"ВИП" с мариан вълев в театър софия

11/12/13 10:27
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

"ВИП" с мариан вълев в театър софия

предупреждавам - това не е театрална критика, нито любовно писмо до мариан вълев от фенка.

такаааа. толкова много красиви момичета в салона на театър "софия" едва ли някога е имало. нямаше кастинг, а представление с куката, и фенките бяха на пост да гледат любимия си мъж в единствената роля за единствения актьор, който би могъл да я изиграе така. истински. театралите със сигурност ще сбърчат нос за доста неща, who gives a fuck, казвам аз. сливането на текста на ерик богосян с човека мариан вълев е интересно за гледане. а куката е съвсем друг пич, и нямаше и следа от него снощи.

смело е да застанеш сам самичък на сцената пред пропастта на големия салон, знаем, че мариан е смел човек, но това си е наистина смелост. отидох с лекото притеснение, че няма да ми хареса, защото...защото до сега нещата, които са ми харесвали - много - са били моноспектаклите на камен донев, мариус куркински и мая новоселска. и тримата са железни театрални актьори изиграли много роли, живяли дълго на театрална сцена, докато мариан няма тази подготовка. миро боршош, който е успял да намери златното сечение в театралното продуцентство с продуцирането на моноспектаклите именно на тези трима големи актьори, е поел риск с кино-звездата мариан вълев, който има огромна публика, но в по-голямата си част тя вероятно никога не е стъпвала в театрален салон.

мариан е един от най-органичните актьори, които съм гледала. толкова, ама толкова е истински, че (не съвсем) забравяш лошата му дикция и безмилостния начин по който използва гласа си. той не е актьор, а човек, който застава пред теб и започва да ти разказва историята си, и така ти я разказва, че няма как да не му повярваш. безмилостен към света и себе си, мариан непрекъснато комуникира с публиката по начин по който оставаш с впечатлението, че тя наистина му отговаря. има и много смешни моменти, което е добре. плези се от време на време, почти колкото майли сайръс, може би е напрежение, може би навик, може би е секси, не знам. аз лично вече трудно мога да гледам чисти драми, просто нямам нерви и за грам повече мъка в живота ми. и когато видя, че един пич, защото кука или не, мариан вълев си е пич, макар и вече с доста тежки равносметки за извървяния от него път, ми подарява сърцето си от сцената с горчива самоирония, нищо друго не ми остава освен да го заобичам.

монолозите на този драматичен и леко смешен агент (по ъпсурт) са разделени от леко нескопосани клипове, между които имам един любим, получил се е много добре, няма да кажа кой, на който съм се смяла с глас. представлението се казва "вип", ясно защо, овцете трябва да бъдат събрани да гледат и пасат, да пасат и гледат, за мен това заглавие подвежда в евтина, т.е. комерсиално правилна посока. то беше едно от предубежденията ми срещу спектакъла, авторското определено е по-добро.

това не е театрално събитие от типа на предишните представления на миро боршош, и мариан вълев не е театралния титан, който ще събужда патриотични чувства, той просто е един ужасно откровен, непоносимо естествен мъж застанал пред около 200 души, който си излива душата, и оставя след себе си малко тъга от това, че е толкова истински. истинските неща натъжават красиво.

гледайте непредубедено, по американски, отпуснете мускула, мариан вълев е адски честен актьор, няма да ви излъже. представлението ще става само по-добро, и определено говори за неща, които ни интересуват в момента. ей сега, в тази минута, в тази секунда се ражда човек, който ще мечтае големи мечти, а животът ще го гледа отстрани иронично.

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/12/13 10:27 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/11/blog-post_12.html