Ах, тези акита…

Спомням си как след поредния сеанс избори, идваха при мен разни познати да ми се оплакват – Ама как така? Какво стана? Ние не сме гласували нито за ДПС, нито за НДСВ! Ние си гласувахме за нашите, за БСП. А то, какво стана!? – Възмущаваха се хората. Обясняваха ми колко гнусно се чувствали. Сякаш някой ги топнал в лайната. Били измамени, излъгани, обидени… Врякаха, крякаха, но нищо не предприеха. И червените шамани разбраха, че разполагат с материал. Могат да си правят, каквото си поискат, да сключват сделки с когото си пожелаят и никой няма да им потърси отговорност. Това беше по времето на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ. Време на мазни заменки и тлъсти грабежи. Върхушките и на трите партии станаха още по-богати, а редовите членове – още по-бедни. Нормално… Тия дни пак се разтичаха разни оплаквачи. Пак били стъпили в лайната. Изумени били как така, като си дали гласа за БСП, изведнъж се оказали в един лагер с ДПС, че дори и с АТАКА. Ха-ха-ха... Втрещени били от общия митинг БСП-ДПС. Никой не ги бил питал. Изобщо не били съгласни да имат каквото и да било вземане-даване с фесовете или с фурнаджийската лопата. Слушах ги, гледах ги как се тюхкат и се вайкат. По едно време не издържах и ги прекъснах. Вече не ми беше смешно. Попитах ги дали са идиоти. Явно са – опулиха се с неразбиращи очи. Отказах се да им говоря – няма смисъл. Как да обясниш на мегакретена, че е дебил. Сложна задача.

Прочети цялата новина

Свързани новини: