Доларес Ибарури рапортува

Вестник „Дума” преразказва френски филм с думите на Велислава Дърева. Не че му правя реклама ( пусто да остане- не плащат на врагове, като мен!), но желаещите да се запознаят могат си го купят. Няма да го преразказвам и аз ( както Дърева преразказва разказаното от френския филм).

Обобщено казано, в статията, която доукрасява и без това красивия разказ за американските злодеи, които финансират разни още по-злодейски пориви към освобождаване от комунизма ( от Киргизстан до Булгаристан), се каталогизира теорията на конспирацията за еврейските пари, без обаче да са споменати самите евреи- защото иначе би лъснала и без това прозрачната фашизоидната връзка на сегашната власт с нейния кворумен крепител.

Фашизоидната връзка, впрочем, никак, ама изобщо не тревожи члена на ВС на БСП Дърева, готова иначе винаги да погостува във всяко телевизионно студио, но само и единствено като като бунтар срещу статуквото на прехода, в който тя е деен участник във взимането на решенията на най-голямата българска партия, предизвикала и дирижираща въпросния преход.

Ако сте я чули да говори някъде като член на ВС на БСП публично, извън потайните подмоли на „Позитано” 20, които обитава без прекъсване въпреки всички перипетии на бесепарските котерии, ми се обадете, моля. Ще си го отбележа и винаги ще го споменавам като едно голямо изключение.

Гениално е внушението на статистиката , казано с прости, но сгъстени думи. От тях и на най-сричащия читател му става веднага ясно колко много дават американците, за да ни е зле като посткомунистически общества, желаещи да се освободят от такива, като Дърева. Зер, французойка го казва, не Дърева. Дърева само внася някои уточнения за наша консумация, които да ни възмутят от нас самите като получатели на въпросните стотици милиони американски (еврейски) долари.

Честно казано и аз се възмутих, но доста егоистично- чисто лично, от завист спрямо онези , които лапат американските милиони. Ще обясня по-нататък своето възмущение…

Щеше да интересно да понаучим нещичко за руските рубли, които финансират безбройните дружества, общества, форуми и дублирането на съществуващи вече руски паметници, а така също издават вестници и списания с чисто руска тематика, организират събрания, походи, концерти,колективни пътешествия на журналисти на другия край на планетата чак до Китай за среща с действащи там руски ядрени реактори.

Нямаше да е зле да научим кой плаща и колко струва всяка година да се поддържа създадената след като Путин се курдиса начело на Кремъл традиция всяка година някой да извозва безплатно, черпи и весели около 20 000 български русофили край язовир “Копринка”. Но това е не просто държавна тайна- направо си е междудържавна тайна. А представяте ли си сборище на 20 000 американофили край някой български язовир, въоръжени с бутилки кока-кола, как щеше бъде разнищено до последния цент от бдителните другари и другарки?!

Тъпите американци, разбира се, имат глупостта да публикуват разни данни, отчети за разходи, и си плащат за глупостта, предоставяйки възможност да бъдат бити пропагандно с техните си долари по тяхната глава. Умните руснаци- никогда не дават аванси на врага с някаква си прозрачност!

Съответно „Дума” и Дърева, умни като руснаци, сигурно знаят доста повече от „русофобите” за кремълските потайности и далаверите им у нас. Но вместо да ни осветлят в духа на своя публицистичен разследващ плам за въпросните далавери, стрелят по американския враг със собствените му патрони.

Черната работа е свършила французойка, не е като да са се напънали много нашите другари и другарки. Но това прави компромата още по-ценен за нашите другари и другарки и за всички, които са готови да се възмутят от американската намеса и никога да не се поинтересуват от руската такава.

Както обещах, обяснявам защо ме жегна завистта от едно твърдение в статията, публикувана в „Дума”- в частта, в която Дърева дописва казаното във френския филм като за българската публика.

„USAID (Американската агенция за международно развитие). В един голф-клуб край Бишкек се е разположил Брайън Кемпбъл. Той ръководи централата на USAID в Киргизстан от 1990-а. Във филма произнася няколко дежурни фрази за демокрацията. Когато парите говорят, думите мълчат. (“Грижата” за демокрацията в България струва на USAID по официални данни мизерните 600 млн. долара за периода 1990-2007 г. Днес отрочето на USAID – фондацията “Америка за България”, разполага с 200 млн. долара. А протестърните “лица”, НПО-та, “тинк-танкове” и “експерти” си заработват хонорарите от Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe.)”

Значи така, разполагат американците от „Америка за България” с цели 200 милиона за подкупване на българи, а когато кандидатствах като безработен журналист за субсидиране на този блог ( с повече от 16 милиона посещения към момента), не ми обърнаха внимание. Унизих се да кандидатствам и втори път- за разследване, побрано в една книга. Пак ме подминаха презрително. Много стиснати се оказаха тези милионери. Изглежда дават само на някакви свои хора, които са си близки с Дърева, която след това ги ковлади в партийния печат.

Дали пък да не взема да стана един русофил- забелязал съм и друг път, че у нас рус(к)о гладно нема! И, което е не по-малко важно, като ми платят рублите, мога да разчитам, че никой никога няма да разбере освен по изкривеното от злоба лице, колчем се спомене паролата „Америка”, свързана с още по-омразната „свобода”.

Р.S. За по-младите пояснявам: Долорес Ибарури беше международна комунистическа икона, показвана по трибуните на международното комунистическо движение- героиня от испанската гражданска война, в която Хитлер и Сталин репетираха един срещу друг преди да се прегърнат през август 1939-та, поделяйки си други държави без да ги питат, след коте се опитаха да се унищожат взаимно, но Западът помогна на СССР, който помогна на Запада и сега берем плодовете на безпринципното минало, превърнато в настоящето в безкраен “преход” на объркани и прегазени общества, като нашето.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: