В Киев обезглавиха Ленин

/Поглед.инфо/ Украинската комунистическа партия е възмутена от разрушаването на паметника на Владимир Ленин на Бесарабския площад в Киев, предаде РИА Новости думите на депутата от КПУ Александър Голуб.

Авторите на кадрите дори не са студенти в СУ

/Поглед.инфо/ В откровено интервю пред Иван Гарелов в "Оригиналът" проф. Драгомир Драганов разказа подробности от злополучния ден, в който "ранобудни" студенти го заснеха да консумира алкохол, заедно с колеги в сградата на Софийски университет "Свети Климент Охридски", съобщава tv7.bg.

"Четвърта власт"- шумният провал на БНТ, Найо Тицин и Севда Шишманова

/Поглед.инфо/ Шумно рекламираният и безкрайно скъп сериал на БНТ "Четвърта власт" приключи тази вечер без надежда за втори сезон.

В сряда температурите падат с 14 градуса

/Поглед.инфо/ В сряда ще преживеем поредна температурна аномалия, алармирант синоптици от БАН.

ЕСПЧ: Делфи срещу Естония: отговорност за коментари онлайн

Преди месец стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Делфи срещу Естония. То се отнася до отговорността на посредниците за незаконно съдържание онлайн. Според ЕСПЧ, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ при санкционирането на оператор на сайт за коментари на трети лица.

Решението е интересно от гледната точка на действието на Директивата за електронното търговия, въведена у нас в Закона за електронната търговия, която въвежда условията за неотговорност на посредниците. Въпросът е доколко решението е съответства на стандартите, приети в ЕС.

Има множество коментари, част от тях критични .

У нас Емил Георгиев смята, че

При наличието на определни предпоставки, доставчиците на услуги за информационното общество са отговорни за хейтърските коментари на своите потребители, а увредените от такива коментари лица могат по-лесно да ангажират гражданскоправната отговорност на доставчиците. Когато операторът на уебсайт не упражни достатъчен контрол спрямо своите коментиращи потребители, то той губи привилегията си според член 14 от Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО), на която почива както естонският закон за предоставянето на услуги на информационното общество, така и българският ЗЕТ.

Това може би изглежда малко несправедливо, но пишещият тези редове блогър е на мнение, че то указва на операторите на уебсайтове по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в „адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази алгоритми.

Обратно, според Артикъл 19 решението е удар срещу свободата на словото. Изглежда така, като се вземе предвид какви са нормалните задължения на оператора на един информационен сайт според това  решение.

Според Съда е било възможно да се оцени, че по конкретната тема се очаква   по-висок от средния риск, че негативните коментари могат да надхвърлят границите на приемливата критика и да достигнат нивото на неоснователно засягане  или хейт. На сайта има система за предупреждение и автоматичен филтър, но според ЕСПЧ те не са достатъчни. От сайта се очаква да предотврати подобни коментари ръчно или по друг технически начин.

Според Артикъл 19 решението показва тревожна липса на разбиране как работи интернет. При хостинг е даден имунитет, докато не се установи наличност на двете условия по директивата. В разглеждания случай коментарът е свален при получаване на жалбата от засегнатото лице. Да се изисква превантивно установяване на незаконосъобразност означава да се пренебрегва разпоредбата в директивата, според която операторът няма общо задължение за мониторинг, нито задължение да търси факти за установяване на незаконосъобразността на едно съдържание. Така е и според решението  SABAM v Netlog на Съда на ЕС.

Така ЕСПЧ пропусна шанса да се възползва от решението на ЕС, но и повече – от позицията на специалния докладчик на ООН, че

мерки за цензура никога не трябва да се делегират на частни лица.

Друг аргумент са разходите за евентуални модератори, сдържащият  ефект, общата нагласа за закриване на коментарни секции , за да се избягва отговорност.

Артикъл 19  изразява тревога, че решението   Делфи е вероятно да се създаде още по-голяма правна несигурност в тази област, препоръчва сезиране на Голямата камара и  предлага подкрепа  в този процес.

ЕСПЧ: Делфи срещу Естония: отговорност за коментари онлайн

Преди месец стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Делфи срещу Естония. То се отнася до отговорността на посредниците за незаконно съдържание онлайн. Според ЕСПЧ, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ при санкционирането на оператор на сайт за коментари на трети лица.

Решението е интересно от гледната точка на действието на Директивата за електронното търговия, въведена у нас в Закона за електронната търговия, която въвежда условията за неотговорност на посредниците. Въпросът е доколко решението е съответства на стандартите, приети в ЕС.

Има множество коментари, част от тях критични .

У нас Емил Георгиев смята, че

При наличието на определни предпоставки, доставчиците на услуги за информационното общество са отговорни за хейтърските коментари на своите потребители, а увредените от такива коментари лица могат по-лесно да ангажират гражданскоправната отговорност на доставчиците. Когато операторът на уебсайт не упражни достатъчен контрол спрямо своите коментиращи потребители, то той губи привилегията си според член 14 от Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО), на която почива както естонският закон за предоставянето на услуги на информационното общество, така и българският ЗЕТ.

Това може би изглежда малко несправедливо, но пишещият тези редове блогър е на мнение, че то указва на операторите на уебсайтове по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в „адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази алгоритми.

Обратно, според Артикъл 19 решението е удар срещу свободата на словото. Изглежда така, като се вземе предвид какви са нормалните задължения на оператора на един информационен сайт според това  решение.

Според Съда е било възможно да се оцени, че по конкретната тема се очаква   по-висок от средния риск, че негативните коментари могат да надхвърлят границите на приемливата критика и да достигнат нивото на неоснователно засягане  или хейт. На сайта има система за предупреждение и автоматичен филтър, но според ЕСПЧ те не са достатъчни. От сайта се очаква да предотврати подобни коментари ръчно или по друг технически начин.

Според Артикъл 19 решението показва тревожна липса на разбиране как работи интернет. При хостинг е даден имунитет, докато не се установи наличност на двете условия по директивата. В разглеждания случай коментарът е свален при получаване на жалбата от засегнатото лице. Да се изисква превантивно установяване на незаконосъобразност означава да се пренебрегва разпоредбата в директивата, според която операторът няма общо задължение за мониторинг, нито задължение да търси факти за установяване на незаконосъобразността на едно съдържание. Така е и според решението  SABAM v Netlog на Съда на ЕС.

Така ЕСПЧ пропусна шанса да се възползва от решението на ЕС, но и повече – от позицията на специалния докладчик на ООН, че

мерки за цензура никога не трябва да се делегират на частни лица.

Друг аргумент са разходите за евентуални модератори, сдържащият  ефект, общата нагласа за закриване на коментарни секции , за да се избягва отговорност.

Артикъл 19  изразява тревога, че решението   Делфи е вероятно да се създаде още по-голяма правна несигурност в тази област, препоръчва сезиране на Голямата камара и  предлага подкрепа  в този процес.

Киев избра свободата пред СССР

На 8 декември 2013 г. украинците най-после се освободиха.

Водещата световна новина: украинците свалиха паметника на Ленин от центъра на столицата Киев.

За България еквивалентът е паметникът на съветската окупация в центъра на София.

Свобода или СССР!

Гардиън: “Българите емигрират не заради бедност, а поради беззаконие.”

Разберете, България не е държава. Политиците и всички останали държавни служители са мафиоти, или в най-добрият случай безропотни марионетки. Прокурори, съдии, инспектори - всеки, който има някаква власт в тази държава, е оръдие за репресия, за подчиняване на масите, заплаха за стремящите се към властта. Дори и да има сред тях някой свестен, той не може да промени нищо. Системата го смачква, сдъвква и изплюва. Отново ще ви повторя: в България законътне е Закон, а е оръжие в ръцете на Мафията. Как да се пребориш с това?

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до сайт

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien GmbH/Constantin Film Verleih GmbH и Wega Filmproduktionsgesellschaft GmbH.

Австрийският Върховен съд се обръща към Съда с въпрос дали интернет доставчикът, който осигурява достъп до интернет само на потребителите на нарушаващия правата уебсайт, може да се смята за посредник,  чиито услуги се използват от трето лице (от оператора на нарушаващия правата уебсайт) за нарушаване на авторските права, така че и спрямо този доставчик да може да се налагат съдебни забрани.

Сайт kino.to   дава  възможност на потребителите да гледат чрез стрийминг или да изтеглят филми, правата върху които са притежание в частност на Constantin Film и на Wega, без последните да са давали съгласие. Клиенти  на интернет доставчика UPC Telekabel  са използвали предлаганото от уебсайта kino.to.

Генералният адвокат смята, че и интернет доставчикът на потребителите на нарушаващия авторското право уебсайт трябва да се смята за посредник, чиито услуги се използват  за нарушаване на авторското право, поради което и на този доставчик могат да се налагат съдебни забрани.

Въпреки че мярката може да не е ефективна и въпреки че изисква разходи, ГА смята, че блокирането не е принципно непропорционално, а въпросът трябва да се обсъжда във всеки конкретен случай.

Пълният текст на заключението

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до сайт

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien GmbH/Constantin Film Verleih GmbH и Wega Filmproduktionsgesellschaft GmbH.

Австрийският Върховен съд се обръща към Съда с въпрос дали интернет доставчикът, който осигурява достъп до интернет само на потребителите на нарушаващия правата уебсайт, може да се смята за посредник,  чиито услуги се използват от трето лице (от оператора на нарушаващия правата уебсайт) за нарушаване на авторските права, така че и спрямо този доставчик да може да се налагат съдебни забрани.

Сайт kino.to   дава  възможност на потребителите да гледат чрез стрийминг или да изтеглят филми, правата върху които са притежание в частност на Constantin Film и на Wega, без последните да са давали съгласие. Клиенти  на интернет доставчика UPC Telekabel  са използвали предлаганото от уебсайта kino.to.

Генералният адвокат смята, че и интернет доставчикът на потребителите на нарушаващия авторското право уебсайт трябва да се смята за посредник, чиито услуги се използват  за нарушаване на авторското право, поради което и на този доставчик могат да се налагат съдебни забрани.

Въпреки че мярката може да не е ефективна и въпреки че изисква разходи, ГА смята, че блокирането не е принципно непропорционално, а въпросът трябва да се обсъжда във всеки конкретен случай.

Пълният текст на заключението

Бившият Главен прокурор: Две-три олигархични групировки управляват държавата!

Костов не можа да случи на главен прокурор. Нито аз, нито Иван Татарчев сме му били удобни. Прокуратурата не трябва да обслужва нито Костов, нито Костовица. Прокуратурата трябва да е като куче, което пази стадото. Тя трябва да следи за спазването и прилагането на законите. След като Костов разбра, че прокуратурата няма да го обслужва, той използва цялата си финансова мощ срещу мен. Приложи изключителна клеветническа кампания срещу мен. Знаете ли, много е страшно, когато неподготвени преди всичко в духовно отношение хора като Иван Костов се окажат на върха на държавата и след това започват да я разграбват по балкански маниер. А това какви ще са последствията за държавата и народа, изобщо не ги вълнува. След това Костов отгледа около себе си и шайка грабители. Приватизацията беше проведена по хищническия начин.

Да предотвратим спиране на евросредства за земеделието!

/Поглед.инфо/ Сдружение „Форум Природа“ излезе със становище за състоянието на българското земеделие, адресирано до най-отговорните български институции.

Тайният проект на Google вече е разгадан

Проектът с кодовото име Hanger 3, разработван от Google вече е разгадан. Компанията планира да изгради три плаващи магазина за продажби на...

Меркел удря рамо на Кличко?

(Европейската народна партия - ЕНП) планират да подкрепят Виталий Кличко и неговата партия УДАР. Това пише днес германското списание...

Нежна приказка

Изведнъж ми се прищя ... :)

Веднъж Утрото, Денят и Нощта заспорили кой от тях е най-нежен.
–  Аз съм най-нежното – казало Утрото. – С моята усмивка започва деня.
– Най-нежен е този, който като майка кърми и пои всички. Денем всички работят, значи аз кърмя и поя всички – опонирал Денят.
Нощта не била съгласна:
– А кой дарява на хората най-нежните сънища? Кой разсипва звезди по небето? Нима не знаете, че звездите разнежват сърцето?
Тогава Утрото избухнало с цветовете на изгрева и казало:
– Ти, Нощ, си твърде тъмна, а ти, Ден, си твърде ярък. Моите цветове са неуловими и леки. Те са най-нежните. От мен започва всичко на земята, в това число и нежността.
Спорили, спорили, до никъде не стигнали. И тук се намесило едно малко момиченце.
То било много мъдро. Навярно затова, защото имало добро и нежно сърце.
– Не спорете, – казало то с усмивка – аз така ви обичам. Всички сте нежни.
Твоята нежност, мило Утро, всеки ден изпълва сърцето ми с радост и надежда. Но без теб, Ден, нямаше да има на кого да ги отдам. През деня срещам толкова, различни хора.
А ти нощ ми даряваш такива нежни сънища и прекрасни звезди, че у мен изчезва всякакво съмнение, че не достига нежност на земята.
Когато чуло думите на момиченцето, Утрото казало:
– Сега знам, че най-нежно на земята е сърцето на човека. А ние всички му помагаме утрин, денем и нощем да съхрани прекрасния кълн на нежността.
Денят и Нощта с радост се съгласили с него.

М.Скребцова

Как да преживеем празниците без да съсипваме семейния бюджет

Празниците са един приятен период, в който човек се отпуска, забавлява и... прекалява. И нямаме предвид прекаляване само с храната. Покрай...

САЩ отчетоха най-ниска безработица от пет години насам

Нивото на безработица в САЩ падна рязко с 0.3 процентни пункта до 7% през ноември. Това съобщиха от Министерството на труда в САЩ, пише...

Протестиращи свалиха паметника на Ленин в центъра на Киев (видео)

Протестиращи свалиха  паметника на Владимир Илич Ленин в центъра на Киев, съобщи в. "Комсомолская правда". Фигурата на пролетарския вожд...

Вашият хороскоп за утре

Овен Поради спецификата на деня, която не е лоша, е възможно да се почувствате по-чувствителни и възприемчиви. Препоръчително е да...

Епископ Борис призна: В църквата има гейове

В редиците на Българската православна църква със сигурност има хомосексуални. Това каза единият от кандидатите за наследник на...

АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ



АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ

Доц.д-р инж. Пенко Гюров

Един човек бил прочут сред хората със своя краен песимизъм. Когато го попитали защо е такъв, той отговорил, че причината за това е безкрайният оптимизъм на другите хора.
Песимизъм или оптимизъм навява в душите и умовете ни човешката история и нейният бъдещ ход? Изборът е наш – според идеологията, която изповядваме. Ако приемаме, че светът е несправедлив, трябва ни идеология, която предлага неговата промяна, а ако приемаме, че той е възможно най-справедливият, намираме опора в идеология, чиято главна цел е да го опази такъв какъвто е.
През 1988 г. в една своя лекция, изнесена в Чикаго, американският японец Френсис Фукуяма лансира удобната или оптималната за американската политика теза, че е настъпил краят на историята, тоест краят на борбата на идеологиите. Защо? Защото човешката цивилизация не може да предложи някаква общоприемлива алтернатива на съществуващия либерален капиталистически (и американски) модел демокрация. Шест месеца по-късно пада Берлинската стена и започва разпадът на т.нар. социалистически лагер в Европа. Фукуяма е обявен едва ли не за пророк, преминава на работа в администрацията на Белия дом, развива по-нататък темата и в 1992 г. издава своята книга „Краят на историята и последния човек”. Книгата става веднага бестселър и предизвиква много спорове, одобрения и възражения по цял свят.
Идеологиите са бойното поле на философията. Там е тяхната сила. Практиците в тази област са политиците. Те се хранят от идеологии. Те ги внасят  и насаждат в съзнанието на обикновените хора и ги убеждават, че в живота няма нищо по-важно от идеологията, която изповядваш. В нея, казват те на същия този обикновен човечец, са скрити и хлябът, и ножът, решаващи за това как си живял, живееш и ще живееш.
Днес според философите и политиците в управлението на обществото са възможни само две успешни идеологии – социалистическа и капиталистическа. Досега непротиворечива, компромисна между двете не е открита.
Естествено да обявиш едната от двете идеологии за мъртва, а другата за победител в състезанието помежду им е голям разкош в мисленето и прогнозите, които правиш. Това е и грешката на Фукуяма. Светът не може да бъде еднополюсен – така той спира да се развива. Не може да бъде и двуполюсен, но многополюсен вероятно – да. Друг е въпросът, че може да се постави под съмнение правото на съществуване и на двете идеологии. Доколко те са вечни? Не може ли без тях? Според мен един подобен анализ заслужава внимание и може да бъде полезен в много аспекти на проблема. Най-малкото, за да помогне за намирането на необходимия компромис между тези две идеологии, ако такъв съществува.
За да разберем историята на обществото, неговото минало и бъдещо развитие, трябва да познаем и анализираме не само човека като част от обществото, но и човека като индивидуалност, която се променя непрекъснато. С други думи, трябва да разберем какво представлява човешката личност. Разбирането на човешката личност означава да опознаем човешкия разум и неговите биологични регулатори, тоест чувства и мотиви, които го ръководят в даден раздел от времето. Очевидно в този случай трябва да можем да създадем модел на човешката личност и нейната зависимост от времето, в което тя живее.
Моделирането на тези най-сложни големи системи, каквито са човешката личност и човешкото общество, е много трудна и в някаква степен непосилна задача. Това е възможна работа за една интердисциплинна сплав между науките биология, психология  и социология.  Вероятно когато тази сплав от науки се научи да оценява не само качествено, но и да измерва в съответни числа историята, настоящето и бъдещето на отделната човешка личности и на обществото като цяло, ще можем да ги управляваме повече или по-малко успешно. Дали е вярно това? По-скоро не, отколкото да. Впрочем едно е пределно ясно – без да познаваме напълно човешката единична личност, не може да проектираме и създаваме нови общества.
Днес човекът, по-точно човешкото общество е изправено пред три опасни съвременни реалности, които налагат тяхното най-бързо осмисляне и реакция спрямо тях. След това можем да се занимаваме с проектирането и изграждането на нови по-справедливи общества. Кои са те?
Най-напред предсказваната и възможна екологична катастрофа на планетата, после – крахът на реалния социализъм, но който бяхме свидетели и участници, и накрая – вероятната или очевидната вечност на капитализма, тоест на обществения строй, в който трябва да живеем ние и за съжаление нашите деца.
Кое е общото тук? Защо това са опасности, които трудно ще осмислим и преодолеем? Коя е общата причина за нашата безпомощност пред тези идеологии? Може би биологическата същност на човека? Ако размислим добре, оказва се, че хората не са ангели, тоест не са и не могат да бъдат идеални. Те няма доброволно, в резултат на разумен анализ, да спрат сега съществуващото безумно изтощаване и грабеж на природата. Те няма и да направят необходимите изводи и действия от самоунищожаването на единствения възможно по-справедлив обществен строй на земята. Те ще се примирят и дори ще подкрепят безконтролното господство на вечната несправедливост и експлоатация, тоест на капитализма.
Отново възниква въпросът „Защо?”. Това са идеали, идеални построения или по-точно идеологии – привилегировани гледни точки, които обясняват всичко и предлагат идеални, неосъществими решения. Неосъществими, защото противоречат на биологичната същност на човека и сума сумарум на това, което наричаме исторически ход на обществото.
Човек в своята обществена същност ражда непрекъснато идеали и идеологии. Така светът му се струва че става по-обясним, по-управляем и по-справедлив. Това, разбира се, не е вярно. В същото време в своята биологична същност човекът непрекъснато ги унищожава или дезавоира, развенчава – те противоречат на неговите инстинкти, потребности, интереси, убеждения.
Съществува блестяща Марксова мисъл: „теорията става велика сила, когато овладее масите”. Всички я повтарят и ползват, но не я продължават. Каква част от тези маси? Колко процента от хората? В продължение на колко време? Всяка теория ли? А ако е погрешна?
А може би хората биологично се оказват неподходящи, когато са обединени в общество да приложат една дори правилна теория, идеология или идея и да я доведат до победен край? Очевидно те са осъдени съгласно своята биологична същност да унищожават старите и непрекъснато да създават нови идеологии с надеждата най-новата да се окаже последна и най-правилна. Защо неподходящи по своята биологична същност? За съжаление историята и развитието на човешкия род го доказват. Ако внимателно разгледаме и анализираме разполагаемите изследвания върху човешката същност чрез обединените усилия на науките биология, психология и социология и ако към това добавим фактите и идеите от историята, а може би и от най-известните произведения на литературата и изкуството, ще направим неутешими изводи за биологичната същност на човека в обществото и вън от него. Впрочем към тези неутешими изводи може да бъдат добавени и данни и резултати от съвременните социологически изследвания на човека и обществото. Ето основните от тези изводи:
- хората не са еднакви, по-скоро са силно различни в своите потребности и в силата на своя характер. Изследователи твърдят, че тук съотношението, тоест разликата е почти 1:3 в характера и до 30% в потребностите;
- хората могат да бъдат цялостно променяни чрез влиянието на средата, която ги заобикаля, и чрез целенасочено възпитание и просвещение. За съжаление това според много изследователи се отнася само за около 30% от хората (преко сили 40%);
- хората са по-скоро егоисти, отколкото алтруисти в своя живот, като тук съотношението според изследователите надхвърля 70% в полза на егоизма;
 - колективното начало в мисленето и действията на хората спрямо присъщия им индивидуализъм в същото това мислене и действие не надхвърля  20%;
- интересите поне на 80% от хората надделяват над техните убеждения или по-скоро променят тези убеждения в посока на техните интереси;
- поне половината от хората считат, че животът е несправедлив спрямо тях и богатство не може да бъде придобито по друг начин, освен чрез ограбване на другите хора;
- не по-малко от половината от хората вярват, че има или искат да има Бог, но в по-малко от една четвърт от житейското време, с което разполагат, изпълняват или зачитат изискванията на религиозния морал и конкретно десетте божи заповеди.
Какви най-общи изводи могат да бъдат направени от така обрисуваната биологична същност на човешката личност? Очевидно неутешителни. Ето.
Човекът е странно единство едновременно от любов и омраза към идеологиите – без тях той не може, но и никога не се оставя напълно да бъде овладян от някое от тях. Тази любов включва непрекъснато изграждане на привилегировани гледни точки и тяхното пак непрекъснато разрушаване. Накратко до какво води това?
Човекът е убеден, че по-справедлив свят съществува и трябва само да бъде открит, измислен, намерен. По възможност тук и сега. Когато това не стане (а то винаги не става), трябва да има виновни хора и предишни човешки заблуждения. После пак и пак – безспир.
В този смисъл силно ме тревожат фактите и събитията от старата и най-новата история. Непрекъснато, безспирно се появяват нови теории и нови вождове, които ни обясняват, че ще ощастливят ни повече, ни по-малко, а цялото човечество, че светът благодарение на техните идеи и практики ще стане по-справедлив и човечен. И когато това не стане, а то винаги не става, защото реалността е много, много различна от предложените и новоизлюпени теории, тогава трябва да се потърсят виновните – хора, идеи, дори народи. Пак тогава се налага в името на великите цели да се приложи малко, съвсем малко насилие, за да тръгнат нещата в правилната посока. Да, малко насилие срещу неубедените, неразбиращите, пречещите. После още малко и още малко, докато стане много и хората започнат да се бунтуват срещу него, да разлюбват старите и да залюбват нови идеи и нови вождове.
Какво общо има всичко това с Фукуяма и защо „анти-Фукуяма”? Просто се страхувам, че отново ни пробутват едно-единствено решение, една-единствена идеология – капитализмът, бракосъчетан с либералната демокрация, е вечен, той победи социализма и няма друга алтернатива.
Не съм съгласен – първо, защото видяхме, че всички идеологии са лъжливи и второ, винаги е добре да има и друг изход.
Ако сме последователни в настоящото изложение, трябва да се върнем към оптимизма и песимизма. На един житейски кръстопът да си направят раздумка се срещнали в своя път към хората много от най-известните притчи. Между многото имало една много малка притча, която била много, ама много тъжна. Всяка от притчите разказвала на останалите колко е интересна и каква голяма поука и мъдрост носи на хората. След всеки разказ малката и много тъжна притча питала всяка разказваща притча: „Хората разбират ли, използват ли поуката, която има в твоя разказ?” Всяка от големите притчи отговаряла: „Не, даже правят обратното. След като изслушала своите посестрими, малката и тъжна притча казала накрая: „Сега навярно разбрахте защо съм толкова тъжна.”
ЗАБЕЛЕЖКА: Част от оценките и идеите, изложени в настоящата лекция, са почерпени от книгата на Н. Амосов „Энциклопедия Амосова – Раздумья о здорове”, издадена в Москва през 2005 г.

Над 60% от българите не искат бежанци от Сирия, сочи изследване

Повече от половината българи не искат страната ни да приема повече бежанци от  Сирия. Това сочи изследване на социологическата агенция...

„Турците със сила, гърците с книга“. Митът за двойното робство




„Турците със сила, гърците с книга“. Митът за двойното робство



Под термина „исторически мит“ обикновено се разбира отражението на определено историческо събитие, което (отражение), макар да е доказана историческа заблуда, продължава да се предава, понякога от поколение на поколение, като „истина“. Това би могло да бъде една обща дефиниция на понятието „исторически мит“. В по-тесен смисъл на думата то е представа за минало събитие, тясно свързана с колективната идентичност на дадена етническа или национална общност. В този случай историческият мит оформя и запазва общността, като създава един споделен образ на миналото[1]. При положение, че всяко критическо размишление поставя под съмнение самата колективна идентичност, а с това и сплотеността на общността, историческият мит, разбиран в по-тесния смисъл на думата, не допуска критически рефлексии. Самото поставяне под въпрос на автентичността на миналото събитие се възприема като обида и провокира яростни негативни реакции[2]. Ако тези, които изразяват недоверие към историческия мит, са членове на дадената общност, те биват – главно символично – изключени от нея; ако не са – те се смятат за враждебно настроени към нея.
В тази статия се занимавам както с по-общата, така и с по-тясната интерпретация на българския исторически мит, наречен „двойното робство“[3]. Идеята за двойното робство, подсказваща паралели по отношение на суровостта и продължителността между духовното „гръцко робство“, наложено на българите от Цариградската патриаршия, и политическото и икономическо „турско робство“, наложено от Османската държава, се издига още от Паисий Хилендарски в неговата История славянобългарска[4]. Както се вижда от честата му употреба в учебниците по история, терминът „двойно робство“ придобива значителна популярност в българската историография. Той се употребява и в истории на България, написани от чужденци[5].
Използван от XIX в. насам, за да опише по един драматичен, клиширан и рядко поставян под съмнение начин ролята на Цариградската патриаршия в българската история, терминът „двойно робство“ засяга един от главните български исторически митове. Основните негативни черти, приписвани на Цариградското църковно господство, са следните:
– чуждият му характер;
– ролята на Патриаршията като инструмент на османско потисничество;
– ролята на Патриаршията като инструмент на гръцките националистически амбиции;
– икономическата експлоатация на българското православно паство чрез тежки църковни данъци;
– денационализация на българското население чрез налагане на гръцкия език в богослужението и образованието, всичко това извършвано в сътрудничество с националистическата гръцка буржоазия;
– морално непристойното поведение на висшия гръцки клир.
В текста, който следва, разглеждам тези твърдения.
Доколко е чуждо „гръцкото робство“?
Разликите между българското и гръцкото стават очевидни след появата на национализма и конструирането на националните идентичности. Преди XIX в. обаче тези разлики често изглеждат убегливи, тъй като по това време за колективната самоидентификация е значима не етническата, а религиозната принадлежност, както гърците, така и българите се чувстват преди всичко православни християни. Наличието в рамките на Османската империя на общи религиозни практики, общи ритуали и празници, общи места на преклонение и поклонничество, обща църковна организация – Цариградската патриаршия – и така нататък води до появата на автентично православно чувство за общност и солидарност, което достига своя апогей през втората половина на XVIII в.[6] На тази османска православна християнска общност са свойствени много черти на „прото-нация“, каквато описват Антъни Смит и Ерик Xобсбаум: тя има свое име, своя територия, общ писмен език, институции и обща „география на вярата“[7]. Разбира се, колективната самоидентификация като православни християни не означава, че хората не осъзнават етнически разлики и дори напрежения. Те обаче не засягат преобладаващото чувство за принадлежност към единна религиозна общност.
Цариградската патриаршия нито се представя за гръцка църква, нито се държи като такава. Подобно на османското управление, духовенството на Патриаршията е доста безразлично към етнически прояви и не преследва политика на етническа асимилация. Оказва се, че преди XVIII в. по българските земи преобладава богослужение на църковнославянски[8]. Дори в началото на XIX в. в Охрид – важно и, по общо мнение, изцяло „погърчено“ епископално седалище в непосредствена близост до гръцката етническа зона – гръцките митрополити присъстват на богослужения на църковнославянски, водят кореспонденция със селските свещеници-славяни на църковнославянски, освещават български училища и така нататък[9]. Олга Тодорова подчертава, че „инородните митрополити и епископи (гърци, елинизирани албанци, сърби и др.) не пречели на славянското богослужение в българските църкви, нито забранявали култовете към традиционните български светци“[10].
За разлика от общоприетото мнение не всички членове на висшия клир на Патриаршията са етнически гърци. За периода от 1453 до 1872 г. (когато е основана Българската екзархия) се смята, че 13 от 97-те вселенски патриарси били от български произход[11]. Общо тези български патриарси управляват Патриаршията в продължение на около половин век. За един от тях дори се предполага, че не говорел гръцки. Очевидно, в по-низшите ешелони на църковната администрация броят на българските митрополити и владици е бил значително по-голям, отколкото обикновено се предполага[12].
При тези обстоятелства можем да се съмняваме дали преди 30-те – 40-те години на XIX в., когато амбициозният османски реформистки проект, познат като Танзимат, дава равни права на всички религиозни вероизповедания в империята и така неволно насърчава българския църковен сепаратизъм, българите действително възприемат гръцките духовници като „чужди“. Както подчертава Ангел Димитров, обяснявайки плавното навлизане на гръцкия език сред българите, „[к]онсервативното преклонение към „своята“ религиозна институция постепенно измества историческия спомен за религиозно-просветната самостойност и улеснява проникването на гръцкия език и в църквата и в училището, макар че не е повсеместно явление“[13]. Това означава, че българите вече възприемат Цариградската патриаршия като тяхна собствена църковна институция. Паисий Xилендарски неохотно споменава, че българите „благоговейно“ приемат гръцките духовници и ги почитат като архиереи[14]. И Христо Гандев изтъква, че „дотук [20-те години на XIX в., Р. Д.] не могат да се наблюдават сили, които да отблъскват или поне разделят българите от гръцката църква и гръцкия език“[15].
Трябва да имаме предвид също, че до XIX в. думата „грък“ се отнася не само до етническите гърци, но и до всички православни християни, независимо от етническия им произход. Много западни пътешественици, явно разчитайки на информация от местното население, назовават жителите на българските земи „християни“ или „гърци“ (в смисъл на православни християни), макар тези „гърци“ да говорят български[16]. Така английският пътешественик Бенджамин Баркър (Benjamin Barker) отбелязва в своя Journal of a Tour of Thrace (Дневник на едно пътуване из Тракия, Лондон, 1823), че „гърците“ от Адрианопол използвали гръцки и български за четене и писане, но в селата около Пловдив показвали по-добро владеене на български[17]. Когато се представят като „гърци“, българите ползват и думата „ромей“, произхождаща от гръцката Ρωμαίος. През османския период „ромей“ и Ρωμαίος означават „православен християнин“ независимо от етническия произход. В своя Наръчник на Пловдивската епархия поп Константин ни информира, че „(ж)ителите от този град са от пет рода: турци, православни християни, които се наричат ромеи, арменци, манихеи, т. е. обикновенно наричани павликяни, и евреи“[18].
Поетът Димитракис Георгиадис папа Симионидис или Димитър Попсимеонов, грък според гръцките изследователи и българин според българските, а най-вероятно „ромей“ според собствените си представи, нарича родното си Арбанаси, населено с етнически смесено православно население, „Romeon katikia“ – „селище на ромеи“[19]. Забележката на Петко Р. Славейков за българите от Пловдив, че „тие не търсят да станат гърци, а искат да бъдат римляни (ромеи), затова когото от тях да попитам какъв е, той отговаря на гръцки език: Его ими Ромеос (Аз съм римлянин). Така лъжат онези, които имат жителите в Пловдив за гърци“, ни дава да разберем, че когато българите се назовават „ромеи“, те действително имат предвид „членове на православната християнска общност“, а не „етнически гърци“[20]. В изрази като „гръцка църква“ или „гръцко духовенство“ думата „гръцко“ също може да се схваща като „православно“ и не притежава непременно етнически конотации.
Цариградската патриаршия инструмент ли е на османско потисничество?
Схващането, че гръцкото духовенство сътрудничи на османския режим, също се нуждае от релативиране. Вярно е, че в рамките на системата на милетите православните християни се радват на значителна автономия в замяна на подчинение и лоялност към султана. Църквата, от своя страна, е отговорна за поддържането на реда и спокойствието сред православната общност. И макар Патриаршията да е – според Стивън Рънсиман – „църква в плен“, все пак тя не е просто инструмент в ръцете на султана[21]. Поради големия брой православни християни, населяващи Империята, тя е сила, с която османското управление трябва да се съобразява. Впрочем Цариградската патриаршия се радва на по-голяма независимост при османската власт, отколкото при византийското управление и на значително по-голяма автономия, отколкото Московската патриаршия при руските царе[22]. Тя следва своя собствена политика, водеща предпазлив курс между традиционната лоялност към империята, вселенската си мисия и материалните си интереси.
Каквито и да са били връзките на Патриаршията с Високата порта, след основаването на Българската екзархия през 1872 г. българските владици не се държат различно спрямо нея в сравнение с Патриаршеските владици. Те защитават паството си, като заедно с това напълно признават властта на султана. Някои от тях активно сътрудничат на османските власти[23]. През април 1876 г. екзарх Антим I призовава българите да не се замесват в (подготовката на) Априлското въстание[24]. Не само че наложеният образ на Патриаршията като инструмент на османското потисничество се оказва доста измамен, но и обвиняването на Патриаршията за политика, която и самата Българска екзархия преследва, е интелектуално некоректно.
Инструмент ли е Цариградската патриаршия на гръцките националистически амбиции?
До края на XVIII в. Цариградската патриаршия непрестанно призовава паството си да не попада под обаянието на просвещенската философия, либерализма и национализма[25]. Едва през втората половина на XIX в. тя неохотно и само частично се превръща в инструмент на гръцкия етнически национализъм. Всичко това ясно личи при разрива между Патриаршията и гръцкото национално движение след избухването на войната за независимост през 1821 г. и създаването в Атина през 1833 г. на независима гръцка църква под формата на автокефална архиепископия. Последната е призната от Патриаршията едва през 1851 г., но гърците продължават да гледат на Патриаршията с недоверие, възприемайки я като османска институция. в действителност за разпространението на своята мегали идея (възстановяването на Византийската империя) Гръцкото кралство разчита не толкова на Цариградската патриаршия, колкото на своите консулства и syllogoi (културни клубове) из османските територии. Впечатлението, че Цариградската патриаршия подкрепя гръцките националистически амбиции, произтича от факта, че фанариотите, които са главните идеолози на мегали идея, са също така доста влиятелни в църковната йерархия. Те обаче не са хомогенна група нито идеологически, нито етнически.
Няма съмнение, че Патриаршията и гръцкото кралство действително имат паралелни и дори частично припокриващи се интереси. Тъй като Българската екзархия се възприема като проект за бъдещата независима българска държава, опитите на Патриаршията да ограничи обхвата на юрисдикцията на Екзархията – инспирирани главно от опасението да загуби приходите от богатите български епархии – реално обслужват националистическите амбиции на Гърция. Все пак, едва през 60-те години на XIX в., след като се изправя пред засилващото се българско църковно движение и губи подкрепата на русия, Патриаршията e принудена да разчита все повече на помощта от гръцката държава и се превръща в инструмент на нейните националистически амбиции[26]. Преди тези събития духовенството на Патриаршията предпочита да посредничи между българската и гръцката страна, опитвайки се да запази целостта на юрисдикцията си, което е главно в неин собствен интерес и далеч от интересите на Атина.
Страдат ли българите от икономическа експлоатация заради църковните данъци?
Църковните данъци действително са много тежки[27]. Идеята обаче, че специално българите са натоварени с тях, е подвеждаща. Усещане за потисничество и експлоатация от духовенството действително съществува, но не само сред българите, а в цялата империя, включително в територии с компактно гръцко население.
Като цитира Narrative of a Journey in the Morea (Разказ за едно пътуване из Мореа, Лондон, 1823) на Уилям Гел (William Gell), Ричард Клог подчертава, че гърците твърдят как „страната изнемогва под три проклятия – свещениците, коджабашиите и турците; и винаги подреждат това, което ги гнети, в този ред“[28]. Тази представа не се различава съществено от концепцията за „двойното робство“. Третото проклятие – чорбаджиите – се появява и в българските източници в комбинация с турците и гърците[29].
Българите обвиняват духовенството на Патриаршията и в корупция и алчност, непозволени сексуални връзки и злоупотреба с алкохол, накратко в „недостойно поведение“. Такова е положението и по гръцките земи. Всъщност до края на XVIII в. сред гърците съществуват силни антиклерикални настроения. Те са характерни не само за просветените интелектуалци, които са антиклерикалисти по философски съображения, но и за обикновените хора, които се оплакват от неморалното поведение на определени владици и настояват за тяхната смяна. При гърците тези протести, разбира се, не включват никакъв етнически антагонизъм. По подобен начин стоят нещата преди XIX в. и сред недоволните от духовенството на Патриаршията българи. Първите искания да се смени гръцки владика с български (в Скопие, Враца и Велико Търново) датират чак от края на 20-те и от 30-те години на XIX в.
Владиците, които се компрометират, често продължават да имат свои поддръжници, вследствие на което се поражда разделение сред местните общности. В такива случаи виждаме, че защитници и опоненти на владиката могат да се намерят както сред гръцките, така и сред българските първенци. Случва се обаче и защитниците на даден владика да са гърци, а опонентите му българи или обратно. Xоландският антрополог Xанс Вермьойлен, който изучава подобни конфликти в Македония, твърди, че „(р)азделението между гръцката и славянската страна в славянските села е подобно на разделението между „приятелите и враговете на владиката“ в гръцките села“. „Основната разлика, добавя Вермьойлен, е, че [в гръцките села] тези конфликти не се трансформират в и не се подсилват от национални чувства“[30]. Но дори когато това се случва, „партиите“ на защитниците и опонентите на владиката невинаги съвпадат с етническите общности. Владика, отхвърлен от „българската партия“, често продължава да бъде подкрепян от голям брой българи, които тогава биват заклеймявани от своите противници като „гръкомани“. Според българския историк Петър Ников митрополитският владика на Пловдив през 50-те години на XIX в. Xрисант, известен и като яростен „българомразец“, е подкрепян от гърците в града. Само една малка част от тези „гърци“ обаче са етнически гърци; мнозинството се състои от „гръкомани“ (известни в Пловдив като „гудили“) – етнически българи, които ползват гръцки език във всекидневието си и подкрепят местния представител на Патриаршията[31].
Подобна е ситуацията и в други големи български градове. Истина е, че тези „гръкомани“ подкрепят партията на Патриаршията и по икономически, професионални и социални причини. Те обаче и продължават предишната ситуация, в която в православната християнска общност не съществуват етнически разделения.
Опитва ли се гръцкото духовенство да денационализира българското население чрез налагане на гръцки език в богослужението и образованието?
Добре известни са обстоятелствата, при които гръцкият език се разпространява сред градското население на Балканите. Още през Средните векове гръцкото културно влияние е огромно. В условията на османското господство, когато всички православни християни, независимо от етническия им произход, живеят под властта на Цариградската патриаршия, гръцкото културно влияние нараства още повече. В голямата си част местните представители на Патриаршията са от гръцки произход, а в случаите, когато не са етнически гърци, те са получили гръцко образование и ползват гръцкия език във всекидневието си. В резултат на това в градските църковни центрове богослужението и образованието се извършват почти изключително на гръцки език.
В търговските центрове, каквито има много по българските земи, буржоазията също упражнява „погърчващо“ влияние сред не-гръцкото население. Гърците взимат лъвския пай при търговските дейности на православните християни в Османската империя. Това води до превръщането на гръцкия език в lingua franca на търговците-православни християни в пределите на империята. Който иска да бъде търговец или занаятчия, трябва да ползва гръцки. освен това гръцкият език се асоциира със заможните градски елити, което му придава допълнителна привлекателност и престиж. Както показва и случаят с Пловдив, гръцкият език се разпространява в голяма степен и от жените, които смятат, че давайки на децата си и по-специално на дъщерите си гръцко образование, ще увеличат техния символен капитал[32]. Идеята, че само мъжете са говорели гръцки, и то по професионални подбуди, а майките са се грижели за запазването на българския майчин език, най-вероятно също е мит.
Изглежда, че в християнската общност гръцкият не ce възприема като чужд език. Да цитираме още веднъж Ангел Димитров: „Консервативното преклонение пред „тяхната“ религиозна институция [Патриаршията, Р. Д.] ... прави възможно проникването на гръцкия език в богослужението и образованието“[33]. Всъщност връзката на гръцкия език с гърците като етническа общност е доста хлабава. Преди XIX в. за мнозина от самите гърци гръцкият език в повечето случаи вероятно изглежда етнически немаркиран. Той е свещен език, използван от църква, претендираща да е вселенска. Интелектуалците използват архаизираната книжовна или „учена“ форма на езика като средство и за междуетническа комуникация. Подобно на богослужебния, този „учен“ гръцки е почти напълно неразбираем за необразованите гърци. в своята разговорна, „демотична“ форма, гръцкото koine също е международно средство за комуникация, използвано от търговци, занаятчии и производители от различни етнически групи. Ако въобще някога са притежавали такава, тези варианти на гръцкия език в голяма степен губят етническата си същност и се превръщат в над-етнични или етнически немаркирани, „международни“ езици. Може би именно тази етническа неутралност улеснява усвояването на различните варианти на гръцкия като общ език/общи езици на османската православна общност.
Докато функциите на сакралния църковнославянски език все повече се свеждат до тясно сакралната употреба, гръцкият книжовен език се развива в общ „православен“ език, използван от интелектуалци гърци, българи, власи и албанци. религиозната и още повече просвещенската литература, написана на книжовния гръцки, e предназначена за читатели от цялата православна общност, независимо от етническия им произход. До каква степен гръцкият книжовен език наистина функционира като книжовен език (в смисъл на езика на книжнината) и на българите личи от огромния брой гръцки книги, присъстващи из българските земи. От 1750 до 1840 г. в тях намират разпространение 1115 заглавия печатни гръцки книги, а български само 52, като първата печатна книга на български излиза през 1806 г.[34] Причината не е толкова „изостаналостта“ на българите спрямо гърците, колкото липсата на потребност от български книги у българския четящ елит, тъй като гръцките книги до голяма степен удовлетворяват нуждите му – и по съдържание, и по езикова достъпност.
В резултат от озападняването на градските елити гръцкият език получава нов импулс за разпространение. И в този случай обаче „погърчването“ рядко има същински етнически подтекст; то е преди всичко процес на озападняване. Френската култура, която се усвоява из цяла Европа като универсална, а не етническа френска култура, започва да се разпространява и сред гръкофонските елити на Балканите, сред които е позната като „алафранга“ (буквално „по френския начин“). Изследвайки местните черти, които френската култура неизбежно придобива на Балканите, Николай Генчев определя „алафрангата“ като европейска култура с „гръцко оцветяване“[35]. Обаче, като оставим настрана употребата на – впрочем в голяма степен, както видяхме, етнически немаркирания – гръцки език, тези местни черти не са етнически гръцки черти. Алафрангата е толкова чужда на гръцките селяни, колкото и на българските, а европеизираният гръкофонски елит презира в еднаква степен както гръцките choriates (селяндури), така и българските chondrokefali (дебели глави). Точно както в България се критикува и осмива „гръкоманията“, така в Гърция това се случва с „галоманията“. Всъщност двете представляват един и същ феномен.
Подобно на французите – и не само на французите, – които смятат френския за езика на универсалния разум и прогрес, не само гърците, но и много българи смятат гръцкия не за езика на определена етническа група, а за езика на разума, образованието и прогреса. те вярват, че по отношение на предаването на знания и култура гръцкият превъзхожда българския. Предпочитат да говорят и да пишат на този език и да дадат на децата си образование на гръцки. И по този начин се превръщат в част от „гръкоманската“ общност.
Съществуват много причини – от религиозно, професионално и философско естество, поради които преди 30-те години на XIX в. българите с готовност приемат гръцкия език и гръцкия, ще рече западноевропейския, градски стил на живот. Те не са принуждавани нито от църковните власти, нито от гръцките или гръкофонски елити да го правят. Не е необходимо да бъдат принуждавани; те спонтанно стават „гърци“. Паисий обвинява не толкова гръцките духовници и търговци, че насаждат своя език и култура сред българите; преди всичко той обвинява българите, че по собствено желание усвояват гръцкия език и култура. По време на църковната борба „гръцката“ партия, състояща се предимно от „гърчеещи се“ българи, се противопоставя на българското образование много по-остро, отколкото самите патриаршески митрополити.
Първи извод: Дали „двойното робство“ е исторически мит в смисъла на историческа заблуда?
В резултат на появата на гръцкия и българския национализъм през XIX в. взаимоотношенията между Патриаршията и българското паство се променят. Гърците изработват една нова, етническа национална идентичност, основана на гръцката античност, която не може да се сподели с останалите православни християни. Българите започват да настояват не само за свои собствени училища (едно легитимно искане), но и за затварянето на гръцките училища (едно не толкова легитимно искане). Първоначално Цариградската патриаршия е притеснена от настойчивостта както на гърците, така и на българите, тъй като тя не само подкопава вековния modus vivendi, но и заплашва реда и спокойствието в християнската общност, за които османското управление държи отговорна църквата. в опитите си да прекрати тези обезпокоителни процеси духовенството на Патриаршията призовава османските власти да предприемат мерки срещу „размирниците“ (както в случая с братя Миладинови)[36]. По-често обаче то се опитва да посредничи между българската и гръцката страна.
Макар Патриаршията да е еднакво притеснена както от гръцкия, така и от българския национализъм, все пак политиката и често (неволно) съвпада с тази на гръцките националисти и на Гръцкото кралство. Именно заради това Патриаршията лесно може да бъде заподозряна в преследване на същите гръцки национални цели. все пак влиянието на Атина върху Патриаршията започва да нараства чак след 60-те години на XIX в., а едва след 80-те години до Балканските войни Патриаршията, ще не ще, се превръща в откровено гръцка националистична институция, особено по отношение на контрола върху македонските епархии. Църковната борба и по-късното съперничество между Българската екзархия и Патриаршията в Македония и в Тракия образуват контекста, който насочва ретроспективния поглед на българските национални историографи към интерпретирането на четирите века управление на Патриаршията като непрекъснато и целенасочено усилие за погърчване на българите, както и към приемането на Паисиевото полемично представяне на управлението на Патриаршията като „робство“ или „иго“ за научна концепция.
Това, което превръща „двойното робство“ в мит, в смисъл на вкоренена историческа заблуда, е преди всичко систематичната интерпретация на етнически неутрални обстоятелства и събития като прояви на етнически антагонизъм между българи и гърци. Векове наред българите възприемат Патриаршията не като етнически гръцка, а преди всичко като своя над-етнична православна институция. Това е тяхната църква, която управлява религиозната общност, която им предоставя основата на колективната им самоидентификация като православни християни. Тъй като гръцкият език в голяма степен се смята за етнически неутрален, общ език на християнската общност, „гърчеенето“ също така се явява като етнически неутрален феномен, свързан с образованието, социалната класа и статус, но неповлияващ на основната лоялност към религиозната общност. Едва през XIX в., когато основната лоялност на жителите на Балканите се измества от религиозната към етническата общност, „гърчеенето“ започва да се превръща в морален проблем. За Паисий „гърчеенето“ е все още заблуда; за националистите от XIX в. то е вече родоотстъпничество. Драмата, предизвикана от новата морална дилема, изисква и „драматизиран“ противник, както и подобаваща „драматизираща“ терминология: „гръкоманство“, „родоотстъпничество“, „двойно робство“. Както е характерно за всички исторически митове, и „двойното робство“ продължава да се възприема като „чиста монета“, въпреки че авторитетни историци като Йордан Иванов, Xристо Гандев и други оспорват неговата валидност[37].
Втори извод: исторически мит в смисъл на компонент на българската национална идентичност ли е „двойното робство“?
Неуместното драматизиране на това, което се случва, значително e допринасяло за превръщането на „двойното робство“ в исторически мит и в смисъла на компонент на българската национална идентичност. Терминът „двойно робство“ намеква, че българската нация е била покосена от извънредната беда да понася две сравними робствa. Всъщност богослужението на чужд език, появата на градски елит, който да говори език, различен от този на хората от други социални слоеве, образованието на чужд език, организирано от този елит, са феномен

Журналист предполага: Терористите от Сарафово са били четирима

Голямата въпросителна около атентата в Сарафово е, кой е натиснал копчето за взривяване на бомбата, заяви в предаването "Пуснете водата"...

Пиян млати лекар, докато той се опитва да го зашие

Лекар от Стара Загора стана поредната жертва на пациентския гняв. Медикът бил нападнат с юмруци от пиян, потърсил помощ в Спешното...

Край Хасково намериха трупа на безследно изчезналия охранител Христо

Трупът на безследно изчезналия от 16-ти октомври Христо Кабаиванов бе открит край язовир Мандра. Състоянието на тялото не оставя никакви...

На Слънцето са открити свръхгорещи плазмени потоци

Учените са открили на повърхноста на Слънцето спиралообразен поток от свръхгореща палзма. За първи път нещо подобно на Слънцето е открито преди почти половин век, но едва сега специалистите напълно са потвърдили наличието на зони от свръхгореща плазма.

BMW "погреба" 23 - годишно момиче край Разград

BMW се превърна в ковчега за младо 23 – годишно момиче. Девойката е загинала по време на зверска катастрофа на 6 декември в Разград. Зад...

САЩ изведе в космоса нов военен разузнавателен спътник

На 6 декември в 10:14:30 от площадка SLC-3E на базата ВВС на САЩ Ванденберг бе реализран успешен старт на РН Атлас-5.

Николай Ковачев спечели "Обиколката на Варна"

Варненецът Николай Ковачев с „Порше 924“ спечели 15-ото издание на класик рали “Обиколка на Варна”. В топ 3 попаднаха още Любомир Атанасов...

Районите без ток за утре

Поради неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, утре - 9 декември - понеделник без електрозахранване ще...

"Черно море-Мания" спечели турнир по футзал

“Черно море-Мания” спечели турнира за Купата на БФС по футзал. Тимът на Мартин Балулов победи с 10:5 “Гранд Про” в последната си трета...

Китайската сонда 'Чанье-3' достигна орбита около Луната

Китайската междупланетна сонда 'Чанье-3' успешно зае орбита около Луната. По информация от центъра за управление на полетите в Китай. 'Чанье-3' е достигнала лунна орбита на 6 декември в 12:53, като целият полет до Луната е отнел 112 часа.

Откриха ледената пързалка на езерото "Ариана"

Ледената пързалка на езерото Ариана в София вече е открита, предаде bulphoto.com. Тази година тя е с 200 квадратни метра по-широка от миналата...

Снимки от първия сняг над Варна

снимки: Румен Сарандев Малко след 16:00 часа днес над Варна заваля първия за годината сняг. Макар и слаб, снегът зарадва жителите на...

Пътят към ада на религиозното противопоставяне е постлан с невежество

Въпроси на Пламен Пасков, отправени от него чрез социалната мрежа Фейсбук. Поради важността на темата, която Пасков повдига, публикуваме неговите въпроси към приятелите му мюсюлмани и към български политици и управници. Това разбира се е тема, която касае далеч не само България, тя касае света. И тази тема е част, според нас, не от сблъсъка на цивилизациите, както се беше изразил преди време Хънтигтън в една своя книга, а от тържеството на примитивно и манипулативно духовно невежество, което може да помете цивилизования мир между хора и общности с различно вероизповедание и културни стереотипи.

Пътят към ада на религиозното противопоставяне е постлан с невежество

Въпроси на Пламен Пасков, отправени от него чрез социалната мрежа Фейсбук. Поради важността на темата, която Пасков повдига, публикуваме неговите въпроси към приятелите му мюсюлмани и към български политици и управници. Това разбира се е тема, която касае далеч не само България, тя касае света. И тази тема е част, според нас, не от сблъсъка на цивилизациите, както се беше изразил преди време Хънтигтън в една своя книга, а от тържеството на примитивно и манипулативно духовно невежество, което може да помете цивилизования мир между хора и общности с различно вероизповедание и културни стереотипи.

Снимки от първия сняг над Варна

снимки: Румен Сарандев Малко след 16:00 часа днес над Варна заваля първия за годината сняг. Макар и слаб, снегът зарадва жителите на...

КЗК: Lafka: Цигари и преса на всеки ъгъл

Заслужават отбелязване две решения на КЗК от м. ноември 2013.

Комисията   публикува дългоочаквания секторен анализ на разпространението на печатни медии.

През 2011   КЗК се самосезира - и ето, само две години по-късно, анализът е налице.

Интересното е, че са налице две последователни решения -

Секторният анализ се очакваше с огромен интерес, особено след изказванията на бившия министър на културата Вежди Рашидов:

Кой допусна това да стане? 90% от медиите са в ръцете на един човек.

В решението на КЗК, освен другото, се приема,  че

  • Въз основа на постъпилите отговори Комисията установи, че и самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция. Само някои от тях дадоха  приблизителна оценка за своето място на пазара,  на база извършени собствени анализи, без да посочват за какъв период и на каква база са определени и какви източници са ползвали.
  • Може да се направи изводът, че за изследвания период от време е налице концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели.
  • Може да се предположи, че заглавия, които са на загуба, успяват да се поддържат само или предимно от силата на големите издателски групи, които притежават други печеливши заглавия.
  • Често медийните компании са свързани с хоризонтална и/или вертикална интеграция като средство за постигане на ефективност на разходите и растеж на приходите. В същото време високото ниво на концентрация на пазара, в следствие от хоризонтална  и вертикална интеграция, затруднява успешното навлизане на нов участник.

Какви са изводите на КЗК:  предлага “стартиране на задълбочена дискусия, целяща въвеждане на подходящи мерки, законодателни или под формата на саморегулация, с които да се преодолеят тези проблеми и да се стимулира развитието на конкуренцията в сектора”, включително да се обсъди

  • разработване на специализирана нормативна уредба, регламентираща дейностите по издаване и разпространение на печатни издания, както и отношенията по веригата издатели – разпространители на едро – разпространители на дребно на печатни издания, без да се засяга правото на свободна стопанска инициатива и при условие че не се въвежда прекомерна регулация в сектора;
  • приемане и публикуване на Общи търговски условия за доставка и продажба на печатни издания при извършване на дейност от издател или разпространител;
  • въвеждане на мерки за стриктна отчетност на доставените и реализирани тиражи, в т.ч. отчетност при продажбите чрез фискални устройства.

На този фон идва второто решение -

В Комисията за защита на конкуренцията  е постъпило Уведомление, съгласно което „Табак Маркет“ АД, София има намерение да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол (едноличен/съвместен) върху следните дружества: „Национална агенция за разпространение“ ЕАД, София, „Варна Прес-Аврамова и фамилия“ ООД, Варна, „Одесос-М“ ООД Варна, „Александров Прес“ ООД, Варна, „Ита“ ООД,  Варна, „Боби-Прес“ ООД, Бургас, „Комекс 92“ ЕООД, София, „Вест Прес РА“ ЕООД, Хасково, „Разпространение на печата“АД, София, по смисъла на Глава V от ЗЗК.
Към Комисията е отправена молба да извърши оценка и да издаде решение, с което да разреши осъществяването й.

Комисията установи, че  нотифицираната сделка цели обединяване дейностите по производство / преработка и дистрибуция на тютюни, тютюневи изделия , от една страна, където са активни дружества на Булгартабак-групата, вкл. и „Табак Маркет“ АД, София, а от друга – дистрибуция на едро на вестници и списания по основни направления (…..)* (чрез „НАР“ ЕАД) и тяхното разпространение на дребно в отделни общини (София, Варна, Бургас, Русе, Пазарджик, Пловдив, Шумен).

Булгартабак – групата.

Предвид заложеното в Стратегията на Булгартабак Трейдинг мото  Цигари и преса на всеки ъгъл   следва да се очаква, че профилът на дейността на Булгартабак-Групата ще се разшири като разнообразие, обхват в продуктов и географски аспект за територията на страната.

След анализ на очакваните ефекти КЗК съобщава -

може да се заключи, че операцията няма да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.

Както се казва, гледани в съвкупност, двете решения очертават   картината на пазарното регулиране, критично важно за медиите – няма данни, има приблизителни оценки, има нужда от правна уредба, но пък операцията Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията, но все пак КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

А дотогава: навсякъде, когато.

лафка

КЗК: Lafka: Цигари и преса на всеки ъгъл

Заслужават отбелязване две решения на КЗК от м. ноември 2013.

Комисията   публикува дългоочаквания секторен анализ на разпространението на печатни медии.

През 2011   КЗК се самосезира - и ето, само две години по-късно, анализът е налице.

Интересното е, че са налице две последователни решения -

Секторният анализ се очакваше с огромен интерес, особено след изказванията на бившия министър на културата Вежди Рашидов:

Кой допусна това да стане? 90% от медиите са в ръцете на един човек.

В решението на КЗК, освен другото, се приема,  че

  • Въз основа на постъпилите отговори Комисията установи, че и самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция. Само някои от тях дадоха  приблизителна оценка за своето място на пазара,  на база извършени собствени анализи, без да посочват за какъв период и на каква база са определени и какви източници са ползвали.
  • Може да се направи изводът, че за изследвания период от време е налице концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели.
  • Може да се предположи, че заглавия, които са на загуба, успяват да се поддържат само или предимно от силата на големите издателски групи, които притежават други печеливши заглавия.
  • Често медийните компании са свързани с хоризонтална и/или вертикална интеграция като средство за постигане на ефективност на разходите и растеж на приходите. В същото време високото ниво на концентрация на пазара, в следствие от хоризонтална  и вертикална интеграция, затруднява успешното навлизане на нов участник.

Какви са изводите на КЗК:  предлага “стартиране на задълбочена дискусия, целяща въвеждане на подходящи мерки, законодателни или под формата на саморегулация, с които да се преодолеят тези проблеми и да се стимулира развитието на конкуренцията в сектора”, включително да се обсъди

  • разработване на специализирана нормативна уредба, регламентираща дейностите по издаване и разпространение на печатни издания, както и отношенията по веригата издатели – разпространители на едро – разпространители на дребно на печатни издания, без да се засяга правото на свободна стопанска инициатива и при условие че не се въвежда прекомерна регулация в сектора;
  • приемане и публикуване на Общи търговски условия за доставка и продажба на печатни издания при извършване на дейност от издател или разпространител;
  • въвеждане на мерки за стриктна отчетност на доставените и реализирани тиражи, в т.ч. отчетност при продажбите чрез фискални устройства.

На този фон идва второто решение -

В Комисията за защита на конкуренцията  е постъпило Уведомление, съгласно което „Табак Маркет“ АД, София има намерение да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол (едноличен/съвместен) върху следните дружества: „Национална агенция за разпространение“ ЕАД, София, „Варна Прес-Аврамова и фамилия“ ООД, Варна, „Одесос-М“ ООД Варна, „Александров Прес“ ООД, Варна, „Ита“ ООД,  Варна, „Боби-Прес“ ООД, Бургас, „Комекс 92“ ЕООД, София, „Вест Прес РА“ ЕООД, Хасково, „Разпространение на печата“АД, София, по смисъла на Глава V от ЗЗК.
Към Комисията е отправена молба да извърши оценка и да издаде решение, с което да разреши осъществяването й.

Комисията установи, че  нотифицираната сделка цели обединяване дейностите по производство / преработка и дистрибуция на тютюни, тютюневи изделия , от една страна, където са активни дружества на Булгартабак-групата, вкл. и „Табак Маркет“ АД, София, а от друга – дистрибуция на едро на вестници и списания по основни направления (…..)* (чрез „НАР“ ЕАД) и тяхното разпространение на дребно в отделни общини (София, Варна, Бургас, Русе, Пазарджик, Пловдив, Шумен).

Булгартабак – групата.

Предвид заложеното в Стратегията на Булгартабак Трейдинг мото  Цигари и преса на всеки ъгъл   следва да се очаква, че профилът на дейността на Булгартабак-Групата ще се разшири като разнообразие, обхват в продуктов и географски аспект за територията на страната.

След анализ на очакваните ефекти КЗК съобщава -

може да се заключи, че операцията няма да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.

Както се казва, гледани в съвкупност, двете решения очертават   картината на пазарното регулиране, критично важно за медиите – няма данни, има приблизителни оценки, има нужда от правна уредба, но пък операцията Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията, но все пак КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

А дотогава: навсякъде, когато.

 

лафка

Професор напуска Софийския университет - бил възмутен от пияните си колеги

/Поглед.инфо/ Бившият декан на Философския факултет проф. Александър Димчев напусна Софийския университет, заради скандалното видео на двамата пияни преподаватели проф. Драгомир Драгонов и д-р Костадин Рабаджиев.

200 000 души на протест в Киев

/Поглед.инфо/ Около 200 хил. протестиращи за евроинтеграцията са се събрали в Киев (при население на украинската столица от 5-6 млн. души - бел. ред.), информира преди малко агенция France Presse (AFP / AФП).

Професор Вучков зове: Изключвайте слабаците от училище

Всеизвестният професор Юлиан Вучков взе на прицел новата генерация и изсипа върху нея огън и жупел.  В ефира на TV7 той обвини младите, че...

Митрополит Кирил бил в прединфарктно състояние в деня на смъртта си

Покойният Варненски митрополит Кирил е бил в прединфарктно състояние, преди намери смъртта си в морските води край Галата. Това научи...

Хвост трови Чипровци, Монтана и околности

Уличиха участието и на фирми от Европа в далавери при риск за здравето на хората в Проекта с финансиране от ЕС - “Воден цикъл на гр. Монтана”. След сигнала до европейските и българските институции отпреди два месеца, от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” изпратиха нови данни за прикриването от българските власти на далавери с участието и на фирми от Европа, при риск за здравето на хората в Проекта с финансиране от ЕС - “Воден цикъл на гр. Монтана”. Вече всички опоненти признаха, че при изпълнение на този проект вместо строителен пясък се използва хвост от хвостохранилище край гр. Чипровци.

РН'Протон-М' с КА 'Инмарсат-5Ф1' успешно стартира от космодрума Байконур.

На 8 декември в 15:12 от стартов комплекс на площадка 200 на космодрума Байконур е реализиран старт на РН 'Протон-М' с ускорител 'Бриз-М', която трябва да изведе на орбита комуникационния спътник 'Инмарсат-5Ф1'.

Електрическо одеяло предизвика пожар във Варна

Пожар, причинен от електрическо одеяло, изпепели изцяло стаята на възрастна жена в блок в центъра на Варна, предаде БГНЕС.  В жилищен...

Втора експертиза за смъртта на митрополит Кирил иска прокуратурата

Прокуратурата изиска втора съдебно-медицинска експертиза за смъртта на варненския митрополит Кирил. Това съобщи за bTV окръжният...

Страници: 1 | 2 | 3

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване