Паметникът на петата колона скърца ( със зъби)

Почти седмица след събитието в няколко сайта се появи информация за събитие, в което (частично) участвах, но реших да не описвам след като напуснах преди края му. Не ми се слушаха до безкрай глупости за това, как съветският паметник в центъра на София бил част от съдбата ни и това било положението…

Други обаче са са обобщили параметрите на поредната дискусия по темата.

„Съдбата на паметника ще се реши с анонимен конкурс. Плановете са той да бъде обявен през февруари, съобщи главният архитект на София Петър Диков.

Премията за първо място в конкурса е 25 000 лв., за второ – 10 000 лв., а за трето – 5000 лв.

В понеделник се проведе обществено обсъждане какво да бъде заданието за конкурса, в което участваха около петдесетина архитекти, инженери, проектанти, социолози, журналисти и граждани. След тричасови дебати те стигнаха до идеята за провеждането на анонимен международен конкурс за нова визия на пространството около паметника на Съветската армия.

“Изключително доволен съм от обсъждането за паметника. Направиха се много разумни предложения, които ще бъдат нанесени в програмата, която ще внесем в общинския съвет за да се обяви конкурс”, каза Диков.

Друго предложение от общественото обсъждане беше да се запише, че участниците в конкурса ще имат право на свобода как да изглежда пространството. В проектите паметникът може да съществува или да го няма, като това ще реши всеки участник.

“По-добре е да работим с аргументите на творческите идеи, а не силата на политическите идеи да бъдат аргументи. Накрая решението ще бъде политическо, но нека да дадем творческите идеи на тези, които ще вземат решението”, призова Диков.

По думите му на обсъждането за съдбата на паметника на Съветската армия е имало две крайни решения – само премахване и нищо друго или само оставане и нищо друго. “Нека да видим какво предлагат архитекти, дизайнери, инженери, ландшафтни архитекти. Може да се окаже, че има интересни идеи, които да оборят част от политическите аргументи”, каза Диков.

По време на публичното обсъждане от инициатива за демонтиране на паметника, начело с журналиста Иво Инджев, обявиха, че монументът трябва да бъде преместен на “скромно място”. Според арх. Момчил Христов градинката се използвала предимно от майки с деца и млади хора, но дори нямало пейки, а паметникът не правел сянка. “Ясно е, че там трябва да се виждат и хората с ордените, но това е паметник на лъжата”, коментираха други.

“Мамят ни. Като конкурса за метростанцията. Ако само ще сменят пейки, плочки и кошчета, защо им е конкурс”, гневяха се трети.

Арх. Димитър Димитров се обяви за запазване на паметника. Според Борис Мисирков монументът бил сред големите забележителности на града, които привличат туристи. Дали да остане или не, не било най-важната тема на деня.

Архитекти поискаха от методиката за оценяване да бъдат премахнати 30 точки, които се дават за “доразвитие на парковата среда с респект към автентичните следи от всички исторически пластове”, което поощрявало проектите, запазващи паметника. Диков обеща, за да няма съмнения за манипулация, да промени това условие.

Паметникът на Съветската армия е изграден през 1953 г. Заедно с оформянето на градината е струвал близо 3.6 млн. лв. по тогавашната стойност на лева. Според историческата справка към конкурсната документация най-вероятно сумата, преизчислена към сегашната икономическа ситуация е около 20 млн. лв.

Паметникът на Съветската армия редовно осъмва изписан с графити и изрисуван с различни бои. За последно беше оцветен в розово през август, когато се навършиха 45 г. от участието на българските войски в окупацията на Прага през 1968 г..(Медиапул)

От съмишленици разбирам, че активността на колегите от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника по време на дискусията е била злъчно заклеймена като „агитката на Инджев”. Благодаря задочно за комплимента в моята „агитка” да влизат доста професори, историци, журналисти, политолози, социолози, включително и чужденци. Имената и снимките им могат да бъдат видени в сайта на инициативата ни в рамките на обществения съвет към нашата гражданска организация. Щях да съм велик наистина, ако можех да организирам в собствена „агитка” подобни интелектуалци…

По-важно е друго: макар да се дразня от елементарното опониране на идеята паметникът да бъде демонтиран, не мога да не призная една голяма еволюция. Тя се състои в това, че яростните привърженици на съветския фетиш така са се снишили вече в подножието на низкия монумент, че постепенно изоставиха някои от най –примитивните си „аргументи”.

Вече не чувам да оспорват безспорни исторически истини, като самият факт на съветската окупация; вероломното обявяване на война на България от СССР без повод; налагането на тоталитарния режим от чуждата окупационна сила и други подобни „подробности”, които по дефиниция лишават от основание съществуването на тази грамада на преклонението пред чуждата окупация и наложената от нея диктатура.

Отказаха се май да се крият и зад други паметници, които били същите навсякъде из Европа.

Привържениците на „статуквото” се понаучиха да ни не обвиняват вече в някакво сляпо желание да рушим. Научихме ги да четат буква по буква инициативата ни . Явно вече знаят, че сме за преместване, демонтиране, т.е. за запазване на самите скулптури там, където им е мястото- в музея.

Споменатото от Медиапул желание паметникът да отиде на „скромно място” е цитат, който споменах в началото на дискусията, когато припомних писмото на проф. Любомир Далчев до в. „Труд”. Като съавтор на композицията, в чието сътворяване е участвал под натиск на младини, именитият български скулптор изпрати от САЩ апел с изрично желание паметникът да бъде преместен на „скромно място”.

Еволюцията, трябва да кажа предпазливо, като че ли е заразила донякъде и позицията на Столичната община, с която сме разговаряли пряко или на публични срещи многократно. Досега тази позиция, изразявана например от главния архитект Петър Диков, звучеше по-скоро като едно голямо „не”, облечено в обобщение, че веднъж издигнати, паметниците не бивало да се местят ( което контрастира с факта на преместването на хиляди паметници по света и у нас тогава, когато съвременниците преценяват като непоносима пропагандата на едно отречено минало, за което е платено с много кръв).

Ето ,че вече говорим за допустимост паметникът да бъде преместен, все пак. Много от споменатите условия на въпросния конкурс, насрочен за февруари, са предложения на нашата инициатива за демонтирането на унизителния монумент от центъра на София.

Ще следим развитието за съдбата на маскирания като съветски хубавец Сталин, размахващ над главите ни оръжието на окупацията, колониализма и българското покорство пред чуждия завоевател.

Ако петата колона надделее и наложи своята модифицирана защитна теза, че той трябвало да си стърчи, но с разкрасено „околно пространство”, защото трябвало да сме толерантни, нистина ще настояваме да се осъществи саркастичното предложение на изказалия се на дискусията наш активен съмишленик: щом ще демонстрираме толерантност към окупаторите ни, да добавим тогава на същото място и надпис с признателността си към Баязид Светкавицата и Василий Българоубиец.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: