БЪЛГАРСКИЯТ ФАКТОР

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Пълната зависимост на българската енергетика от Русия е фактор, който има все повече външно-политически измерения и последните въпроси са – ще строят ли американците 7-ми ядрен блок в Козлодуй и има ли „български фактор” в отказа на Украйна да подпише договор за асоцииране с ЕС. Отговора търсим с Пламен Асенов. енергийна зависимост

- Пламен, покрай протестите май забравихме темата за енергийната обвързаност на България с Русия. Дойде ли време да си я припомним?

- Не смятам, че сме я забравили, Фили. Може би един-два пъти сме пропуснали да я споменем, но през цялата 2013-та, която беше година на доста събития, неизменно сме внимавали за фактора енергетика. Имам чувство дори, че с обсъждането на темата за руската централа в Белене като пресечна точка за създаване на сегашното невъзможно правителство, малко досадихме на слушателите. Но когато нещо е истина, дори да го отбягваш, то се натрапва – затова и в крайна сметка пак си идваме на думата.

- Сега обаче в центъра на събитията – и, както винаги, в центъра на скандал – се оказа не руската централа в Белене, а евентуалното строителство, при това от американци, на нов седми блок в добрия стар Козлодуй. Как се вписва този ход в общата картинка?

- Не се вписва, Фили, което значи, че е пушилка и нищо реално няма да излезе от него. Какво всъщност стана? В САЩ енергийният министър Драгомир Стойнев заяви, че компанията „Уестингхауз” може да строи бъдещия 7 блок на централата в Козлодуй. Последва скандал, защото няма такова решение на Парламента, а и министърът няма право сам да води подобни преговори. Премиерът Орешарски побърза да го защити, че не е водил преговори, само е избирал типа технология за евентуалното строителство. И е така, Фили, никакви преговори не е водил Стойнев, направил е онова, което според нашите леви корифеи на външната политика задължително правиш, щом си на посещение в Щатите – обещаваш нещо, което американците искат да чуят, а после не го спазваш, като изтъкваш различни пречки. Точно такова развитие сочат и думите на министъра, и последвалите реакции. Другата възможност е Стойнев да каже, че „Шеврон” ще прави проучвания за шистов газ в България. Но тогава той щеше да си кацне тук не като министър, а като обикновен гражданин, защото договор за проучване е  обещание много по-реалистично и в правомощията на министъра, а строителството в Козлодуй не е. Така че, Фили, това наистина е поредната пушилка. Още повече, във вътрешен план тя веднага бе използвана за заяждане от типа – защо онези, които отхвърляха строежа на „Белене” от руснаците като неизгоден, сега не протестират срещу американския реактор. Всъщност, Фили, и това не е истина, а само пушилка. Основни критици на руската централа като енергийният експерт Илиян Василев, политолога Огнян Минчев и много други веднага заявиха, че и американски реактор не е необходим на страната в момента и определиха ставащото като „политическа игра”.

- Каква може да е целта на тази игра?

- Например, печелене на време, Фили. От една страна – във вътрешен план, от друга – в отношенията със САЩ, чието търпение да гледат как България, член на НАТО и ЕС, при това правителство с могъщи крачки се връща в руската орбита, вероятно е на изчерпване. Та може би някой смята това полуобещание на енергийния министър, което има отношение към намаляване на българската зависимост от руснаците, да замаже малко нещата и да спечели на правителството време.

- Но колко време може да се спечели по този начин?

- Вероятно няколко месеца, дори година, Фили – американската външно-политическа машина, заета и с много други, далеч по важни неща по света, не е прочута с бързите си обороти, особено при тази администрация.  Всъщност, не знам колко време реално иска управляващата тук Тройна коалиция, но ще уточним срока, като кажем така – трябва им достатъчно време, за да превърнат строителството на руската централа в „Белене” в необратим процес. Защото през последната година видяхме, че той все още е обратим – социалистите загубиха референдума, който сами организираха по темата, а Народното събрание излезе с решение, което, уж окончателно, затвори проекта „Белене”. И сегашната невъзможна етно-национал-социалистическа коалиция всъщност дойде и стои на власт именно със задачата да го възстанови в блясъка на цялата негова изгода за Русия и тъмнината на цялата му неизгода както за България, така и за ЕС.

- Пламен, наистина ли частният все пак български енергиен въпрос може да има толкова широко външно-политическо въздействие?

- Да видим, Фили. Може би трябва първо да ти цитирам едно писмо, изпратено от Генералната дирекция „Енергетика” на Европейската комисия – за ориентация, това е нещо като европейско енергийно министерство. Писмото е от началото на ноември, непосредствено след като правителството подписа окончателните параметри по договора с руснаците за строителството на газопровода „Южен поток”. Та в писмото Брюксел директно казва, че България е най-слабото звено в ЕС по отношение на енергийната независимост. Някои може и да не си дава сметка, затова ще напомня, че при твърде деликатния език на европейските институции, това звучи направо като…..ами да кажа – като шамар, за да не кажа – като псувня. А и почти веднага след това се видя, че наистина има за какво да ни напсуват европейците.

- Вероятно говориш за развитията около украинското асоцииране с Европейския съюз, което бе прекратено под силния политико-икономически натиск на Русия?

- Точно така, Фили. С нашата помощ за техния натиск. Със стартирането на „Южен поток” тук, в европейска България, Украйна се оказа пред реалната заплаха руските газови клещи да щракнат, да я отрежат изцяло от преноса на газ и да я превърнат в мизерстваща ничия земя, доколкото засега асоциираното, тоест, не пълното членство в Евросъюза, е недостатъчна компенсация. Това, да си го кажем направо, е директен български удар върху общата политика на ЕС, за който привличането на Украйна е изключително важно. Това е удар и върху НАТО, върху цялата стратегическа система на евро-атлантическа сигурност, за която Украйна е ключова. Да не говорим, Фили, как повлия българското съглашение с Русия върху събитията в самата Украйна – протести, бой с полицията, цялата политическа буря, която се разиграва пред очите ни. Но всъщност – защо някой изобщо се учудва. Отдавна е известно, че българската левица е пряк проводник на руските политически и икономически интереси. От тяхна гледна точка – защо това да не продължи и след като страната е в ЕС и НАТО. Даже още по-удобно е да провежда именно там, вътре, проруската си политика.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: