Случаят ‘Марин Мидилев’ или наказанието да си български гражданин

Колко българи се самозапалиха, заради стъпкването на и без това едва тлеещата надежда за по-добър и справедлив живот? Колко са хората, които след като са преминали през всички кръгове на ада, тоест през българските кривосъдници и бездушни чиновници, поглеждат към тубата с бензин и клечката кибрит, като към последна инстанция? Марин няма да се пали. След като десетилетия се бори с вятърните мелници, е решил да напусне Абсурдистан – страната на узаконената несправедливост. Той е бил войскови разузнавач. Член е на МЕНСА - България и на ИРИОН. Никога не е членувал в БКП или която и да е друга политическа партия. През далечната 1987 г. негов пряк началник пожелава да си впише името като съавтор под една от многото научни разработки на Марин Мидилев. Безпартийният разузнавач отказва. Следват репресии и лоши характеристики и през 1992 г. го уволняват със служебна бележка. Не му предоставят копие от заповедта. Атестацията, в която се мотивират за уволнението му „поради некадърност”, не е подписана от никого – там седят три празни полета на мястото за подписи. Освен скалъпените мотиви, вероятно съществува и измама с подправяне на подписа на министъра на отбраната, който седи под заповедта. Това Марин разбира от интервю на покойния вече министър Сталийски, в което той дава изявление, че по времето, докато е бил министър, не е подписвал нито една заповед за уволнение на офицер. Въпреки изискваната от Мидилев тримерна графологична експертиза, той не получава никакъв отговор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: