62. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЛЕХ ВАЛЕНСА

Пламен Асенов

18. 12. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=65

Лех Валенса – 1989 Speech in U.S. Congress

Така през 1989 година започва прочутата реч в Конгреса на САЩ на Лех Валенса, полският електротехник, който с божията помощ и тази на папата, Роналд Рейгън и лейди Маргарет Тачър, сряза на дребни парчета комунистическата Желязна завеса и я прати при другите боклуци на историята. А после същата тази реч започва още веднъж:

Лех Валенса – 1989 Speech in U.S. Congress

Ние, народът – с тези величави думи от конституцията на САЩ, Валенса се обръща към конгресмените и благодари на американския народ за подкрепата на демокрацията по света. Макар да не е официално лице, той наистина говори – и има естественото право да говори – от името на полския народ, събран тогава в една огромна „Солидарност”.

Чеслав Ниемен – Jednego serca

Лех Валенса е роден през 1943 година, в Попово, на Висла. Полша е окупирана от германците и баща му, дърводелецът Болеслав, е пратен в концлагер. Оцелява, но само за да умре почти веднага в къщи. Осем деца остават на ръцете на майката и живеят в бедност. Будният Лех завършва за електротехник, но вместо в университета, постъпва в автомобилен сервиз. През 1967-ма става електротехник в гданските корабостроителни заводи – мястото, което е сцена за най-знаменитите роли на този човек – упоритата му съпротива срещу комунизма и раждането на профсъюза „Солидарност”. Истински католик и човек, закърмен с дух на съпротива, Валенса се проявява още през 1968. Тогава, вдъхновени от Пражката пролет, полските студенти организират протести и срещат известна подкрепа от работниците, събития, в които Валенса участва. През 1970-та комунистическият режим на Владислав Гомулка, заради икономически трудности, в които сам е вкарал страната, вдига цените на много стоки. В Гданските заводи започва стачка, потушена безмилостно. Убити са поне 30 души, около 1 000 са ранени, над 3 хиляди – арестувани. Стачки и работнически бунтове обхващат цялата страна, но режимът успява да ги потуши със сила. Този път. И не за дълго.

Чеслав Ниемен – Bema pamieci zalobny – rapsod,1970

Слушаме Чеслав Ниемен с неговата рапсодия от 1970 година по текст на полския поет от ХІХ век Киприан Норвид. Тя е записана по-рано, но имам чувството, че се появява точно навреме, за да оплаче жертвите на режима, излезли на мирна демонстрация и разстрелвани от упор с картечници и автомати в Гданск. 27-годишният тогава Валенса, макар активен участник в събитията, отървава кожата, дори не е арестуван. Вместо да се откаже обаче, той още повече вярва в необходимостта от промени и се забърква все по-дълбоко с нелегални организации като Работническият комитет за подкрепа и Балтийският свободен синдикат. Разбира се, тайната полиция не спи, през 1976-та е уволнен от корабостроителницата и стои дълго без работа. В следващите години с жена си Данута и децата, чиито брой бързо напредва до осем, често гладуват. Още по-често нямат мира от присъствието на всякакви хора, дошли по синдикални дела, а усещат и постоянното присъствие на службите за сигурност. Когато през август 1980-та в Гданск започва нова стачка обаче, безработният Валенса буквално прескача оградата на завода и става един от лидерите на протеста. Имал е време да мисли какво да се прави и сега започва да го прави, като идеите му включват правилата – протестът да е колкото може по-мирен и колкото може по-масов. Исканията към властите пък включват законното право на независими синдикати, както и на стачки. Преговорите води човекът с юнашките мустаци, върху сюжет от чиито живот режисьорът Анджей Вайда снима наградения на следващата година в Кан филм „Човекът от желязо”.

Документален филм за Валенса

Превод: Ако всичко тръгне добре, ние очевидно можем още в понеделник да се върнем на работа, но искаме това да бъде подписано черно на бяло – казва Валенса в този документален запис от преговорите през 80-та. – Ще го имате черно на бяло! – отвръща преговарящият комунист от Централния комитет на партията. – Ще го имаме, но това е някога, а ние го искаме сега – заявява му Лех.

И властта подписва черно на бяло редица отстъпки. Координационният комитет на стачката бързо се превръща в ръководно тяло на новородения независим профсъюз „Солидарност”. Скоро 10 милиона души от 40 милионна Полша се записват в него. Макар че никой не знае, дните на съветската комунистическа система са преброени, остава само да свършат. Разбира се, процесът не е лесен и продължава почти десет години. На комунистите в Полша бързо им писва да гледат как властта изтича между пръстите им и на 13 декември 1981 година Войчех Ярузелски, генералът, лежал първо в сталински лагер, а после воювал заедно със Сталин срещу немците, обявява извънредно положение. Хунтата веднага въвежда редица забрани, включително забранява „Солидарност”. Лех Валенса и много други активисти са арестувани, той специално е интерниран за 11 месеца, след което се връща на работа в Гданск като електротехник. Там през 1983-та го заварва новината, че получава Нобеловата награда за мир. Тъй като се страхува, че ако излезе от страната, полските власти няма да го допуснат обратно, той изпраща в Стокхолм жена си Данута да получи наградата, а в нобеловата си реч, която тя чете от негово име, заявява: „На този тържествен ден моето място е с тези, сред които израснах и на които принадлежа – работниците от Гданск.”

Чеслав Ниемен – Pielgrzym

Така с мирни, но упорити и решителни стъпки се развиват нещата в Полша, а и в целия тогавашен социалистически концлагер. В Москва на власт идва Горбачов и мъртвата хватка малко отслабва, икономиката на комунистическата система рухва, включително заради безумните разходи за въоръжаване. През април 1989-та полските комунисти сядат с опозицията на кръгла маса, на която се договарят първите истински промени в страната, включително контролирани избори за Сейм и напълно свободни избори за възстановения Сенат, в който комунистите не печелят нито едно място. Сформира се правителство, начело с Тадеуш Мазовиецки, съветник на Валенса. Балцерович започва тъй наречената „шокова терапия”, която бързо извежда Полша от блатото, в което е затънала, до страна с просперираща икономика и свободен пазар. Самият Валенса, който ненавижда официалностите и трудно издържа в Парламента повече от час, печели президентските избори в края на 90-та, като използва слогана – „Не го искам, но нямам избор”. Поляците схващат правилно – няма избор, защото трябва ефективно да се разчистят авгиевите обори на десетилетното комунистическо управление. И той дава всичко от себе си, макар че не е лесно. Заради непремерения си език, но и заради естествените трудности в началото на прехода, популярността на Валенса спада до степен, че след президентския мандат той изхвърча от активната политика и никога не се връща в нея. В Полша тогава има два големи хита – „Не вярвайте на електротехниците” и „Валенса, къде са моите 100 милиона”.

Казик Сташиевски – 100 milionów

Не знам точно кога, как и на кого Лех Валенса е обещал тези сто милиона злоти, които му се търсят, но нищо чудно и да го е направил, като се има предвид, че е човек, меко казано, доста цапнат в устата. Ето например как описва той времето, когато Солидарност е на власт и собственият му екип управлява: „Половината ден вземахме решения, а през другата половина излизахме на улицата да протестираме срещу тях”. Оттогава мина доста време, но Валенса продължава да си бъде същият чешит и до днес. В последните години той, човекът, който казва за себе си, че е последният революционер в света и най-добре това така и да си остане, внесе смут на няколко пъти в Полша. Първо – и там не се мина без дълъг цикъл на избухващи и затихващи дебати по темата бил ли е Лех Валенса сътрудник на бившите комунистически тайни служби. Второ – той се прочу с изказвания, които търпят остри критики. Например, в съгласие с католическата доктрина, Валенса се обяви против абортите; нападна безмилостно гейовете; заяви, че Турция трябва да е член на Европейския съюз; застъпи се за превръщането на ЕС в единна държава с централно управление. Най-шокираща обаче за поляците е може би идеята му, че Полша трябва да се обедини с Германия, буквално да стане част от нея. Разбира се, подхвърлени просто така, тези изказвания звучат безумно, но ако се погледне в дълбочина, Лех Валенса има своите основания да ги прави, пък и напоследък той явно се опитва да помогне на страната си като развива някаква по-стратегическа визия за бъдещето на Европа и света. Колкото и противоречив да е сегашният му образ обаче, едно е сигурно – мястото на Лех Валенса в човешката история на ХХ век отдавна е запазено.

Чеслав Ниемен – DZIWNY JEST TEN SWIAT

Прочети цялата новина

Свързани новини: