Кой ли? По дела ще го познаем

Едва вторник е, а вече заваляха мистериозни оставки от купестите ( за да не кажа “купените”) облаци на мъгливата българската политика, разтресена от мълнията на едно пророчество.
Изпитвам нетърпението на дете да зърне чувала на Дядо Коледа. Искам да видя чудото с разпадането на ГЕРБ, предречено за тази седмица от Николай Чудоговорец от Пловдив, за когото тамошните камбани биха на сватбата му, но никой не беше уволнен за това своеволие, както стана например след камбанния звън в Деня на будителите в София.

Понеже ( за разлика от Ники Чудото) бях контра през цялото време на управлението на ГЕРБ, имам основание да претендирам да съм последователен и да проследя как именно тази популистка партия ще бъде разпадната от самия Ники. Като един свети Георги, той обеща в интернет тази седмица лично да я прободе смъртоносно с копието на своите разкрития.

Не стана ясно дали ще приеме да бъде наречен лъжепророк, ако не спази обещанието си.

Хубавото на конкретните прогнози в политиката е, че уличават в конкретна лъжа техните автори и срещу тях може да се възрази на база на проверения факт, когато не се сбъднат.

Желаното, представяно за възможно и дори за действително, подвежда „вождовете” да лъжат на едро, за да се закрепят на седлото за момента, препускайки по главите на лековерните, пък после да му мислят как да обяздят миналото с обяснения за несбъднатите прогнози.

Никита Кукурузни, както на подбив наричаха Никита Хрушчов в СССР заради ентусиазма му да реши продоволствения проблем на огромната държава по „американски” с помощта на царевицата (кукуруз), обещаваше в рамките на няколко петилетки Съветският съюз да достигне, да надмине и да закопае икономически САЩ. Вместо това, още няколко петилетки след несбъднатата му партийна прогноза, СССР взе, че се спомина- и не само икономически, но и фактически.

Никито от Пловдив е подобен на Никита: обещава ли обещава.

Но къде го чука, къде се пукна?

Пукна пушката на оставките в задния му двор, където се разпорежда Пеевски, чиито политически мерак Никито обслужва „без цензура”. Макар и да внушават, че изненадващата оставка на Христо Бисеров от всички ръководни позиции на втори по ранг в йерархията на ДПС не водела до никаква криза в партията, сътресението тепърва ще предизвиква вторични трусове.

Ами ако наистина Борисов и Доган са се разбрали, както предположих с провокативната цел да покажа как може да бъде построен един политически пъзел по логиката на личния сблъсък между Борисов и Бисеров, последван от реверанс на Борисов към Пеевски и внезапно отстрелване на Бисеров?

Никито да не го мислим. Той няма проблем да обърне палачинката за пореден път, както бърза да се обърне с покана към всеки изпаднал (наистина или въображаемо) политически елемент. Чул-недочул за дразги в Реформаторския блок, взе да кани (не)напусналите го в своята неродена партия.

Очаквам да покани и разпадналата се от неговото разследващо аматьорско кроше ГЕРБ на поверения му корпоративен тепих. Освен ако батковците, на които служи, не се разберат за друг (с)кеч между каратиста и боксьора.

А сега, сериозно: въпреки индикациите на развълнуваната златна рибка в корпоративния аквариум, разплисканата застояла вода е само кабинетна буря на този етап и не опонентите на властта, като ГЕРБ и Реформаторския блок, са интересните обекти за наблюдение с презумпцията, че щели да се разпаднат всеки момент.

Все по-неудобна става за всички участници с(р)амотната управляваща тройката БСП-ДПС-Атака. Тя е цилиндърът, употребяван като смокинов лист (под предлог , че срамотиите са една естествена необходимост), от който ще изскочи зайчето на предсрочните избори. Неудобството да прикриваш срамотии с цилиндър обаче е в това, че като го сложиш отпред, лъсваш отзад. И обратно…

Друг е въпросът какво е решила руската мечка, която играе в нашия двор казачок „Южен поток” и изкушава с меда на подизпълнителските поръчки изпосталелите хиени от олигархичната хранилка в България.

Предстои да узнаем- по дела им ще ги познаем!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: