници в поверения ти корпоративен ефир само защото те са свързани с конкуренцията- па макар и тази конкуренция (също) да няма ангелски образ.

Срам да е да участваш в управленския натиск срещу въпросните медии със системно омаскаряване на техните собственици, а после да се криеш и да „забравиш” този срам в момента, когато операцията по обслужването на властовия шантаж приключи успешно с продажбата на въпросните издания ( неизвестно на кого и до днес).

Срам е да заплашваш протестиращи земеделци, че лично ще им палиш тракторите и ще им режеш гумите, защото ти пречели да идваш спокойно на работа.

Срам е да се подмазваш години наред на силния човек в държавата, с когото свойски си мериш мускулите в студиото си ( нали ти е кумувал в кметския си кабинет, що да не фамилиарничиш гордо пред публиката), а в мига, когато силният стане слаб- да му скачаш с двата крака върху главата.

Срам е да се поливаш с френско шампанско в курорт за милиардери в Сан Тропе и най-безсрамно да си публикуваш снимките по гол търбух ( за народа глух, както казва Радой Ралин), след което цинично да се хилиш от екрана с аргумента, че можеш да си го позволиш.

Срам е да се къпеш в богатство, придобито от журналистически слугинаж.

Срам е точно такъв богаташ да застава в позата на говорител на бедните, угнетените и беззъбите.

Срамно е да спускаш на подчинените си списък със забранените за показване в поверената ти телевизия български коментатори, след което да си измислиш предаване със заглавие „България без цензура”.

Срамно е да се наричаш „бивш журналист” само седмици, след като за стотен път си заявил от екрана на поверената ти телевизия, че си най-великият журналист в България.

Срам е да си участвал многократно в полицейско-прокурорските акции с изпреварващи и съпътстващи телевизионни колаборации по поръчка на предишната власт срещу посочени и посечени от нея лица, а след това да искаш прокурорите да ти обърнат внимание в призивите да арестуват същите онези поръчители на предишните ти слугински изяви.

Срам е с всичко това да срамиш журналистическата професия.

Срам е най-сетне точно такъв човек да се прави на разобличител на когото и да било, защото раницата на срама на гърба му е пълна с такова зловоние, че всеки нормален човек би предпочел да стои далеч от него не само със запушен нос, но и със запушени уши.

Срам е да надграждаш лъжите си с нови лъжи: най-напред Плевнелиев бил прал пари, после вината му се оказа „рушвет”, преформулирана след това в обвинение за плащане в брой по сделка с имот ( и т.н. до пълното самоомаскаряване на приносителя на цукалото с лъжи).

Срам е да си лъжливо журналистче, което изпълнява вълчата заръка да крещи „вълк, вълк в кошарата” с цел никой вече да не вярва на алармената система, каквато би трябвало да е журналистиката срещу глутницата, наденала златното руно на своя храненик.

Срам е името му да бъде споменавано тук, поради което ви го спестявам.

P.S. Ако може да понесете още по темата, ето за какво конкретно става дума:

Безумни инсинуации на Бареков

Александър Спасов

http://www.svobodata.com

Измина повече от седмица, откакто наблюдаваме изключително интензивна кампания на изнасяне пред публиката на информация за извършени фрапантни нарушения и престъпления от президент Плевнелиев.

В основата на всичко това стои една личност, която реши да напусне журналистиката и да се посвети на политиката. Дори и за слабо информирания читател вече е ясно, че в основата на тази разюздана атака стои ексшефът на ТВ7 Николай Бареков.

Всичко започна с гръмката декларация, че Плевнелиев прал пари. Обвинението беше категорично, без никакви уговорки. На публиката беше показан един договор в който свързаната с Плевнелиев фирма „Линднер ирис” АД и „СИМЕК” ООД с който първата поема задължението да построи административна сграда на другата страна. Прилага се и факсимиле на договора. Най-обикновен договор, но от него Бареков прави поразителни обобщения.

Първо с апломб обявява, че договорът е сключен с клауза за 9 % норма на печалбата. Горкият, той не знае какво е това норма на печалбата. Нищо чудно при неговата икономическа инфантилност. Да, в договора има клауза за едни 9 %, но те не са печалба, а възнаграждение, което изпълнителя получава срещу задължението да съхранява и управлява влагането в обекта на материалите и съоръженията, доставени от възложителя, и именно върху тяхната стойност се начисляват въпросните 9 %. Да виждате някъде печалба, или норма на печалбата? Бареков обаче вижда.

В по-нататъшните си обвинения Бареков изпада в истерия. Плевнелиев бил получил в началото на изпълнението на договора и в края сумите 20 хил. и 50 хил. в първия случай бона, а във втория лева, представляващи комисионна, която не му се полага. Удивително!

В цял свят комисионна получават посредниците, а Плевнелиев е страна по договора, а не посредник. Комисионните се плащат от изпълнителя срещу услугата на посредника, изразяваща се в уреждането на сключването на договора. В нашия случай наблюдаваме куриоз – това ще да е първия възложител на този свят, който плаща тази комисионна. И представете си, сумите са получени с разходни касови ордери – какво престъпление!

В светът, който обитава Бареков касите не издават такива ордери. Като прибавим и това, че Плевнелиев се е подписал на тези ордери, престъплението става очевадно. Защото “Ако аз отида и се разпиша – какво е това? Рушветчийство!” Ето ви Барековата легална дефиниция за рушветчийство – това е получаване на пари от касата, като подписвате разходен касов ордер.

А сега, черешката на тортата. След като прави забележителното си пояснение за това, що е рушвет, изпадналия в бяс Бареков продължава със заключението, че според чл.304„б” извършеното от президента се квалифицира като търговия с влияние, а според чл. 253 това е пране на пари”. Оставям настрани това, че обвинителят не счита за необходимо да ни поясни от къде са тези членове.

Очевидно нашето юридическо чудо има предвид Наказателния кодекс. Но една справка сочи, че чл. 304”б” е в сила от края на 2002 г. А що се отнася до чл. 253, ще трябва да разочароваме Бареков. Той въобще не третира прането на пари. Тази материя е разработена в чл. 253”а” и 253”б”. Те пък са в сила от 2004 г. Какво се оказва? Договорът за който става дума е от 2000 г. и приключва през 2001 г.

Според нашия титан на правото, Плевнелиев трябва да носи отговорност по текстове на Наказателния кодекс, които не са били в сила към периода, през който се твърди, че са извършени престъпления. Всеки юрист като прочете тези обвинения ще изпадне в потрес.

Нататък ситуацията става все по-шизофренна. Президентът е престъпник, защото е ползвал един и същи нотариус с Иво Прокопиев. Хора внимавайте, когато отидете при нотариус, защото е възможно Прокопиев да е ползвал и неговите услуги. Ако това е така, бягайте, иначе сте за панделата. Но както казват хората – луд умора няма.

Президентът е престъпник, защото бившата и настоящата му съпруга имат собствен бизнес. А тази изобличаваща снимка, в която до Плевнелиев е неговата пресаташе, е сигурно доказателство за нисък морал. Не го е срам да се снима с любовницата си! А, и още нещо.

Този формен престъпник взел, че платил имот в Халкидики с пари в брой. Това, че от гръцка страна представят документални доказателства, че това е станало с банков превод е без значение. От значение е какво казва по въпроса Бареков.

Хора, този човек иска да стане управляващ. Вие представяте ли си какво ще стане, ако мечтата му се сбъдне. Той началник! Тогава ще бъде много лесно – гледай краля слънце, слушкай и папкай. От висотата на своето достойнство той ще въздаде всекиму заслуженото.

Виновните ще бъдат наказани, послушните възнаградени. Момчетата да се готвят за казармата, богатите да запретват ръкави, защото трябва да докажат произхода на всяка стотинка. Всичко това можем да си причиним само ние. За това да внимаваме.

Както всяка глупост, Барековщината е заразна. Трябва да го гоним. Отвсякъде. За сега той действа по разбирането на Алековия Бай Ганьо, който решавайки да издава вестник казва – „Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как!”

А сега медиите не се изчерпват само с един вестник. И като чета как тиражират Барековите бълнувания ме обвзема страх. Бог да пази България!”( Кафене.нет)

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: