Шмекерезада

Всъщност човек е толкова голям, колкото е голям аршинът му. С какво се съизмерваме? Например с какви протести се сравняваме днес във времето на рекордно дългите по време, но печално ялови като резултат (засега) протести в София?

Днес, на 3-ти ноември, малцина ще си спомнят, че на този ден преди 24 години се състоя в София първата и последна демонстрация срещу режима на Тодор Живков.

Организирана беше от „Екогласност” със сборен пункт пред вечния огън при паметника на незнайния(!) воин. Поводът беше формално намерението на властта да посегне на природата в Рила с един проект, но извървя няколкото ( исторически, според мен) крачки до задния вход на парламента със скандирания, пораснали от екологични в политически.

Това беше първи и последен взрив на гражданско неподчинение на поданици на българската соцмонархия и от този big bang се роди нашата нова вселена, светът на протестиращия на жълтите павета човек в България.

За първи път от смазването на свободата в условията на съветската окупация в българската столица скандирахме на онзи 3 ноември „избори” и „демокрация”- две скандални, кощунствени предизвикателства срещу диктатурата.

Милиционерите в униформи и „цивилните интелектуалци”, както тогава ги наричахме, бяха повече от нас, но бяхме победили страха, когато запяхме „Хубава си моя горо” и заявихме претенцията за свободни избори и демокрация.

Отвсякъде снимаха с телевизионни, видео камери и дори с кинаджийска допотопна машина, монтирана на оградата на „Светия синод”(!). Машината тракаше като съветски „пулемьот” марка „Максим”- картечница, позаната от десетки пъти показвания по телевизията филм за Чапаев.

Цивилните интелектуалци не се криеха, тичаха между волгите и операторите, разнасяйки филмови касети за смяна.

Райчо Райков обикаляше с телевизионна камера и дори ехидно ме попита, дали не искам да ме покаже в „Панорама” (в период, когато моя милост беше обявен в телевизията за персона нон грата заради друга публична персонална изява срещу Живков).

Три години по-късно същият се оказа говорител на „кабинета Беров”, както за благозвучие нарекоха правителството на „Мултигруп” и се превърна в нещо като мой личен „екзекутор” в организирането на кампанията срещу мен като директор на БТА с критично отношение към властта.

Оператори и наблюдатели имаше дори по покривите на околните сгради- сякаш опасни престъпници трябваше да бъдат държани на мерник от снайперисти.

Подчертавам: това не бяха събития просто от миналия век и хилядолетие, а от една епоха, която сега мнозина искат да забравим. Ето защо акцентирам толкова върху факта, че 3-ти ноември беше документиран така, както вероятно никое друго събитие от онова време. Защото днес не само „няма спомен”, но и от заснетия материал почти няма помен- епизодично през годините тук-там по някоя телевизия благоволяват да отделят една-две минути по темата с бегла видеоретроспекция.

Споменавал съм и друг, път, че когато станах директор на БТА ( именно заради позицията ми преди 10-ти ноември, заради което бях посочен чрез подписка от колегите си в агенцията като алтернатива на онова минало), попитах фоторепортерите къде са кадрите от 3-ти ноември. Оказа се, че са иззети от цивилните интелектуалци. Наредили всички проявени филмчета да бъдат сложени в „едно чекмедже и повече „никой” не знае какво е станало с тях.

Последвалата кампания по изтриването на истината на практика е същото: всички сме сложени в едно чекмедже и всички сме маскари…

Днес „героите” от ноември са онези, които си смениха седмица по-късно началника Живков, за да си запазят властта и да я трансформират в желаната посока. Те са тези, които разказват приказки от „1001 нощ” в удобния вакуум на историческата истина, създаден и грижливо поддържан от тях и техните приемници до ден днешен.

Живеем в една Шмекерезада!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: