Гльог

Напоследък думите се изливат в някакви лирични послания и ме хващат в моменти, в които искам да казвам, да разказвам, да се опитвам да описвам с думи това което не може да се опише. Дори се чудех дали да не предам на заглавието на този пост духа на настъпващите празници, на домашния уют или на безпаметните сбирки, които зачестяват в този сезон. Очевидно е, че се отказах и накрая сложих просто гльог (Glögg). Гльогът е темата, за която ще говоря сега, а самият той говори, че това е нещо, което се пие в определен сезон от годината, независимо дали си в уютната обстановка у дома или някъде навън, но донякъде е свързан със събиране. Събиране с приятели, събиране със семейството, събиране на мислите (или май обратното) и най-вече събиране на благоухания в бутилка.

В този сезон съвсем спонтанно Швеция се настанява удобно у дома, а аз любознателно започвам да разглеждам нейните черти една по една. И мисля, че си намерих хубава тема за разглеждане. Не, не си я намерих. Камелия Асенова ми я подхвърли, но аз нали не мога да стоя мирно на дупето си, особено когато става дума за готвене и пиене, та естеството на моя характер ме кара да правя неща извън плана. План ли? Не ми е притрябвал план точно сега. Точно сега се отпускам в спокойствието си и за първи път от много време правя каквото си искам, когато си искам. Хм, да. Има една малка подробност на име Даниел, но дори да позапека малко повече сладките или да забравя, че варя картофи, това вече са съвсем нормални неща на границата между плануваното и спонтанното. Картофите много добре си се „свариха“ и без вода, накрая загоряха и придобиха един такъв естествен аромат на пушек, че всякакви други опити да постигна същото са безуспешни. Затова, радвам се на мига. Имам план и импровизирам по него.

Радвам се и на шведските кулинарни предложенията, които получавам. След маринованата херинга идва ред на гльога, за който мога да кажа, че колкото е сходен с всички винени коледни напитки, толкова и се различава от тях. Всяка от тях има своя характер и своята алкохолна сила, но това което ги обединява са подправките и технологията на приготвяне, в която се забранява сместа да завира. И има защо.

Ужилена и вече претръпнала във времето на поддържане на този блог, очаквам да дойде някой и на шльокавица да ми обясни, че гльог не се прави така и че това не е оригинала, че не се вписва в класиката или пък че не изглежда перфектно. Същото може да кажем и за начина, по който аз и ти приготвяме пиле с ориз. Без да се обяснявам повече, става ясно, че засягам личния вкус и идеология.

И точно гореспоменатите факти – импровизация върху плана и влагане на личните предпочитания може да приложим в тази напитка. Казвам, че може, защото самата аз без да искам изпуснах захарницата в напитката и стана толкова сладка, че се наложи да я разреждам. С още вино или просто с портокалов сок, все хубаво стана. Вторият път много внимавах какви ще ги свърша, но отново количеството захар в рецептата е много, ама много относително нещо.

Оставям сега захарта настрана и пристъпвам към най-хубавата част, в която гльогът се приготвя колкото време предварително искаш, а когато дойде моментът за отпускане и задушевни разговори, тогава само се затопля и се разлива по чашите. В същите тези чаши се пускат и по няколко стафиди и бланширани бадеми и така става неизбежно чашата с глюг да се сервира и с лъжица. И с още нещо се сервира и това са пепаркакор, но за тях ще отделя следващия пост.

Гльог

Количество захар в рецептата варира, затова започни с около 150 грама и добавяй по малко, като опитваш след това. Имай предвид, че когато напитката е много гореща сладостта се усеща по-слабо.

Посочените дози са за 8-10 порции.

Продукти:

• 750 мл сухо червено вино
• 350 мл водка
• 1 пръчка канела
• 1 парче (3-4 см) пресен джинджифил
• 1 парче изсушена портокалова кора (използвах остъргана кора от 1/2 портокал)
• 5 зърна карамфил
• 2 чаени лъжици кардамон (с шушулките)
• 1 ванилова шушулка, разполовена по дължина
• 150-300 г захар
• стафиди и бланширани бадеми за сервирането

Водката се изсипва в буркан или друг подходящ съд с капак. Към нея се добавят всички подправки – канелата, джинджифилът, портокаловата кора, карамфилът, кардамонът и ванилията. Бурканът се затваря и се оставя за 12-24 часа.

След това водката се прецежда и се изсипва в тенджера. Добавя се виното и захар на вкус. Загряват се на умерен огън докато захарта се разтопи, но сместа не трябва да завира. Може да се пие веднага или да се охлади и да се прелее в стъклени бутилки. Преди сервиране се загрява отново без да завира. Сервира се със стафиди и бадеми, които се пускат в чашите.

Гльог е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: