НЕ ИСКАМ В ИНТЕРЕСНА ДЪРЖАВА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Възраждане на проекта за строителство на руската ядрена централа в Белене – това е основна задача, която, вече и официално, си постави управляващата в България коалиция, начело с БСП. За ползите и вредите от проекта говорим с Пламен Асенов.

- Пламен, напоследък Сергей Станишев и Бойко Борисов, бивши премиери и лидери съответно на управляващата БСП и опозиционната ГЕРБ, се надпреварват с обвинения кой е виновен, че не е започнал досега строежът на АЕЦ „Белене”. И кой е виновен?

- Въпросът, който двамата разискват чрез директни обвинения в социалните мрежи, е тотално погрешен, Фили и вкарва българското общество в контрапродуктивен дебат. Истинският дебат е не кой е виновен, че централата не се строи, а кой е виновен, че вече 12 години изобщо се обсъжда възможността за такъв строеж. Защото всички са наясно, че тя е проект икономически неефективен, вреден за евроинтеграцията на България и зареден с огромни опасности за националната сигурност на страната заради допълнителното засилване на руското политическо влияние тук. Във връзка с темата има, разбира се, и един друг дебат, който не се води, онзи между прокуратурата и съда, дебата – на колко години затвор трябва да се осъдят виновните, че в Белене, напълно безсмислено от гледна точка на данъкоплатеца, са заровени вече милиарди левове. А също и колко трябва да лежат онези, които, напълно смислено, от своя гледна точка, са откраднали огромната част от тези пари.

- Пламен, за да се ориентираме по-добре в последните развития около темата „Белене”, припомни нейната предистория.

- Тя е дълга и поучителна, Фили, но наистина с няколко думи. Идеята за проекта е от 80-те години на минали век. Лансира я комунистическият диктатор Тодор Живков, но бързо се отказа, дори той разбра, че е неефективна и вредна. Възроди я през 2001-ва Симеон Сакскобургготски. Изваждането на темата от нафталина отначало изглеждаше като жалък опит на некадърен премиер да си измисли голям проект, от който да се възползва максимално, но бързо стана ясно, че това не е самоинициатива, а директна поръчка от Москва. После проектът потъна в безкрайни усложнения и дори при социалистическото правителство на Сергей Станишев продължи да бъде просто средство за крадене на пари чрез наливането им в черна дупка. И, разбира се,  чрез поръчки към руснаците за изработване на реактори и оборудване, без да има готов технически проект и подписан договор – поръчки, заради отказа от които те сега съдят България в международния арбитражен съд. Политически пък най-добре от идеята „Белене” се възползва президентът Георги Първанов. През 2008, при едно посещение на Путин в София, той обяви, че е постигнал голям шлем в енергетиката заради договорения троен пакет – АЕЦ „Белене, газопровода „Южен поток” и петролопровода „Бургас-Александруполис”. След много пристъпяне напред-назад обаче, следващото правителство, това на Бойко Борисов, остави като актуален само „Южен поток”. То отказа петролопровода, защото е опасен за околната среда, а от „Белене” пък се дръпна постепенно, докато руснаците крайно се изнервиха. Затова преките им помощници в България – БСП и псевдонационалистически партии като Атака и ВМРО, в началото на тази година свикаха референдум по темата, но той се провали с гръм и трясък. Дотам, че малко след това доминираният от ГЕРБ Парламент взе решение за окончателно закриване на проекта „Белене”.

- Пламен, с такова решение на Парламента въпросът би трябвало да е приключен, защо сега, само месеци по-късно, се възражда отново?

- Всъщност точно това решение, Фили, отказът от „Белене”, доведе до бързото сваляне на ГЕРБ от власт и провеждането на най-манипулираните избори в България от началото на прехода. Целта бе постигната, на власт пак дойдоха социалистите, макар в съвършено странна коалиция едновременно с етническата партия ДПС и ксенофобската и расистка партия Атака. Още отначало те заявиха, че ще преразгледат въпроса за „Белене”, но дълго не успяха да направят нищо в тази посока – бяха силно притиснати от улични протести и първата им цел беше да се задържат на власт. Сега недоволството стихна, те се почувстваха по-стабилни и веднага взеха мерки. През уикенда в Боровец лидерите на БСП и ДПС, заедно с премиера Орешарски и председателя на Парламента Миков, обявиха темата „Белене” за приоритетна през следващата година. А това стана на фона на една услужлива стъпка от страна на тъй наречените „националисти” от Атака. Те внесоха в Парламента предложение да се преразгледа предишното решение за закриване на проекта и, нещо повече – да се задължи правителството да работи за възстановяването му. И всичко това става точно когато в Париж предстои да бъде разгледано арбитражното дело, по което руската компания „Росатом” съди България за неустойки от около 1 милиард евро. Така започва да изглежда все по-вярно отдавна изразеното от политици и наблюдатели съмнение, че за социалистите всъщност загубата на арбитражното дело е по-изгодна, отколкото спечелването му.

- Защо се получава така?

- Защото, Фили, ако делото бъде спечелено, това ще е признание не само, че валиден договор за изработване на реактори и оборудване за „Белене” няма и не е имало, но и че руснаците наистина използват енергийния лост за политически натиск спрямо европейска България. Да не говорим за по-маловажните ефекти – че отново ще лъснат публично хората от руската пета колона в страната, че вероятно ще се засили недоволството срещу възстановяването на проекта „Белене” и управляващите няма да могат да изпълнят основното си обещание пред своите ментори от Кремъл.  Нищо чудно спечелването на арбитража да доведе до подновяване и засилване на уличните протести срещу управлението и дори до сваляне на социалистите от власт. Докато загубата в Париж за тях е изпълнена с възможности. На първо място – ще обяснят масирано на хората, че виновни за всичко са ГЕРБ, защото закриха проекта „Белене”, без да се съобразят с руската реакция. Второ, ще имат повод да теглят още кредити, които да изхарчат, а после всички ние да платим. Трето, ще могат да правят сериозни отстъпки на руските си приятели за какво ли не, като се оправдават с възможността те евентуално да редуцират нашия милиарден дълг. Четвърто, могат дори да се изкарат национални герои, ако наистина договорят с руснаците те да не търсят от България своя милиард, а ние пък да им дадем да си построят ядрената централа в Белене. Която те така или иначе, ако искат, ще си построят, както всички знаем.

Изобщо, Фили, ето че покрай темата „Белене” за пореден път виждаме как българската политика е изтъкана от парадокси. И аз пък за пореден път ще кажа, че в интересна държава живеем, но вече ми омръзна да ми е чак толкова интересно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: