Оригиналният постинг се появи в Три корни преди много време, но толкова си го харесвам, че реших да го препубликувам и тук.

Национални шампионати изчезват не само поради разпадане на държавата, в която се провеждат, но и поради сливането й с друга. С думи прости, поредицата за Изчезналите първенства продължава с изненадващо като спасяване на Ники Михайлов четвърто, бонус издание, посветенo на Германската демократична република.

Както може би си забелязал, спортът е основно оръжие на пропагандата във всички тоталитарни държави, в това число и тези от бившия комунистически Източен блок в Европа, и за постигането на успехи не се жалят средства и усилия. И ако средствата и усилията в страни като СССР и НР България са били титанични, в ГДР те са били десетократно по-големи. За кратката си история Източна Германия участва в едва 17 зимни и летни олимпийски игри, но в класацията по медали за всички времена вече несъществуващатa държава продължава да заема 8. място! Успехите идват предимно в силови спортове като лека атлетика, плуване, спортна гимнастика, бягане с кънки, гребане, колоездене, което се дължи на уникалната програма за допинг в ГДР – със сигурност знаеш за гюлехвъргачката Хайди Кригер, която след години хормонален допинг в крайна сметка решава да смени пола си и сега е известна като Андреас Кригер.

В тази светлина футболът остава някак на заден план, но истината е, че източногерманците имат достатъчно успехи, повече от, примерно, да речем, България. Първенството на страната се провежда под името Оберлига в продължение на 41 години между 1949 и 1990. Второто ниво пък се нарича ГДР-Лига, което иде да рече, че на Изток са били светнати за брандинг номера с Премиършип, Чемпиъншип, Лига едно и т. н. много преди англичаните.

Най-много титли има Динамо Берлин – 10. Клубът възниква през 1954 г., когато на всички играчи на шампиона Динамо Дрезден им е казано веднага да хващат влака за столицата, където са посрещнати с шампанско Роткепхен, шпреевалдски кисели краставички и карти за двуседмична почивка на Златни пясъци. Динамо е ведомствен отбор на Народната полиция и Министерството на държавната сигурност, т. е. ЩАЗИ – нещо като нашенския Левски-Спартак, а председател е самият Ерих Милке. Въпреки това, в следващите 25 години отборът взима само няколко калъфки, за да се стигне до периода 1979 – 1988, когато става шампион 10 поредни пъти. След обединението на Германия клубът изпада в забвение, не на последно място, защото е недолюбван поради връзките си с репресивния апарат на ГДР.

Втори по спечелени първенства е споменатият вече Динамо Дрезден – саксонците някак оцеляват след изнендващия трансфер от 1954 г. и постигат повече от успехите си през 70-те. През 80-те пък за Дрезден играят футболисти като Матиас Замер и Улф Кирстен.

С 6 титли е Форвертс (на немски означава Напред) Берлин. Форвертс е основан в Лайпциг през 1951 г. като армейски клуб, а малко след това е преместен в столицата. Успехите му са предимно през 60-те, но през 1971 г. е наредено ново преместване – във Франкфурт на Одер, за да освободи, така, ако може, мястото в Берлин за любимия на другаря Милке Динамо. След обединението клубът се преименува на Виктория.

Карл Цайс Йена, Магдебург и Висмут имат по 3 титли. Въпреки само трите си спечелени шампионата, Йена е начело на вечната класация по сезони и точки в Оберлигата. Висмут се води от Карлмарксщат (днешен Кемниц), но всъщност си играе в близкото градче Ауе, откъдето всъщност избягва преместване в областния център по подобие на Форвертс и Динамо (явно партийните функционери са се вслушвали в народа понякога), а сега се казва Ерцгебирге Ауе.

През 1974 г. Магдебург печели Купата на носителите на купи. По пътя си отстранява последователно НАК Бреда, Баник Острава, Берое (на четвъртфинал с 2:0 и 1:1, в предишния кръг старозагорци са били Атлетик Билбао) и Спортинг Лисабон. На финала пред едва 4600 зрители в Ротердам (познай, дали на феновете от ГДР е било разрешено да пътуват) Магдебург бие Милан с 2:0 – автогол на Ланци и попадение на Волфганг Зегуин. През 1981 г. Йена губи финала в същия турнир от Динамо Тбилиси, като преди това отстранява Рома, Валенсия и Бенфика. През 1987 г. Локомотиве Лайпциг бие Гленторан, Рапид Виена, Сион и Бордо за да стигне до финала в Атина срещу Аякс, от който и пада с 0:1, като гола за холандците отбелязва някой си Марко ван Бастен.

Първият мач на националния отбор на ГДР, който кой знае защо играе традиционно в синьо, е срещу Полша през 1952 г. (загуба с 3:0), а последният – на 12 септември 1990 в Брюксел срещу Белгия (победа с 2:0). За първи и единствен път ГДР се класира за Световно първенство през 1974 г. Предварителната група е истинско изпитание за ръководителите на “демократичната република” от чисто идеологически съображения. След победа с 2:0 срещу Австралия, източногерманците трябва да играят на Олимпийския стадион в Западен Берлин с Чили (в Чили властва Пиночет, а националният отбор се класира, след като Съветският съюз бойкотира квалификационния бараж) – мачът завършва 1:1. В третата среща обаче за пръв (и в крайна сметка отново единствен) път един срещу друг застават отборите на Западна и Източна Германия. Пред 60 хиляди в Хамбург с 1:0 изненадващо печели ГДР, а автор на легендарния гол е Юрген Шпарвасер. Във втората фаза на турнира източногерманците падат от Бразилия и Холандия и правят равен с Аржентина. Шампион, както знаеш, става Германската федерална република.

ФРГ става шампион и през 1990 г. – в състава са единствено западногерманци, тъй като националният на ГДР все още съществува. Планиран е мач между двата отбора, с който трябва да бъде отпразнувано обединението, но той така и не се провежда от съображения за сигурност. Обединен германски отбор участва едва в квалификациите за Евро 1992 с бившите източногермански национали Матиас Замер, Томас Дол, Андреас Том и Улф Кирстен.

През сезон 1990/91 се провежда първенство на Североизточния футболен съюз, чиято цел на практика е да определи, кои източни отбори ще се класират в обединената Бундеслига (Ханза Росток и Динамо Дрезден), кои ще отидат във Втора (класираните между 3. и 8. място) и кои (местата от 9. до 14.) – по-надолу.

След обединението единствено Ханза и Енерги Котбус от всички източни отбори се представят що-годе добре, движейки се нагоре-надолу между Първа и Втора Бундеслига. А Росток и Котбус всъщност нямат каквито и да е успехи от ГДР времената. Всички, ама всички по-известни отбори се сриват до регионалните аматьорски лиги и понастоящем проблемите им се свеждат до това, как да вържат бюджета и как да се справят с крайнодесните си фенове. Добре, че преди няколко години Германският футболен съюз създаде Трета Бундеслига, че да могат някои от тях да се хвалят, че играят профи футбол. Нещо като отборите от нашата Арефеге.