Късите крака на лъжата са на дълги позиции в покор(е)ната България

Не знам за „сатанизирането” на Пеевски, но съм сигурен, че в България е сатанизирана преди всичко истината.

За онези, които са пропуснали да забележат, посочвам още веднъж монументалното изображение на тази сатанизация: стърчащият над столицата ни паметник на въоръжената чужда окупация, обявена за „освобождение” на България със златни букви, които редовно биват лъскани от жреците на култа към окупацията, за да се свети името й!

Окупацията е сакралната любов на привържениците на лъжата в България с уговорката, че я наричат освобождение.
Нарекли са я освобождение и я бранят като най-висша ценност.
Преглътнаха някак (премахването на) бодливите петолъчки, рухването на гробницата на фараона от български произход, съветския сатрап на България Георги Димитров, но символът на въоръжената съветска лъжа е последният им „рубеж”. Изживяват се като защитници на тяхната покойна съветска родина- зад тях е Москва, нито крачка назад!

Лъжата им е важна повече от всичко- не е дори съветският подтекст толкова основополагащ за тях. Тя е лакмусът. Оцветява се в червено всеки пък, когато нарекат окупацията „освобождение” и това топли душите им на лъжци, които успяват да поддържат този мавзолей на наложената с огън и сабя лъжа над преклонената българска главица.

Същите лицемери сега мерят със своя аршин студентското пробуждане, опитвайки се да сатанизират самата дума „окупация” в контекста на студентската стачка срещу политиката на лъжата в държавата.

Сред редовните говорители на злобното омаскаряване все повече бива селектиран на екраните на телевизиите екстремистът Александър Симов от противозаконната агитка на червените срещу митинга от януари 2011 г. , на който поискахме демонтирането на този паметник на лъжата. Тогава бяхме стотици, поне десет пъти повече от крещящите напоследък срещу Плевнелиев, които мълчаливо ( почти до края на отредения ни от общината за митинга час) понасяхме хулиганска групичка да ни ругае в нарушение на закона през мегафони, под звуците на съветски маршове, вувузели и кречетала.
Оплюваха ни като „фашистки пу.ки” и „фашистки свине”, пожелаваха ни бъдем натикани в комунистически концлагери, които после си направиха труда да изредят конкретно в нарочен клип в интернет. Симов обича да се хвали с участието си в тази свинщина- но само в интернет, докато на екрана не парадира с този мил спомен.

Колко показателно е само, че две от лицата на онази екстремистка свинщина на контрите срещу нашия законен митинг, Александър Симов и Ангел Славчев, вече редовно „греят” в националния ефир- единият обикаля студиата като говорител на контрите, другият направо се е настанил под крилото на Бареков в официозната ТВ7.

Петата колона си знае работата и се грижи за своите кадри.

Ако бях като тях, щях да коментирам визията на въпросния Симов, познат вече на милионите зрители, през метафората за свинете, която той ни вменяваше на онзи митинг. Предпочитам обаче да говоря за свинщината на лъжата.

Когато за пореден път отказах на една телевизия да участвам в нейно национално разпространявано предаване, защото не желая да съм в едно студио с този хулиган, който черпи храброст от глутницата, за да ме нарича фашистка свиня и фашистка пу.тка( каканижещ обаче благо в телевизионните студиа), ми обясниха, че го канят често напоследък, защото бил активен в интернет….Ами да го канят, той и Пеевски е много активен и „атрактивен”!

Сега въпросният, оставен от студентите да си говори сам в официозната ТВ7, се чуди самодоволно ( пак в интернет) как така протестиращите студенти са се погнусили от него. Разбирам ги..
Въпросният ( отново и отново) се занимава с моята личност, преобръщайки наопаки моя теза от актуална статия за студентската окупация. Така, който не е чел статията ми, ще остане с впечатление от лъжата на Симов, че наричам опонентите си малоумни, макар всъщност да подчертавам точно обратното: че изповядват култа на болшевиките към болшинството като култ към бруталната сила и са всичко друго, само не и малоумни.

Но от лъжец, който е в състояние да пише колко много обича да мрази и да обосновава омразата си като свое възвишено право, друго не може да се очаква.

От тази персона, която ни натрапват и няма как да не забележим, да се върнем обаче на темата за лъжата като пътеводна петолъчка на властта и нейната лъжлива опозиция в парламента.

Ето какво се случи миналата седмица:
- БСП и ГЕРБ солидарно излъгаха избирателите си и партиите-майки в Брюксел, че имат нещо общо с европеизацията на България, гласувайки антиевропейски мораториум.
- ДПС, която по свои ориенталски причини се разграничи, обяви себе си за „единствената европейска партия” по този повод.
- БСП косвено си призна лъжата, че била лява и че е излъгала избирателите си с обещанието да махне плоския данък и данъка върху банковите депозити.
- „Атака” просто продължи да служи на руския интерес да скара България със Запада, лъжейки, че това е патриотична кауза.

На всичко това няколко десетки младежи се противопоставиха със студентска окупация, което наежи срещу тях лъжците – др. Симов бълва храчка след храчка срещу тези младежи в интернет, като за награда дефилира хрисимо като „другата гледна точка” защото бил „активен” в мрежата.

Въпросният е живата еманация на правилото, че на лъжата краката са къси, но дългата ръка на петата колона нехае за това как изглеждат Пеевски или Симов-важното е лъжата да дефилира и да се налага отвсякъде, особено от телевизионния екран, от който един „активен” в интернет облъчва с лъжи и и без това пасивната българска публика- за да не отвиква да гълта отровата, която прави покорна пред сабята на лъжата.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: