Зад стените на бежанския лагер в Харманли със скрита камера. Как работи полицията

“Първия ден отиваме на инструктаж там. Събират ни в едно хале на един хеликоптер в Елхово. Щото няма къде да съберат толкова хора. Качва се един на едно бюро и почва. Чете ни имената на всичките. Три часа инструктаж, само ни чете имената. Накрая го питаме – добре, ние какво да правим на тая граница? Еми ще ги спирате и ще ги връщате. Добре, как точно да ги връщам, аз викам, съм тренирал баскетбол едно време. Имам ли право да използвам физическа сила, помощни средства?Оръжие като крайна мярка… Ами, вижте сега… оправяйте се. На ваша отговорност!” “И ако направиш нещо, влизаш в батака с двата крака и никой не застава зад теб. Изсипват ме 10:30 там, на браздата. Скачам от зила и седя и викам: Добре, къде да съм, на командващия там. Къде, какво да правя? Ми, ей тука мини една крачка вляво, защото си в Турция. Минавам една крачка вляво и викам, сега какво правим? Обход – 500 метра имаш. Другият колега е ей там – на 500 метра. Първите смени нямаме станция, нямаш бронежилетки. Нищо, бе, ей така. Телефоните нямат обхват. Викам, ако дойде някоя група, какво правим? Викаш, вика, на следващия пост. Ами, ако той не ме чуе? Ами така ще е, докато не оправим организацията. Седя си, няма къде да седнеш. Кал до коляно. Седя си и по едно време се чува от шубрака. А то на всичкото отгоре и мъгла. С фенерчето, като светнеш, на 2 метра ти прави стена и нищо не се вижда. И седя и викам – това прасе ли е, какво е? По едно време изскачат 40 талибана от гората и се хванах за главата. Самичък. Колега, на 234-а пирамида има група. Викай, викай, никой не ти обръща внимание, братче.”

Прочети цялата новина

Свързани новини: