Имаме новина- палачинков лагер в най-горещата точка на столицата

Имаме си политик, новоназначен от най-влиятелния в България( според българското издание на сп. „Форбс”) корпоративен кръг. Това с назначаването не е новост в световната практика. И все пак…

Да видим с какви революционни методи в политиката сме на път да се прославим благодарение на корпопативната търговска загриженост за изкупуването на популистки вот в провинцията и в самото сърце на столицата в рамките на кампанията за събиране на тези вторични електорални суровини и тяхното рециклиране за нуждите на корпорацията.

Да започнем от София, където корпоративно-търговските номера на пропагандата не минават толкова лесно поради факта, че гражданите сами взеха думата и не чакат корпоративните търговци да им услужат с луксозния си микрофон във вакуума на медийната безалтернативност, който прави провинциалните спекулации с хорските мъки особено лесни за пазаруване.

По места кампанията “Цензурирай и владей” тече на принципа на прекупвачите, които обикалят бостаните и изкупуват за жълти стотинки червен или кафенеещ вот. Дали прекупвачът ще е Яне или Ники, за корпорацията е без особено значение.

Важното е електоралният бостан да бъде обран. В сезона на черешите догодина има евроизбори и без да са обрани навреме тиквите, няма как да качат на европейската череша свои съгледвачи- зер, конкуренцията също не спи и пак ще тръгне да обикаля традиционно с обещания за някоя ядрена далавера, генерираща за послушните правото да мечтаят за работни места, а за щедрите на обещания далавераджии- едни реални многомилионни комисионни.

В столицата, където биенето в корпотивното-търговските гърди няма как да заглуши тъпаните на протестите, върши работа и обикновената бездарна имитация, колкото да се отчете дейност пред банкерското величие, което суче мустак зад проекта „Цензурирай и владей (България)”.

Въображението на изпълнителите, което не може да се купи с никакви пари, стига колкото да се имитират събития от миналото. За целта, по стъпките на Сидеров и неговия палатков лагер край шадраванчето пред Партийния дом, новите кандидати за водеща роля в популизма изградиха свой палачинков лагер.

Очаквам, в духа на корпоративно-търговската щедрост на този проект, от палачинковия лагер на жълтите павета да започнат да раздават безплатни палачинки на всеки, който е готов да се усмихне за снимка с водача на това хоро, известен с умението да се кълчи в пловдивските механи.

В провинцията е друго: там корпоративно-търговската кампания за купуване душите и сърцата на граждани и селяни, измъчвани от бездушието на властта и местните феодални корпорацийки, е истински отдушник за поласканите хорица. Могат и да осъзнават, че ги употребяват, но по липса на друго внимание използват уникалния шанс да помогнат на поредния популист да се изкатери по измъчените им гърбове до властова позиция.

Катерачът вчера бил в село Дивотино и наговорил доста селски дивотии, призовавайки, стъпил херойски върху едни корпоративно-търговски пачки, отсега нататък да мислят за него като за „армията на спасението”.

Ами да, ако раздава златни наполеони, ще мислят за него и като за Наполеон, нищо, че тази претeнция прилича на сюжет от болница, в която буйните наполеоновци са цензурирани с усмирителни ризници, за да е мирно „селото”!

Потресените и до днес жители от земетресението в този шопски район от 22 май 2011 г., както и от вторичните трусове на далаверите около разпределението на помощите, били ощастливени със спомени за заслугите към тях на тогавашният телевизионен водещ и днешен техен корпоративно-тъговски благодетел. Той не пропуснал да заяви, че лично бил завел премиера Борисов и министрите в Дивотино, обаче те му изневерили неблагодарно, защото си направили пиар на гърба му с нещастието на хората- нищо общо със същото, което новоназначеният политик повтаря в Дивотино днес, нали!

Парите може да не миришат в древноримските клозети, но тук и днес някои проекти за партии направо смърдят на прегоряло олио от препържени палачинки!

А най-задушаващото на този горчив смях е, че комай никой не пита за произхода на парите- нито пресметливата палата, нито в други палати, храмове на закона, законодателството и цензурираното слово.

Обяснението е просто (като български премиер, който иска да се подмаже популистки на протестиращи прости работници , като сам се обявява за прост).

Въпросният премиер е откраднал цели 5 милиарда, прогледна изведнъж сега новоназначеният политик ( и бивш първи придворен подмазвач на същия премиер). Без да му мигне корпоративно-търговското око той обещава да ги върне до последния лев.

Условието това чудо да се осъществи е да стане друго чудо: да го сложат начело на държавата онези, които са готови да му верват- т.е. тази обещана мечта може да се сбъдне точно толкова, колкото обещаните от Сидеров огромни пенсии и заплати, „раздавани” от него виртуално в аванс на лековерните.

Е, ако не съвсем начело, ще (му) бъде добре да оглави популисткия вот с песен на уста ( „аванти пополо, бандера роса”!). Авантите, както е известно по нашите земи отдавна, са си чиста печалба.

Решението на този „ребус” с въпроса „КОЙ” стои отзад с парите си е като във вица от „едно време” за кръстословицата за тъпаци, в която трябвало да се изпишат в квадратчетата двете имена на др. Тодор Живков.

На такива ни правят и днес, но понеже в упражнението са вложени много пари, някои нямат нищо против да се възползват да чопнат нещичко, а други пък пак се правят, че не виждат нищичко, чакайки своя ред.

Не се бутай, народееее! Палачинки ще има за всеки от сърце, ако иска да се продаде.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: