(Мъг)лява защита на прозрачната фашизоидна зависимост на властта

От самото начало на протестите срещу това управление властта започна се държи с недоволните като минувач, по когото лае куче на верига: „добро куче, добро куче”.

Първите реакции на смущение, които протестите изтръгнаха от триглавия сфинкс БСП,ДПС и ”Атака”, накараха Станишев и Местан да заговорят за катарзис и прошка. Ролята на отвързаното куче, което да дразни вързаното, беше оставена на Сидеров.

Междувременно керванът на властта се окопити и разработи тактиката на окопната война от своите климатизирани бункери, докато се аклиматизира окончателно към враждебната среда на столичния площад. На озъбените граждани противопостави беззъби смешки , разигравани от подобия на граждани, гастролиращи цяло лято пред президентството с бездарна имитация на гражданската сатир, демонстрирана на протестите срещу властта.

От нищото изникнаха и първите клетки на съпротивата срещу съпротивата- бяха шепа фигури на фигуранти край пилоните на НДК. После се преместиха пред разхлаждащото шадраванче в триъгълника на властта между сградите, построени в разгара на сталинизма ( включително от политически „неблагонадежни” репресирани българи) така, че да издържат на дълъг щурм на разбунтували се граждани.

Властта, която в един момент започна да се подиграва на протестиращите, че били малко, нямаше нищо против да бъде защитавана от десетки пъти по-малко на брой, но свои клакьори. Накрая реши да докаже “болшинство” и докара от страната с влакове хора, някои от които явно не знаеха „на кой свят са”, разнасяйки казионните плакати като досадна цена, която трябва да платят за безплатната екскурзия.

„Накрая” ли ? Нищо подобно. Разработената тактика на всяко действие на протестиращите да бъде противопоставено утвърждаващо властта противодействие бележи нови върхове на цинизма.

Вклинилите се в ситуацията фашизоиди, срещу чиято все по-голяма активност властта явно няма нищо против, вече започва да обижда опонентите на правителството на …”фашисти”. Вече си имаме не само контрапротести, но и фашизоидни контри, които си измислят себеподобен образ на врага, за да го дискредитират максимално. Това е “маньовър”, който комунистите често прилагат през годините на прехода, наричайки на омразните си противници “комунисти”.

Един фашизоид вчера нападна журналист в студиото на най- зяпаната телевизия именно с това, че бил фашист, щом не го признавал.

Явно не е било случайно, а започва да се превръща в част от дирижираната кампания на контрите, които ползват еднакви термини и обвинения ( “протестъри”, “соросоиди” и други бичуващи врага термини от новоговора на “протестушките” от проруския лагер).

Днес пример за нова, още по-висша фаза на резоньорството (като самозащита от дискредитиращата действителност) дава известен журналист, пледиращ систематично в полза на крайно лявото от микрофона на националното радио. Защитавайки статуквото той замерва враговете на властта вече с обвинения, че изповядвали… „либерален фашизъм”.

Някои другари явно не могат да понесат истината, че техните ръководни другари, създатели на уникалния управленски български управленски модел на монархосоциализма, сега управляват направо с помощта на фашизоиди и съответно вменяват собственият си уклон ( какво е крайно лявото, ако не фашизоидност!) на своите противници с оксиморона „либерален фашизъм”.

Дървеното желязо, подобно на “либералния фашизъм”, всъщност е открито отдавна. То има своята предистория в рамките на идеологическия абсурдизъм от времето на еднопартийния режим с етикета „демократически социализъм” и „диктатурата на пролетариата”, която била висша форма на демокрацията- нещо като изнасилването като висша форма на любов ина разстрела като висша проява на хуманизъм ( в сравнение с изкормването).

Пледиращият за крайна левица ( т.е. за нещо родеещо се с фашизма) Петър Волгин много би искал изобретението му „либерален фашизъм” да грабне душите и сърцата на увредените от зубренето на глупости мозъци, които, уви, не са малко по нашите земи след 45 години съветски колониализъм. Но той грабва също и палмата на първенството по йезуитщина на пропагандата, при която крадецът дава възможност на крадците да краднат още повече, докато обслужват с крайно (мъг)ляви идеи прозрачната фашизоидна зависимост на властта, която се опитват да оправдаят на първ(осигналн)а инстанция пред историята заради отблъскващия й съюз с една крайно лява партия, нежелана като партньор от крайно десните в Европа, но добре дошла за руската троянска тройка в София.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: