Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)

Ето ги! Ароматни, фини, хрупкави, шведски! Не бях подозирала за тях докато Камелия, за която вече ти споменах няколко пъти не ми предложи рецептата. Камелия, благодаря ти! Не съм предполагала дори, че може да съществуват коледни бисквити, които да не трябва да се приготвят един месец предварително и които не трябва да се чакат да омекнат. Името на бисквитите подсказва, че те са богати на подправки, като богатството не се изразява толкова в разновидност на подправките, колкото в тяхното количество. И още по-важното, което името носи е, че това не са сладки, не са и съвсем бисквити, а са крекери. Тънки и хрупкави. Точно такива трябва да бъдат и сега ще ти кажа как да си ги приготвиш.

От първо прочитане на рецептата започнаха някакви опасения относно това тънко тесто, което трябва да се разточи и хрупкавите бисквити, които трябва да се получат. Не е характерно за коледни бисквити да изглеждат така, още повече че не трябва и да стоят за да омекват. Относно това омекване на всички коледни сладости, мисля че нещата малко или много се изопачават. Да, някой бисквити, особено тези, които съдържат мед, меласа, мусковадо или много масло омекват с времето, а подправките в тях се синхронизират, така че да бъдат едно цяло в общия вкус, а не да се усеща само канела или само джинджифил на първо място. Но не смятам, че е нужно да се приготвят един месец предварително, а за мен лично причините са две. Първата е, че месец преди да настъпят празниците, което е към края на ноември обикновено все още съм на есенна вълна и нямам особено настроение за снежинки и елхички. Втората причина е, че се налага да скрия от себе си тези предварително приготвени бисквити, а обикновено нямам голям успех с това. Извън предколедните публикации в блога, които би трябвало да създават настроение и за да можеш навреме да си осигуриш нужни продукти и организация, приготвянето на коледните бисквити за мен е най-подходящо (а и успешно, предвид гореизложеното) да стане най-рано седмица предварително. Това, което трябва да омекне, ще омекне, а това, което трябва да бъде хрупкаво, може за този период да се запази хрупкаво.

Хрупкаво! Как хубаво звучи. Казваш го и си представяш как отхапваш бисквита, от която се ронят дребни трохички. Подлагаш шепа под брадата си за да не се наръсят трохичките на пода, но едновременно с това очакваш да чуеш характерния звук, който хрупкавото издава. После идва ред на вкуса, който се разлива в устата. Сладък е и леко пикантен. Топъл и гъделичкащ. Продължаваш да дъвчеш, а ароматите един по-един достигат рецепторите. Преди да преглътнеш имаш всичко, което ти е нужно – съвършенството на хармонията. Хармония от дълбочината на уханията. После си взимаш още една бисквита.

Така преминавам през всяка хапка. За да стигана до всяка една от тях реализирам тази публикация ми трябваше още информация. Понякога здравословно се проявявам като Тома неверни и така освен, че намерих още сходни рецепти, намерих и информация за шведските традиции относно тези бисквити. Обичайните форми са на прасе, кон, коза и хора, а всяка една форма носи своето послание, определено от фолклора на страната. Беше късно да търся точно тези форми, но пък точно навреме погледнах пепаркакора, който Камелия приготви за този благотворителен коледен базар. „Аха, значи толкова тънки трябва да бъдат“ – беше реакцията ми, а положителното кимане с усмивка ме упъти какво точно трябва да направя. И така, направих го.

Най-подходящата компания на бисквитите е гльог и така приканвам и теб да опиташ шведската Коледа. Догодина стягам багажа за Швеция, нищо че по-това време на годината през по-голямата част от денонощието е тъмно. Това най-вероятно провокира хората да създават радости и хубаво настроение по интересни начини. Тръпна от нетърпение на видя. (Пу-пу да не се каня много, но наистина искам да събера впечатления от мястото. Ако не догодина, то някой ден… може би.)

Пепаркакор

Докато се лутах в изследване на тези бисквити попаднах на различни рецепти, в които подправките също варираха. В някои присъства черен пипер, в други се казва, че бахарът е предшествал карамфила, а трети съдържат и индийско орехче. Каквото и да предприемеш ще бъде на база личен вкус, но не пропускай джинджифила и канелата.

Освен спазването на технологията, пренощуването на тестото в хладилник също е много важно, за да може да се разточи тънко и успешно да се изрязват бисквитите от него.

За този опит намалих дадената ми рецепта наполовина, което се отрази на количеството брашно спрямо пропорциите на останалите продукти. Затова, ако рецептата се увеличава, то нека се има предвид, че е вероятно да поеме повече брашно. Крайният резултат трябва да бъде меко и гладко тесто, което не лепне. След като се охлади ще стегне и ще се разточва лесно на тънък слой. Тъй като тестото се разточва много тънко, необходимо е работният плот да се поръси добре с брашно, за да се отлепят без проблем изрязаните бисквити след това.

Ако се приготвя двойна доза, от готовото охладено тесто се взима по малко, а останалото се държи в хладилника, за да не омеква.

Посочените дози са за около 60 бисквити.

Продукти:

• 100 г кафява захар демерара
• 50 г мед
• 40 мл вода
• 75 г масло, нарязано на кубчета
• 1/2 супена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица джинджифил на прах
• 1/2 чаена лъжица смлян карамфил
• 3/4 чаена лъжица сода бикарбонат
• 220 г бяло брашно + допълнително за разточването

Захарта, медът и водата се слагат в тенджерка и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Прибавя се маслото и котлонът се намаля до слаб. Сместа се разбърква докато маслото се разтопи. Добавят се подправките, разбъркват се хубаво и тенджерата се маха от огъня. Сместа се оставя да изстине без да се разбърква. Когато се охлади към нея се добавят содата и брашното по малко. Разбърква се с дървена лъжица докато се образува тесто. Тестото се прехвърля върху работен плот. Ако е необходимо се добавя още малко брашно и тестото се омесва докато стане гладко и не лепне, но да остане меко. Оформя се на топка, която се сплесква леко за да се оформи диск и се увива в стреч фолио. Оставя се в хладилник за една нощ.

На следващия ден фурната се нагрява на 175°C. Тестото се отвива от фолиото и се поставя върху набрашнен плот. Тестото е станало сравнително твърдо, затова първо се притиска няколко пъти с точилката и след това се разточва с дебелина около 2 мм. С резци в различни коледни мотиви се изрязват бисквити. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Изрезките от тестото се събират, омесват се и отново се разточват на тънко. Изрязват се още бисквити.

Бисквитите се пекат в предварително нагрятата фурна за 6-8 минути. В началото ще се надуят леко, но към края на печенето ще се спаднат. Бисквитите са готови когато придобият светлокафяв цвят. Когато се извадят от фурната ще бъдат все още меки, затова се оставят в тавата за 3-4 минути да стегнат. След това се преместват върху решетка и се оставят да се охладят напълно.

Съхраняват се в кутия за сладки на стайна температура или в хладилник.

Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor) е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: