Канелените рулца на Даниел

Който е суеверен по-добре да не чете, защото следва да разкажа за първото парти на Даниел или така наречената „погача“ (или „питка“), което излиза от всякакви общоприети рамки, ритуали и все неща, които не разбирам.

В един не много слънчев ден, моето слънце грееше и с огромно спокойствие прие своите феи-орисници. Само че без питки, които се чупят над главите на хората, но с всичко останало, което се сетиш, че може да се поднесе на едно парти с предимно възрастни, пък макар и да се води бебешко. Стигнах до решението да направя така заради самата себе си, но не от егоизъм.

Преди години бях поканена на едно такова бебешко парти, на което се канят само жени, а таткото беше изгонен и вероятно запиващ някъде с мъжете на тези жени или още по-вероятно скитосващ сам-самичък в мрачния неделен ден (такъв си беше денят, помня го добре). През цялото време се изпълняваха някакви ритуали, за които очевидно аз не бях подготвена и се чувствах съвсем не на място. Какви са ритуалите всички жени трябва да знаят, а останалите, които не са просветени  могат да си намерят информация. Наблюдавах любопитно какво извършват онези жени, които изглежда не само че знаеха какви ги вършат, но и са го правили стотици пъти и всяка от тях даваше наставления противоречиви на останалите. Освен с любопитство наблюдавах и доста сконфузно от възможно най-далечния ъгъл, защото не знаех какво се очаква от мен. Бях отишла да поздравя майката и да видя бебето, а изведнъж се оказа, че нямам левче, което трябвало да се остави на детето в някаква бяла кърпа пълна с трохи, която се завързвала на не знам си какъв възел и после майката я скрива дори и от себе си. Не смеех даже да гушна бебето и да му се порадвам, да не би да направя нещо, което не се вписва в регламента. Тръгнах си със смесени чувства, едва ли не разочарована от себе си и си казах, че другия път трябва да се подготвя. Такъв друг път за щастие не настъпи.

Друг случай свързан с ритуали, след който вече бях категорична, че нещата (каквито и да са те) трябва да се случват непринудено или изобщо не трябва да се случват беше от сватбата на моя близка приятелка. Родителите на младоженците толкова много се бяха ошашкали кое след кое следва, да не пропуснат нещо, кой какво, на кого, как и кога трябва да каже/даде/изтанцува, че съвсем бяха забравили за какво всъщност са се събрали. Отново през цялото време на тържеството се извършваха ритуали, имах чувството събрани от всички краища на страната, че горките родители не успяха да се отпуснат, да празнуват и да се радват на децата си.

Бебетата и техните майки вече не стоят затворени в една стая до четиридесетия ден от раждането, нито пък булките са откраднати и заточени да живеят при свекървите си. Живея в друго време и имам възможност да изпълнявам други ритуали. Моите. Да не мога да изпратя собствените си гости или да карам бабата на Даниел да мете с метла след тях е като да стоя на челна стойка цял ден. Безумно и без смисъл! Не бих искала нито аз, нито гостите ми да се чувстват неловко, нито пък да ги карам насила да пият сладки ликьорчета, при условие, че много добре знам предпочитанията им към вино и бира. Ами който не може да яде или пие сладко по здравословни причини? Какво правим? Ще го държа на студена вода? Или още по-добре – няма да го каня. Искам с Вальо да можем да се видим с приятелите си, те да се запознаят отблизо с детето ни и всички да бъдат свободни да правят каквото си искат. В този дух първото парти на Даниел протече в спокойна среда без да карам някой да прави нещо против волята и разбиранията си, а аз се подготвих с онова, което обичам да правя  - няколко предложения за похапване, които разбира се не бяха само сладки. И преди да ме питаш кога успях да ги приготвя, ти казвам, че Даниел спи също толкова добре в прегръдките на татко си, колкото и в моите, както и в обятията на всеки друг, както по-късно разбрахме.

За сбирката на феите и елфът (в ролята на чичото на Даниел) заложих на вече опитвани предложения от категорията парти, които включват сезонни продукти и топли аромати.

Това са хапките от тиква със серано.

Екзотични парти кюфтенца по рецепта на „Меню“, в които присъстват онези топли аромати, за които споменах. Вместо да ги пържа ги запекох във фурната заедно с хапките от тиква и серано за да спестя време.

Пастет от патешки дроб, сервиран върху препечено хлебче и поръсен с розов пипер. За пастета смесих две техники, като започнах по рецептата на Плачута и завърших по една от рецептите за мус от гъши дроб, която научих на майсторския клас за гъши дроб на списание „Меню“.

Класическа баница със сирене, но с некласически много масло. За да е хрупкава.

Разни сиренца.

Ароматни кексчета с тиква и крем сирене.

Кексчета на клечка с дулсе де лече и орехов крокант.

И най-накрая в ролята на сладката погача се явяват канелени рулца. Хем по-сладки от нея, хем по-ароматни.

Канелени рулца

Адаптирано от книгата The Bread Baker’s Apprentice

Посочените дози са за 16 броя рулца.

За тестото:

• 100 г захар
• 1 чаена лъжица сол
• 100 г меко масло
• 1 голямо яйце, със стайна температура, леко разбито
• настъргана кора от 1 лимон
• 500 г бяло брашно + допълнително ако има нужда
• 7 г суха мая за хляб
• 300 мл прясно мляко, със стайна температура

За канелената захар:

• 100 г фина кристална захар
• 15 г канела на прах (1 1/2 супена лъжица)

За глазурата:

• 200 г пудра захар
• 100-120 мл топло прясно мляко
• лимонов, портокалов или ванилов екстракт, или ром

За тестото в купа се смесват захарта, солта и маслото. Разбиват се с миксер докато сместа стане кремообразна. Добавят се яйцето и лимоновата кора. Разбиват се добре в сместа. Към нея се изсипват прясното мляко, маята и брашното. Разбъркват се с дървена лъжица докато се образува меко тесто. Ако тестото лепне се добавя още брашно.

Тестото се пренася върху леко набрашнен работен плот и се меси около 10 минути докато стане гладко, еластично и не лепне, но трябва да остане меко. Оформя се на топка и се поставя в намазана с растителна мазнина голяма купа. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на топло място за около 2 часа или докато тестото удвои обема си.

За канелената захар – захарта се смесва с канелата и се разбъркват хубаво.

Подготвя се тава с диаметър 30-32 см. Дъното и стените се намазват с разтопено масло.

Когато тестото втаса се пренася върху леко набрашнен плот. Разточва се на правоъгълник с дължина 60 см и ширина 30 см. Върху цялата повърхност на разточеното тесто се разпределя канелената захар. Правоъгълникът се навива на руло. Рулото се нарязва на 16 парчета с дебелина 3 см. Парчетата се подреждат в подготвената тава, като се поставят със срязана част нагоре. Не се прилепят плътно едно до друго, а се подреждат на малко разстояние едно от друго. Покриват се хлабаво със стреч фолио или кухненска кърпа и се оставят на топло за 1-1 1/2 часа докато се надигнат и запълнят оставеното разстояние между тях.

Фурната се нагрява на 180°C. Тавата с рулцата се слага на средно ниво на фурната. Пекат се 30 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 10 минути да се поохладят и се напръскват с глазура.

За глазурата пудрата захар се пресява и към нея по малко се изсипва прясно мляко до желаната гъстота.  Добавя се избран аромат.

Канелените рулца на Даниел е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: