Семейство Станишеви е с явен конфликт на интереси

"Не чета Биволъ, не си струва." Така отговори лидерът на ПЕС и БСП /БКП/ Сергей Станишев на журналистически въпрос как ще коментира усвояването на пари на Европарламента от собствената му съпруга и съзира ли в това конфликт на интереси. Подобен отговор не ни очудва. Той е клише за самозабравили се политици, за които публикациите в Биволъ разкриват неудобни истини. По същия нескопосен и арогантен начин реагира и бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, в зенита на своята безгранична власт, през май 2011 г. Тогава Биволъ публикува за пръв път доклада на американското посолство в София за тъмното му криминално минало, свързано с контрабанда на горива, пране на пари и трафик на наркотици. Данните, потвърдени от ЦРУ, са подписани от посланик Джон Байърли. Въпреки, че достоверността на информацията не бе отречена от американска страна, Борисов не се посрами да се направи на недосегаем от журналистическото разкритие и да си вярва, че с пропагандата на казионните му медии ще замаже очите на българското и международно обществено мнение. Това всъщност беше началото на края му.

Сега управляващият страната неофеодал е друг, но ситуацията е същата. И казионните медии са пак същите, т.е. старите рупори на герберската пропаганда, които със същия плам в момента обслужват орално новата Тройна коалиция на Станишев, под инструкциите на Цветанов-Пеевски. Ниска класа, както би се изразил един потомствен аристократ на духа. Липсата на творчески подход в реакциите на Борисов и Станишев, издава не само тяхната мисловна симбиоза и обща политическа генетика, но и циничната им импотентност да бъдат истински и автентични лидери, които действат в национален, а не в личностен контекст. Какво пък, единият не чете "жълти медии", а на другия сме под достойнството въобще да ни отрази. От това, че Станишев, си е "плюл в устата" с Борисов, на Биволъ най-много да му настръхнат рогата. Лошото е, че вопиющата елементарност на подобни опити на разполагащите с властта, да неглижират очевадното, но неудобно журналистическо слово, изглежда унизителна за родния политически театър. Примерът е пошъл, неевропейски и циничен до тоталитарен синдром. Времето, като един вечен и справедлив съдник, обаче неизбежно лекува, макар и болезнено, подобни симптоми на политическа амнезия, съчетани с маниен синдром за вечност и непогрешимост.

Не можем да подминем факта, че конфекционната изцепка на лидера на ПЕС-а издава абсолютно несъвместим конфликт на интереси. И то не къде да е, а в собственото му семейство. Докато семейната глава Сергей не смята Биволъ "за слива", то коренно противоположно е мнението и отношението към скромната ни медия от страна на пазителката на семейното огнище. Макар и обект на журналистическото разследване и пряко засегната от нашата работа, Моника не се поколеба да изрази своята безапелационна положителна нагласа към Биволъ. В разговора си по телефона с наш редактор, въпреки сериозната ангажираност с децата, г-жа Станишева напълно съзнателно и нарочно бе съвсем категорична в голямото си уважение към сайта, към работата ни, към постоянството и смелостта, с които отстояваме моралните, професионални и човешки принципи в журналистиката:

Атанас Чобанов, редактор на Биволъ: ...Ако искате ще ви изпратя... или Вие изпратете СМС с Вашия мейл...

М.Й. Да, сега ще ви изпратя... аз... много... уважавам Вашето мнение, защото Вие писахте, по времето когато никой не пишеше нищо за някои хора, писахте, така че...

Бъ: Е, то времената се менят, но принципите ни остават, така че...

М.Й. Ами това е най-важното. Аз смятам, че това е най-ценното нещо. Независимо какви са времената. Да, както и да е.

Бъ: Благодаря.

М.Й. Разбрахме се, ще ви пратя сега моя номер.

Бъ: Очаквам, благодаря, лек ден.

М.Й. Хубав ден.

За което благодарим, защото й прави чест, ако е искрена. ПР-ът си е нещо друго все пак! Но както се пее в една песничка: "А дано, ама надали..." Така и не стана ясно, защо Моника Йосифова не изпълни обещанието си, което повтори многократно, да ни даде отговор на въпросите, които имахме към нея? Защо дори мейл не прати, както също обеща, на който да обменим кореспонденция? Не можем да сме сигурни, но можем само да гадаем, че е имало силен сблъсък породен от конфликта на интереси в семейната ядка между Моника и Сергей. Между мъжкото и женското начало. Между четящата и уважаваща Биволъ и между презиращия това благородно животно. Между реализма на опитната съпруга и заслепението на политика-слънце. Между хладния разум и горещата емоция... Но да не прекаляваме с противоположностите, за да не стигнем до товарищ Джерджинский. Дали е надделял силният пол в този титаничен сблъсък на ценности, можем само да гадаем. Моника така и не се обади. Разбираемо е, да избере Сергей пред някакъв си едър рогат добитък. Дано само Биволъ да не е предизвикал сериозна семейна колизия от този тежък конфликт на интереси! Въпреки всичко, макар и бавно и полека, най-накрая винаги побеждава мекото и женското. Така е казал Лао Дзъ, докато е яздел белия си бивол към земите на свободното слово.

Прочети цялата новина

Свързани новини: