58. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВИКТОР ЮГО

Пламен Асенов

20. 11. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=61

„Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда погребан с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било църква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог.” Това са последните пет изречения, които Виктор Юго, великият поет, прозаик, драматург, политик и любовник от ХІХ век, написа със собствената си ръка. В тях няма нито дума за поезия, проза, драма, политика или любов. Има само последен остатък от живот и първи истински танц със смъртта.

Сен Санс, Зловещ танц /Tim Burton Style/

Всъщност през целия си съзнателен живот Виктор Юго е буквално обграден от смърт. Тя танцува постоянно около него, като му отнема всичко любимо, но, кой знае дали с някаква висша цел или съвсем безцелно, не докосва самия него, оставя го постоянно жив – да страда безкрай и да преодолява страданието.

Тази игра започва с майка му, Софи, която възпитава у него здрави католически и монархически убеждения. Юго дори не смее да и съобщи, че е сгоден за любимата си приятелка от детството Адел Фуше, а изчаква смъртта и, за да се ожени. Софи умира през 1821-ва, когато Виктор е на 19. После му трябват над 25 години, за да преодолее майчиното възпитание и да се превърне в свободомислещ спрямо църквата човек и убеден републиканец. „Пораснах” – отбелязва той в стихотворението си със заглавие „Написано през 1846-та”. Следва първият му син, Леополд, който умира няколко месеца след раждането си. По това време пък брат му Йожен се оказва с шизофрения и е прибран в психиатрична клиника за остатъка от живота си. Самотен, Юго се сближава с баща си, изтъкнат бонапартист, от когото се е откъснал в детството заради голямото разминаване между неговите възгледи и тези на майка му. Юго старши обаче също умира скоро след завръщането на блудния син.   

Няма и десет години след женитбата си с Адел, тя започва да изневерява на Виктор с приятеля му, известния френски литературен критик Сент-Бьов, и тази връзка е дълга. Юго се прави, че не вижда, бракът му с Адел се запазва и те продължават да живеят заедно, защото духовно са много близки. Но и той, както подобава на времето и мястото – Франция през ХІХ век, пък и на характера му – романтичен и борбен, не остава назад и има доста любовни афери през живота си. Най-важната от тях е връзката му с актрисата Жулиет Друе, която продължава 50 години. Сега пък Адел цял живот си се прави, че не забелязва и дава вид, че е единствената жена за него.

Доницети, Лукреция Борджия

С Жулиет Друе, изключително красива и умна жена, Юго се запознава, докато тя репетира за пиесата му „Лукреция Борджия”, по която по-късно Доницети пише едноименната си опера. Флиртът обаче бързо се превръща в дълбока любовна история. Той наема за Жулиет къща, осигурява и рента, тя му става секретарка и го придружава във всички пътувания, включително в изгнанието му по-късно. Въпреки че са почти винаги заедно, в редките моменти, когато не са, двамата си пишат писма, само нейните са над пет хиляди на брой. „Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими. Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения и на грижите за осигуряване на спокойствието и щастието на твоите жена и деца.” – пише му Жулиет. Смятате ли, че това е лицемерие, че тя ги пише такива, защото знае, че писмата ще останат за поколенията, а когато са насаме, сигурно го врънка да се разведе и да се ожени за нея. На мен поне така ми се стори отначало. Но нищо подобно. Жулиет Друе доказва десетилетия наред, че никакво лицемерие не проявява, а само най-искрена и чиста любов спрямо Виктор Юго, дай, Боже, всекиму.

Дженифър Лав Хюит, Аз ще те обичам, песен от филма „Парижката света Богородица” 

Дженифър Лав Хюит и „Аз ще те обичам”, песен от саундтрака на „Парижката света Богородица”. Не знам дали забелязахте обаче как, щом заговорихме за смърт, веднага се намеси и темата за любовта. И обратното се случва много често. Но, така или иначе, през 1843-та, току-що омъжената любима дъщеря на Юго, 19-годишната Леополдин, умира при инцидент с лодка. Лодката се обръща, многото тежки фусти, характерни за модата през онази епоха, буквално я завличат на дъното, а завличат и съпруга и, който опитва да я спаси. Тогава Юго е вече голям писател във Франция и известен по света. От излизането на първия му роман са минали 18 години. Междувременно е издал пет стихосбирки, които го утвърждават, като дълбок елегичен поет, десет години са минали и от появата на първия му наистина знаменит роман – „Парижката света богородица”, който веднага е преведен на много европейски езици. Още през 1827 е поставена и първата пиеса на Виктор Юго – „Кромуел”. В нея той разчупва схемата на класицизма, и поставя основите на собствената си романтична драма. „Кромуел” има голям успех, следва най-известната му и досега пиеса – „Ернани”.  Така той се отдава изцяло на театъра, макар че пиесите му често са освирквани от публиката, която, свикнала с удобството на класицизма, трудно приема предизвикателствата на бурния и субективен романтичен подход. Цялото това творчество и цялата тази слава, дори освиркванията, са добре дошли за Юго на принципа, че всеки ПР е добър ПР, те го поставят постоянно в центъра на общественото внимание, а той харесва това. Както казах обаче, умира любимата му дъщеря и съкрушеният до дъно баща просто спира да пише. Не за ден или за два. Спира да пише за цели десет години, до периода на доброволното изгнание, в което заминава през 1851-ва.

Сен Санс, Химн за Виктор Юго   

До този момент Виктор Юго е известен общественик, но през 40-те години започва да се занимава и пряко с политика. По време на Юлската монархия той, на път вече да се откъсне, но още неоткъснал се от майчиното си възпитание в монархически дух, става приближен на крал Луи-Филип, избран е за пер на Франция и като цяло – наивно се опитва отвътре да промени режима към по-добро. Както се знае – това става толкова рядко, че по-добре да не опитваш, защото най-често има лоши последици за този, който прави опита. Така и се получава в случая. По време на революцията от 1848 Виктор Юго е назначен за кмет на 8 район в Париж и сам води войските, които стрелят по хората на барикадите. Да, по-късно той изразява неодобрение за силовото потушаване на метежа, а още по-късно пише и романа си „Клетниците”, в който героите са изцяло от другата страна на барикадите и писателят Виктор Юго, за разлика от кмета Виктор Юго, се чувства част от тях. Естествената му трансформация от монархист към републиканец обаче все пак е в ход и през 49-та Юго подкрепя избора за президент на Луи-Наполеон Бонапарт. Но само две години по-късно бурно къса с него, когато той се обявява за пожизнен президент. Заради реакцията си писателят е арестуван, но скоро е освободен след енергичната намеса на любовницата му Жулиет Друе. Юго веднага се маха, заминава първо за Белгия, а после за британския остров Джърси насред Ламанша. Тук той, вече като отявлен републиканец, пише гневни сатирични памфлети срещу Луи-Наполеон и неговото управление. Памфлетите му официално са забранени във Франция, но се разпространяват нелегално и се четат от всички. Само че като един истински гръмовержец Юго изпуска мярката и отправя критики също към британската кралица Виктория, на чиито остров се намира. Затова е прогонен оттам и се установява на близкия остров Гърнси, където изглежда се успокоява малко. Виктор Юго се връща към литературната си дейност, но работите му вече са наситени с много политически заряд. Имам предвид, разбира се, както стихосбирките, които пише там, така и романът „Клетниците”. Той е популярен сред читателите и отхвърлян от критиката, но все пак нещата изглеждат така, сякаш облаците са се разпръснали и слънцето е изгряло над главата на вече близо 70-годишния творец.

Глук, Орфей и Евридика 

 Само че, както ви казах, смъртта очевидно е решила да не сваля никога обсадата около крепостта, наречена Виктор Юго. През 1868 година умира съпругата му Адел. Следват двамата му сина в кратък период. Наистина, последното от децата му, дъщерята на име Адел, го надживява, но напълно безумна и затворена в психиатрия, където попада след истинска драматична любовна история. Самият Юго получава лек инсулт, но все пак е добре. Големият удар върху него идва със смъртта и на Жулиет Друе, която след смъртта на жена му се местила да живее при него. Две години по-късно, след като са го напуснали всички близки, а и повечето литературни колеги и приятели, на почтената възраст от 83 години, Виктор Юго също си тръгва от този свят, повален от пневмония. Над два милиона души го изпращат в последната му разходка с катафалката на бедните по пътя от Триумфалната арка до Пантеона, където е погребан. Въпреки че отказва да бъде опят от свещеник, той, клетникът, все пак твърди, че продължава да вярва в Бог.

Клетниците, Саундтрак

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: