Говори Пловдив: БОЛНИЯТ ЧОВЕК НА ЕВРОПА

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Тъй наречените граждански патрули, които тъй наречените националисти организират по улиците на София, са последният пирон в ковчега на тъй наречената демократична българска държава.

Тя вече е толкова безпомощна, че не може да се защити сама, като каже на шепа говеда „не” по такъв начин, че те да го разберат. Вече е толкова отпаднала, че не знае кой неин гражданин е гражданин и кой – не, кое поведение е патриотично, кое – анти-българско. Тя не различава истинското човешко достойнство от простотията с претенции, изобщо не и пука от и за реалността, защото не вярва, че реалността съществува, не мисли за утре, защото нейното утре беше вчера. В крайна сметка, тъй наречената демократична българска държава не се интересува дори от възможностите за лечение на тежката си болест, а само от удължаване на агонията си.

Някога наричаха Турция „болния човек на Европа”.

Днес болният човек на Европа е България.

Как искате да ви я опиша тази наша любима родна страна, граждани – от позицията на оптимиста или от тази на песимиста? `Айде и от двете за по-ясно.

Като оптимист бих казал, че сме направо рекордьори и можем наистина да се гордеем с факта, че почти по всичко сме първи в Европа. Първи сме например по ниско ниво на доходи и съответно – по най-скъп живот; лекува ни най-лошата здравна система и ни обучава най-нереформираната образователна; имаме най-поетичното правосъдие, което ”лови мухите и ги пуска” – по стиха на Борис Христов; издържаме най-много полиция, но въпреки това /или точно заради това/ страдаме от най-много престъпления; най-високото ниво на корупцията ни е неоспоримо; в сравнение с нашия, италианският политически популизъм ряпа да яде; по средно общо ниво на простотия сред народонаселението сме истински шампиони; доказано сме първи и в занаята да се чувстваме най-нещастни от всички европейци…..

А като песимист пък ако знаете какви мога да ви ги надрънкам, бедна ви е фантазията. Последни сме по високо ниво на доходите и съответно, по най-евтин живот; лекува ни здравеопазване, което за възможно най-много пари дава възможно най-малък ефект и ни образова образование, което за най-малък ефект харчи най-много пари; съдебната ни система работи като при Вишински – с тази разлика, че в псевдо-демократичната ни среда вече не само Вишински, а всички съдии и прокурори безнаказано могат да си правят каквото си искат; полицията, горката, се задъхва от умора да обикаля с платените от нас служебни коли, да пие кафе и да щипе мацките по кафенетата, докато си чака паричките от рекета, търговията с дрога, проституцията и каквото още се сетите, но няма начин – нали с едната заплата, която им плащаме, пък била тя и по-голяма от учителската, светнат човек не може да изкара пустия му живот прилично…..

Не ми се продължава, граждани. Гнус ме е.

Та започнах да ви говоря за тъй наречените националисти и техните тъй наречени граждански патрули. Тази идея е толкова лоша от гледна точка на състоянието и развитието на българското общество, че ако то беше жив човек, щеше да припадне от болка само при мисълта за нея. Затова някой трябва оттук до всеки следващ вторник да повтаря постоянно редица важни неща на различни групи хора.
На безмозъчните същества, които сами себе си наричат националисти с неприкритата претенция, че са по-големи патриоти от мен, трябва да им се напомня постоянно, че не са, защото няма как липсата на мозък да води до по-дълбок патриотизъм. А че мозък им липсва се познава по начина, по който те са използвани от ченгетата. Спецслужбите в тази страна, бивши и настоящи, създават и управляват – или най-малкото контролират изтънко – всички силови групи. Правеха това с „борците”, „каратистчетата”, „гребците” и изобщо, с цялата българска мафия от началото на прехода досега, правят го и с тъй наречените националисти: ползват ги, когато и както им е необходимо за своите ченгеджийски цели, а накрая, щом вече не им трябват или се компрометират напълно, по един или друг начин им отнемат даденото и ги изпращат на истинското им място – в помията на живота или направо в гроба.

Веднага давам пример от висок порядък, за да се сетят сегашните ниски патриотарски хлебарки, че тяхната съдба ще е доста по-лоша. Лицето Георги Седефчов Първанов, сътрудник на ДС, подкара политическата си кариера от една тъпа националистическа организация, гръмко наречена Общонароден комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/. Тя отдавна вече не съществува, всъщност, на практика още от 1992 година, когато бе създадено правителството на Любен Беров и БСП за първи път се прегърна публично с ДПС. И не съществува, защото ОКЗНИ изпълни мисията си да разделя и противопоставя веднъж турци и българи едни срещу други, втори път – турци и българи заедно срещу демократичния процес в България изобщо.

Самия Седефчов пък службите явно си го харесаха, бързо го издигнаха до шеф на компартията, туриха го после и за президент, защото се оказа човек достатъчно тъп и без морал, та да прави каквото му се казва и достатъчно интелигентен, за да не мърка, когато му се казва какво да прави. След което го виждаме вече захвърлен на политическото бунище. Нищо, че още мърда, оттам измъкване няма.

Та, питам аз, след като героичните български ченгета постъпиха така със самия Седефчов, то какво ли ще направят с някой, който сам и доброволно се е украсил с езическото прабългарско име Расате. Да не говорим пък за оня, дето се е нарекъл Зорец. Което според мен идва от „зор” и означава „малко зорче”. Но все пак мисля, че зорът, който ще види в даден момент от живота си този човек, няма да бъде никак малък.

Няколко думи непременно трябва да се кажат и на шайката от МВР, специалните служби и всички други регламентирани и нерегламентирани ченгеджийски структури в България, които си играят с огъня.

Пичове, не си играйте с огъня, защото в даден момент огънят ще вземе да си играе с вас! Не можете да контролирате всички кризи, които сами провокирате. Да не говорим, че нямате нито моралното, нито законовото право да газите през живота на стотици и хиляди хора, да си играете с демократичното бъдеще, а и изобщо със съществуването на страната. Знам, че думи като „морал”, „хуманизъм”, „мисъл” и „демокрация” ги няма във вашите учебници, а дори да са споменати там, щом влезете в Системата, първият ви практически урок се състои в това да ги забравите. Но ако искате да разберете докъде води подобна практика, питайте онези бивши ваши началници и колеги от времето на комунизма, които след това имаха доблестта поне да се самоубият.

Защото Господ може и да прощава дори на такива като вас – не знам, пък и не ме интересува съдбата ви, но Дяволът, който е постоянно във вас и около вас, със сигурност не прощава никому нищо, гаранция!

Третата група, на която трябва да се кажат разни неща във връзка с вълната от ксенофобия и расизъм, част от която са тъй наречените граждански патрули на тъй наречените националисти, са политиците. Имам предвид всички политици от всички години на прехода, защото не намериха сили да поведат и поддържат постоянна и широка публична кампания срещу…..не, не просто срещу междуетническите търкания и уж латентните расистки настроения, които принципно съществуват в българското общество. Една кампания срещу простотията изобщо би била доста по-полезна, защото самото поумняване, ако е истинско, включва в себе си и тази тема, тоест, изключва проявите на омраза към другия, към различния.

Разбира се, гангстерите на лявата политическа мъгла от БСП и ДПС в момента са най-отговорни за ситуацията, защото в името на властта се съюзиха с щурмоваците от Атака, която пък вдъхновява и подкрепя расатетата и зорновидците. Отворете вестниците от 2005 – 2006 година и ще видите какъв е Волен Сидеров и черната му гвардия според същите тези социалисти и ДПС-ари, които сега топло се гушкат с тях в Парламента, пък и извън него. Или поне с мълчанието си ги стимулират да се държат като глутница разпасани улични псета в общата ни европейска България.

Сякаш тя е само тяхна. И сякаш изобщо не е европейска.

В момента другарите Станишев и Местан явно напълно са забравили доскорошното си отношение и се държат като някой, пръднал в трамвая. Те отминават с мълчание всички намеци или преки заявки, че би трябвало категорично да се противопоставят на националистическия произвол с цялата сила на закона и на изпълнителната власт, с която разполагат.

Ама всъщност – защо да го правят? Те да не са идиоти?

Нали срещу самите тях в момента текат най-дългите политически протести в рамките на Европейския съюз, така че за властовата им кауза собствено е политически по-изгодно да се създаде второ, еднакво по сила, но обратно по посока напрежение, за да се раздвои вниманието на обществото. Явно досегашните ходове с контрапротестите и организираните мини-скандали или не са достатъчно ефективни, или вече се изчерпват, та червените вълци имат нужда от нов вид предизвикателство.

Просто и ясно – политически изгодно им е да накарат някой друг също да пръдне в трамвая, та тогава да го посочат те него и еднозначно да му припишат цялата смрад, която се носи на талази.

Само че и за тях важи предупреждението да не си играят с огъня. Веднъж го направиха през 80-те и ни докараха до ръба на гражданската война. Не знам докъде смятат да ни докарат сега, но опитът сочи, че дори червените боклуци да имат идея да ни заведат до кръчмата и да почерпят по едно, пак не трябва да им се поверява отговорната мисия на магарето, което води стадото – ще ни изработят нещо и ще трябва пак ние да плащаме.

Гнус ме е.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: