54. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ЦАЙС

Пламен Асенов

23. 10. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=57

Има такива велики хора по света, които може да не са измислили нищо през живота си, но са създали много. Един от тях е Карл Цайс, човекът, чието име остава в историята заради три неща – създава една работилница, държи изключително много на качеството и има късмета да срещне двама души, които знаят как се превръща стъпката в крачка.

Ще ми завиете ли едни готини цайси, моля?

Робърт Фолкман, струнен квартет № 2 in G-minor

Неслучайно и досега в по-неформален разговор често казваме на очилата – цайси. Не знам дали си даваме сметка и колко други неща, които ни заобикалят, които ползваме всекидневно или които помагат на науката да ни води през глъбините на живота, бихме могли да наричаме по същия начин. От контактните лещи в очите ни, които виждат  красотата, прези фотографските обективи, които я запечатват, до телескопите на НАСА, които се вглеждат в раждането на Вселената преди 15 милиарда години; от оптичния мерник, с който убиваме, до микроскопа, с който, за да оцелеем, изследваме бактериите, които ни убиват – всичко това и още много в голяма степен дължим на един механик от Ваймар, чиято немска прецизност направи името му синоним на упоритост, въображение и строга красота, съчетана с безкрайна ефективност. С други думи – синоним на оптиката изобщо.

Адолф Хенслет, Етюд, опус 5, № 1, Ероика

Карл Цайс е роден през 1816 година и още от малък проявява огромен интерес към техниката. Той на практика израства, като чиракува  в работилницата на доктор Фридрих Кьорнер, известен механик, доставчик на микроскопи и специализирани научни инструменти за немския двор. По-късно Цайс отива в Йена и в университета там слуша лекции по математика, физика, антропология, минералогия и оптика. После за няколко години работи като търговски пътник, а през 1846 година отваря своя собствена работилница с магазин в Йена. Там той конструира, произвежда и ремонтира  инструменти, свързани с физиката и химията, в същото време продава микроскопи, телескопи, термометри и всякакви други устройства. На следващата година Карл Цайс започва да произвежда и свой собствен модел микроскопи, като успява да продаде 23 от тях, нещо, считано за безспорен успех от на практика никому неизвестния майстор механик. Бизнесът се разширява, той се мести в по-голяма работилница, наема първия си чирак, получава поръчки от университета в Йена за изработване и ремонт на всякакви инструменти. Междувременно 33-годишният Карл се жени за 22-годишната Берта, която обаче умира при раждането на първия му син. Няколко години по-късно той повтаря опита с Отили Тринклер, от който има три деца. Макар през целия му живот печалбите на Карл Цайс да растат и той да разполага с доста пари, знае се, че всъщност е живял много скромно, като голямата част от средствата е инвестирал в микросразвитие на бизнеса. Е, разбира се, малко е влагал и в любимото си хоби – градинарството, особено в своята голяма любов – розите. Както и в книги. Подозирам дори, че именно книгите и любовта към тях превръща този обикновен германец, който обича машините, във вдъхновен германец, който променя света на оптиката. А в известен смисъл – и света изобщо.

Звук от снимаща камера

Както се сещате, това е звук от фотоапарат – папарашки фотоапарат, ако трябва да сме точни. Микроскопът няма звук, иначе бих ви пуснал и него да го чуете. Защото всъщност големият пробив на Цайс започва с микроскопите. Това става през 1857 година, когато Карл създава „Станд 1”, първият микроскоп в света, в който обективът и окулярът са комбинирани. Той получава златен медал на индустриалната изложба в Тюрингия и е наречен от организаторите „един от най-забележителните инструменти, произведени в Германия”. Няколко години по-късно бизнесът на Карл Цайс се е разраснал дотолкова, че той има вече десетки работници, известен е в цяла Европа и е продал хилядния си микроскоп. Колко е произвел, без да продаде обаче, не е ясно. Това, което се знае със сигурност по въпроса е, че лично е инспектирал качеството на всичко, произведено в работилницата и при най-малкия признак на проблем е разбивал негодната продукция с чук. Това със сигурност също е част от успеха на Карл Цайс. Да, той е успешен, но не е щастлив. А не е щастлив, защото постига успеха по метода проба-грешка, продукцията е на практика непредвидима и всеки микроскоп излиза уникат. Това може и да е повод за радост за сегашните колекционери на микроскопи, но за хората, които тогава са искали просто да си свършат точно определена работа с тях, понякога е било катастрофа. По онова време не само Цайс, а и никой друг по света, не може да изчисли предварително качествата на лещите и да ги произведе по дадени изисквания. Но какво да се прави? Решението се оказва просто, но трябва да си Карл Цайс, за да ти хрумне – отиваш в университета в Йена, намираш най-умния професор по физика и математика, 26-годишния Ернст Абе и го привличаш за работа – първо като изследовател на свободна практика, а после и като съдружник. Абе вече има теория за оптиката на микроскопа и сега бързо я доразвива. Така скоро се стига до момента, в който предприятието на Цайс се оказва единственото на света, което произвежда микроскопи с предварително изчислени качества. „Въз основа на точното проучване на използваните материали, проектите ни са изчислени до последния детайл – всяка извивка, всяка дебелина, всеки отвор на обектива -  така че подходът „проба-грешка” е напълно изключен” – казва Ернст Абе. Колко сдържана гордост има в това уж чисто информативно изречение. И как не – нали с това постижение много неща в оптиката започват от самото начало.

Адолф Хенслет, Етюд, опус 5, № 2

Заради постижението на Цайс и Абе, науката ликува. Двамата съдружници също – но за кратко. Те отново се препъват в проблем с качеството. Сега пък се оказва, че всички знания и умения по света не могат да им дадат стъкло с такава равномерност и другите необходими свойства, които да ги задоволяват напълно. Така че нещата се развиват по донякъде вече познатия сценарий. Само че този път се задейства Абе, който отива и се среща с Ото Шот, човекът, чиято докторска дисертация в Йена е посветена на темата за дефектите в стъклото при неговото промишлено производство. Шот е химик, израснал в стъкларската работилница на баща си и знае не само как да се справя с проблемите в стъклото, но и как да му придава нови качества, като го смесва с различни съставки. Цайс и Абе му предлагат да работи с тях и изграждат специално за него химическа лаборатория за експерименти със стъкло в Йена. Това сътрудничество се оказва невероятно успешно, то развива производството на нови видове оптични и промишлени стъкла, води до откриването на различни практически приложения на естествените видове кристали, прави възможно създаването на апохроматичните лещи и оттам – създаването на много видове изцяло нови продукти.

Робърт Фолкман, Чело концерт в А-минор 

През 70-те и 80-те години на ХІХ век работилниците на Карл Цайс и съдружниците му са вече големи промишлени предприятия със стотици заети и продукция, която се търси и продава по цял свят. Те са известни обаче не само с новаторския си подход, своята прецизност и качество, както и с разнообразния асортимент в едно иначе толкова специфично, специализирано производство. Те са известни още с пионерската си дейност по отношение на социалните придобивки. Работниците там имат осем часов работен ден, платен годишен отпуск, пенсионни и здравни осигуровки.

Разбира се, никакви осигуровки не помагат на самия Карл Цайс, когато здравето му започва чувствително да се влошава през 1885 година. Тогава той получава своя първи удар, а три години по-късно – последния. Погребан е в Йена, където има издигнат негов паметник.

Разбира се, истинският паметник на неговите страсти и възторзи всъщност са заводите „Карл Цайс”, които и досега продължават да живеят и да се развиват. Те са толкова устойчиви, че със сравнително малко поражения преживяха дори упадъчните години на комунизма, когато градът Йена се оказа зад Берлинската стена, в онази част от съветската зона, наречена Германска демократична република. В момента едноименната компания има около тридесет предприятия, които, освен лещи  и обективи за фотографска техника, произвеждат огромен набор от продукция в други области – уреди за полупроводниковата индустрия, медицинска техника, оптически мерници, бинокли и други специализирани далекогледи, както и телескопи, оборудване за обсерватории и планетариуми.

За съжаление, по-голямата част от тези производства, като се започне от обективите за фотоапарати насам, самият Карл Цайс не успява да види на живо. Така че той е един от малкото човешки примери за истински феномен  – човек, чието наследство е много по-голямо не просто от собствения му живот, собствената му дейност и прогнози, а със сигурност – дори и от най-смелите мечти, които е имал за бъдещето.

Адолф Хенслет, Концерт за пиано в Ф-минор

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: