Открих границата на безочието

Веднъж изборите приключили, Меглена пренебрегва гласуваното й доверие, като се отказва от мандата си. Поради липса на време, загадъчното отдръпване на дамата е оставено настрана и на нейно място в Страсбург е пратен друг член на "царската" партия Станимир Илчев. Неговият син Владимир Илчев развява знамето на „Европейското лице на България“ в испанските затвори за сводничество, но това не пречи на никого. Малко след това избухва бомбата за назначението на Кунева за администратор в управителния съвет на френската банка Париба. Според нея, тя била „избрана“. Защо - е друга загадка. Няма по-грозен и явен пример за използване на обществена позиция в услуга на лични интереси. Шпагата мeжду думи и дела на Меглена Кунева не може да носи друго име, освен безочие или гьонсуратлък. В своята страница в Уикипедия Кунева се опитва да се изплъзне от обвинението за „Конфликт на интереси“, като се позовава на Етичната комисия към Европарламента. Други еврокомисари, като Гюнтер Ферхойген и Бенита Фереро, също преминали в частния сектор. Това е така, но с тази огромна разлика, че те не са захвърляли своя избирателен мандат, както постъпи Кунева.

Прочети цялата новина

Свързани новини: