За шока в цените и цената на шока

Спомняш ли си “първият” български таблоид, вестник Шок?

Е, изглежда, че в България “шокиращите” неща се продават. Значението на думата “шок” не може да се тълкува едностранно, но е сигурно, че шок-а продава. Вестници, битови стоки, дори военни операции използват шок в своето заглавие.

Не знам маркетьорите какво си мислят, когато създават, одобряват и прилагат такива методи.

Ето и един възможен сценарий загнезден в полу-гениалното съзнание на маркетинт експерта, или рекламният експерт или за по-кратко, Експерта.

Шок цени!

Влизаш да пазаруваш в голям магазин. Свикнал си с постоянните промоции, затова зорко се оглеждаш още на входа. Ето, до теб се предлагат портокали и ябълки на промоция. Не просто, че са на промоция, те се предлагат в…кофи. Това не шега.

Ясно е!

Въпросът, е не дали ще се върнеш с две кофи плодове в ръце, а как ще балансираш с другите продукти под мишница. Ти си изпечен купувач, а и това няма да ти е за първи път. Въздъхваш с облекчение и взимаш кофа с връх пирамида, така де, ти не си балък и ще вземеш най-голямото количество. Ето, отзад забелязваш съседа, той ще се прецака и ще вземе по-малко…

Хвърляш бърз поглед на щанда с млечни продукти… да и тук има големи намаления. Особено при продуктите с растителни мазнини, няма лошо.

Взел си два-три маргарина, защото това е полезна храна, мажеш я лесно сутрин, даваш я на цялото домочадие и всички растат весели, здрави и щастливи.

Следващото ниво е малко по-сложно. Това е щанда с месото. В България сме, все пак. Който не яде месо или е гей или ненормален, най-често – двете. Тук конкуренцията е жестока! Следиш етикетите, жълт етикет, жълт етикет, бинго, ЧЕРВЕН етикет! Не поглеждаш какво е, просто казваш на продавачката с равен тон да ти сипе 200 грама. Тя те пита дали 220 грама е окей и ти кимаш съзаклятнически.

На този принцип извърташ целия магазин. Количката става с връх, а ти замижаваш от кеф и се сещаш за времената, когато нямаше нищо, а и нищото се купуваше само с купони.

Вървиш смело напред, смяташ точките, които си спечелил, обръщах ги във възглавници, чаршафи, чинии, тенджери, тигани…

Напредваш смело към касата, когато нещо кратко и категорично ясно фиксира вниманието ти.

Зениците ти се разширяват. После се свиват. Може и обратното. Телесната ти температура спада. Пулсът и кръвното ти налягане скачат. Всичко се обърква за миг… после се подрежда… само, за да се обърка отново. Толкова си близо до касата, но усещаш, че количката е непосилна тежест и не може да я придвижиш напред… Даже ти се струва, че съседа ще те изпревари на касата.

Осъзнаваш се, взимаш се в ръце. Това чувство ти е познато. Знаеш какво да правиш… Правиш първите две крачки…уверено… като, че ли стигаш…само още малко… уж вървиш, но си все далеч.

Табелата, която индикира ШОК ЦЕНА става все по-близо… още малко и си там. Възвръщаш контрол над сетивата си, още малко и си там.

БУМ! Успя! Грабваш адски намалената стока. Слагаш я на сигурно в количката. Не те интересува какво е, важното, е че ГО имаш. На шокиращо ниска цена. Вкъщи ще видиш какво е, но няма значение, ти знаеш, че ТИ ТРЯБВА…

…

Горе-долу това трябва да си мисли маркетьора, когато залага на шокиращата карта. Адски нечестно, нали? На практика ти нямаш шанс и рано или късно ще си го купиш…

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: