Говори Пловдив: ДА БУТНЕШ БАБА СИ ПО СТЪЛБИТЕ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Вие сте нещо много заблудени, граждани, да смятате, че протестите в Украйна са против политиката на правителството и президента, които откъсват страната от Европа и я тласкат за пореден път в мечешките лапи на Русия.

Заблудени сте, защото истинската истина е точно обратна – протестиращите в Украйна не са срещу правителството и президента, а ги подкрепят.

Това става безпощадно ясно от изявлението на Виталий Лукяненко, говорител на премиера Азаров, в което той казва едно към едно: „Хората, които мирно и законно изразяват протеста си, изобщо не са противници, а наши граждани, чиито права трябва да бъдат гарантирани и които, като се обявяват за евроинтеграция, се обявяват за курса, който са водили и ще водят президентът и правителството”.

Ами очевидно е, де, как никой не се сети – точно защото подкрепят правителството и президента, а не са ги свалили досега, европейски настроените украински граждани, за да бъдат напълно запазени правата им на европейски настроени украински граждани, са бити от гавазите на правителството и президента. Тези гавази са въоръжени до зъби и специално обучени да пребиват мирни граждани, разбира се, с парите от данъци, които гражданите на Украйна, включително битите протестиращи, сами са платили.

Е, може и с руски пари да са обучени, ще каже някой. Аз лично обаче не вярвам, струва ми се, че обикновено руснаците не финансират подобни екстри за марионетните си режими, а ги оставят сами да харчат от парите на своя народ за удоволствието да ползват и пазят властта си в негова вреда и в руска полза.

Учудващи са наглостта и цинизмът на сегашната проруска власт в Украйна – да бият граждани, които ги подкрепят. Учудващ е начинът, по който, без да им мигне окото, те казват на бялото черно и продължават да газят всичко по пътя си, само и само да угодят на московските си господари – например начинът, по който твърдят, че отказът от подписване на договора за асоциирано членство в ЕС и подписването на „пътна карта” за сътрудничество с Русия са всъщност едно и също нещо. Учудваща е безогледната им готовност да останат на власт колкото може по-дълго, за да разпродават икономически и политически страната си на Москва колкото може по-дълго…..

Учудващо ли?

Нищо смешно няма, граждани на България! И нищо учудващо, нали? Има само нещо до болка познато, мило и родно. Учудващо…..Сякаш нашите руски подлоги са по-малко руски или по-малко подлоги от украинските.

Глупости на търкалета и нищо друго, освен глупости.

Но сега идва ред на наистина смешното. Ето каква е официалната българска позиция, изразена от Външно министерство по повод отказа на Украйна от задълбочаване на сътрудничеството с Европа: „България изразява разочароване по повод решението на правителството на Украйна да преустанови процеса на подготовка за подписване на Споразумението за асоцииране с ЕС, включително създаването на дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия”.

Разочарование, а? Само дето не пише – „искрено разочарование”.

Тази история съм я разказвал и друг път, но ще я припомня пак, защото е твърде поучителна. В детството ми харесвахме и знаехме много от тъй наречените „тъпизми”. Та един от тях се състои от въпроса – що е наглост, и отговора – да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива.
Точно това направи сегашното етно-национал-социалистическо правителство в София с официалната си позиция за Украйна – бутна баба си по стълбите и благо изрази разочарование от грешния път, по който тя е поела. Защото всички сме наясно, нали, че в решението на Киев да се подчини на бруталния московски натиск, пръст има и България. Няма да уточнявам какъв точно пръст, но при всички случаи това не е пръстът на неведомата съдба, а на съзнателно взето от нашите управляващи комунисти решение. И следователно е пръст, който съвсем скоро може да ни бръкне и на нас самите в едно твърде неподходящо място.

Имам предвид, че уж много хитрите български комунисти, които стартираха прибързано „Южен поток”, за да предадат /продадат?/ на руснаците три неща едновременно – общата европейска енергийна политика, българския национален интерес и бъдещите ни европейски партньори от Украйна, вероятно още докато са на власт ще усетят как въпросните руснаци им ритват кросното. Или им правят онова нещо с пръста.

Защото какво друго очаквате да се случи, щом сега рязко се подобрят отношенията между Русия и Украйна? Елементарно, Уотсън – просто „Южен поток”, който и без това е измислен само като политически инструмент за руското имперско влияние в региона, ще се окаже не просто напълно пресъхнал, а направо замразен. И така ще се отчупи едно голямо парче от големия енергиен шлем, гордостта  на българските руски марионетки.

Готов съм да се обзаложа на последните си пет кинта, че така ще стане, но виждам, че никой не иска да се обзаложи срещу мен, защото всички знаят, че така ще стане.

Само управляващата кафяво-червена мъгла в България не знае.

Или се прави, че не знае.

Нещо повече, онзи ден се събраха чак на Боровец, за да обсъдят стратегията си за възстановяване на цялата мръсна антибългарска история около строителството на АЕЦ „Белене”.

Дошло е времето за това, очевидно.

През последните шест месеца изпълниха първия етап от руската поръчка – закрепиха се на власт, въпреки продължителните протести. Сега е ред на втория етап – да започнат да си изпълняват обещанията към Москва, защото тя не само на сълзи не вярва, а и на празни приказки. Като чуе празни приказки от страна на някоя неразумна марионетка, Москва веднага се изнервя, хваща се за кобура и започва да стреля. А празни приказки откъм България властелините на Кремъл чуват вече 12 години, от 2001-ва, когато, за да изтупа от нафталина проекта „Белене”, чак от Мадрид ни докараха странната птица цар-премиер.
Само че после, кой знае защо, работата с „Белене” се засра. При това я засраха самите руски подлоги, въпреки че достатъчно дълго бяха на власт, цели 9 години. Дали за пореден път видяхме в действие прочута им управленска некадърност, дали се опитваха през това време да изкрънкат от господарите си някакви допълнителни облаги, които онези не искаха да им дадат, дали не успяха съвсем добре да лавират между интересите на Русия и интересите на ЕС – не е ясно. Пък и няма значение.

Важното е, че сега отново идва времето на „Белене”.

Това най-вероятно ще бъде основният акцент в българската политика през цялата следваща година. И този път може да им се получи, тъй като тукашните комунисти очевидно вече не се интересуват от запазване поне на приличие пред партньорите ни от Европейския съюз, а съвсем го удариха кестерме през руското просо.

Ами позицията на българските граждани? Те какво ще кажат по въпроса?

Добре де, ама за позицията на кои български граждани говорим – на онези, които подкрепят правителството без бой или на онези, които го подкрепят, докато то ги бие? На студентите или на контра-студентите? На маймуните или на контра-маймуните? На умните или на глупавите? На палавите шегаджии, дето поне веднъж в живота си са бутали баба си по стълбите или на онези бастуни, които никога не са я бутали?

Ако Миков не ни отговори на тези въпроси, защото е къркан, да отговори Орешарски. Ако той не може, защото не иска – да отговори Станишев. Ако и той не иска, защото не може – да отговори Местан. Той поне винаги е способен да каже нещо, с което се  отговаря на всичко.

Само че е крайно време и ние, българите, да се направим на властелини на съдбата си и, също като властелините от Кремъл, да спрем да вярваме на празни приказки.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: