Трябва ли да се контролират маркетинг бюджетите? Трябва.

Трябва ли да се следи изкъсо изпълнението на една кампания? Трябва.

Вижте това.

Nokia Lumia 925, прекрасен смартфон, който прави перфектната снимка в действие и прочие. Всичко е супер, а и лоша реклама няма, нали?

Все пак сблъсъкът на високата технология залепен върху този специфичен екземпляр от градския транспорт е странен. Странен, защото рейса, клетия е толкова грохнал, че аз лично не бих рекламирал и маргарин върху него.

Две неща – първо Софийски Градски Транспорт трябва да предлагат по лицеприятни рейсове и второ, рекламодателите трябва внимателно да следят как кампанията се изпълнява.

Извън email-a, или презентацията. В реалния живот.

Ъпдейт:

Зададох следния въпрос през twitter: Добра идея ли е да рекламираш висок клас смартфон върху стар изтърбушен рейс от градския транспорт? Какво мислиш?

Харесва ми отговора на Alexx Po: Добра. Автобусът подчертава нуждата да закупиш смартфона, за да можеш да забравиш реалността… която е автобусът.

Трябва ли да се контролират маркетинг бюджетите? Трябва.

Трябва ли да се следи изкъсо изпълнението на една кампания? Трябва.

Вижте това.

Nokia Lumia 925, прекрасен смартфон, който прави перфектната снимка в действие и прочие. Всичко е супер, а и лоша реклама няма, нали?

Все пак сблъсъкът на високата технология залепен върху този специфичен екземпляр от градския транспорт е странен. Странен, защото рейса, клетия е толкова грохнал, че аз лично не бих рекламирал и маргарин върху него.

Две неща – първо Софийски Градски Транспорт трябва да предлагат по лицеприятни рейсове и второ, рекламодателите трябва внимателно да следят как кампанията се изпълнява.

Извън email-a, или презентацията. В реалния живот.

Искате ли най-после отговор на въпроса КОЙ, който тресе България откакто на 14 юни 2013 г. след Христа й натресоха един антихристос на 33 години в ролята на върховен жрец по сигурността, готов да разпъне на кръст всеки противник на петолъчката, узурпирала властта по волята на Третия Рим?

Четете. Четете между редовете мейла на завеждащата „течната дружба” с преродения СССР в невидимата за незрящите покорни българи съветска пета колона Светлана Шаренкова.

Мейлът е от 1 април, но е обратното на лъжата:откровен е както нищо друго, което сте чели по въпроса за истината кой и как командва България.

Ще Ви стане ясно, че Шаренкова има мандат ( от Путин ) да прави от президента на България Георги Първанов „лице на българо-руските отношения”, ( което й било съкратило няколко години от живота), макар да го смята за неотразим егоист, на когото не може да се разсърди.

Писах в блога, че Шаренкова и Първанов наскоро са били приети от могъщия външен министър на Русия Сергей Лавров на частно посещение в навечерието на отприщването на „Южен поток” през територията на проруска България, но като първоизточник на новината, който е забранен за цитиране, така и не „впечатлих”когото и да било в българските медии- а и сред политиците, които уж са големи противници на статуквото, но се пазят да не се позоват на някакъв си блогър и да се окажат в опасна препирня с петата колона.

От страстния мейл на Шаренкова до Кирил Добрев, недолюбвания от Станишев син на бившия вътрешен министър Николай Добрев ( за чиято приятелска псувня Шаренкова жадува постмортем), ще научите как клановете се борят за власт в БСП и че соцвеличия, като Евгений Узунов и Васил Калинов са достойни единствено за презрението на Шаренкова.

Същевременно столичният шеф на БСП Николай Малинов, червеният националист Минчо Минчев и т.н. направо са глупаци и помияри, възнаградени за помиярщината си, защото са подписали писма срещу Герги Първанов в угода на Станишев ( и нищожествата от неговото обкръжение, като Драгомир Стойнев ( „ как му беше името на хасковлията”?), днешен министър на икономиката и енергетиката.

Преди да се насладите на откровенията, каквито, басирам се, не сте чели досега за мафиотизираното в своята черевена омерта задкулисие на българския преход, замислете се още веднъж за това кой дърпа конците на марионетките в България, след като една „неправителствена” Шаренкова стои над българския президент Първанов и се хвали, че го е „направила” лице на отношенията ни с империята, от която и днес сме фатално икономически зависими поради непроменената вече четвърт век инерция на инфраструктурното статукво, създадено от СССР чрез изнасилване на НРБ.

За автентичността на мейла на Шаренкова гарантирам и ще смятам липсата на опити да бъде опроверган за поредното мълчаливо потвърждение на изнесени в ivo.bg факти (апропо,препоръчвам специално на официоза „Дума” да се възползва и да го публикува, защото читателите на русофилското издание имат право да знаят кой е истинският шеф на съветската пета колона и да не се кланят на фалшиви кумири).

De: Светлана Шаренкова <ssharenkova@abv.bg>
Objet: за живота, Кольо и еднолюбците
Date: 1 avril 2013 21:53:36 UTC+2
À: Кирил Добрев <dobrev_k@abv.bg>

Моето мъжко момиче, никак не се шегува:
ако обича – обича, ако ревнува – ревнува.

Аз не умея да бъда толкова категоричен.
Моята строга присъда е моето мъжко момиче.
Това сякаш е писано за мен, Николай и за теб. Поне така го чувствам. А че съм мъжко момиче – знам първо от татко – така ме наричаше, а след това и Николай. Аз мога да ти се карам, да ти се сърдя, да не ти говоря, но те обичам и никога няма да те предам. Ти си част от живота ми и от мен самата, от семейството ми. Аз съм по близка с теб и Марианка отколсото с родната си сестра. И на много неща се уча от теб /от Георги например – нищо не съм научила/. Всичко това – Сергей и Моника едва ли биха разбрали /за съжаление и Георги едва ли може да разбере такива отношения, той е егоист, но с него проблема си е мой – имам непреодолим сантимент към него и като го видя всичко му прощавам, така беше и с Кольо /. С моника и Сергей С. – с тях мога само да се пазаря или търгувам, да се опитвам да правя политика, но те да си излея душата, те не могат да ме унизят, защото не ги уважавам и не са ценност за мен. От теб и от баща ти /колко пъти ме е разплаквал/, пък и от Георги, много повече ме боли или се чувствам унижена, защото сте ми много, много важни, държа на вас и ви ценя и обичам. Защо мислиш така ме разстрои Националния съвет миналата седмица – това, че никой не спомена името ти, мен лично ме обиди и унизи повече, отколкото ако Сергей беше казал, че си некадърник, не ставаш или нещо подобно. Кирил Добрев – синът на Николай Добрев – не може да бъде подминаван в БСП просто така, мълчаливо и нищо да не последва от това. Не може БСП – партията, за която той спаси и си даде живота, да се прави на разсеана. Кирчо, аз трябва да умра на 16 април т.г. – след половин месец, за да си отида на неговата възраст 51 година?! Ти представяш ли си какво означава това!!! Представяш колко несправедливо беше това, че ни остави сами на тази земя, че никога няма да ме/ни напсува, никога няма да ми/ни каже както ти днес ми каза в офиса: Е какво има пак, какво се е случило отново??? /уж дебелокож, сърдит и циничен, но винаги ме усещаше като с радар/ Представяш ли си колко още би могъл да бъде с нас, да ни раздава съвети и ритници, ако не го изяде отвътре болеста наречена политически канибализъм. Аз бях пред истеричен пристъп на Националния съвет и си прегръщах сълзите, като неуравновесена госпоица, затова защото името ти не беше казано – сякаш си прокажен, това беше безумно. Две трети от седящити там дължат кариерата си на Кольо.
А ти се сърдя, че ме въвлече в тази глупост още преди 4 години – няма да забравя пред Московското кметство изведнъж ми каза – искаш ли да те направя депутат – сега съм в силата си и ще направя каквото си искам. Киро няма да стане, – абе ти кажи „да“ и ще стане. Добре опитай – и ме пусна по допирателната да се разправям с Евгени Узунов. А ти не ми вдигаше телефона и ме заряза. Это това ме обиди и унизи. Можеше да кажеш – сгреших – не мога да го направя, а ти не намери смелост да ми го кажеш. Заложи на Стойнев /така ли се казваше хасковлията!?/ Сега съвсем нямах никакво, ама никакво намерение отново да влизам в тази история – ти дойде и попита: мога ли да те предложа за гражд. квота – и дотук. Сергей бел казал, че не ставам за гр.квота, но Сергей говори това, което му изнася, той не е Христос или Буда – с него се спори и налага мнение позиция – нещо което нито видях нито се случи.
Мога да бъда всичко друго, но не и навлек – не съм Вако Калинов, не съм Стойнев, не съм Васил Норин, не съм. Заради Първанов /че го направих леце на българо-руските отношения и си съкратих няколко години от живота/, Станишев ме ме наказ – здраве да е – аз съм повече от убедена в правотата си за Русия. Подписалите писмата с/у Първанов са възнаградени Малинов, Минчо Минчев, Ваня Добрева…/а Малинов и Милен Чакъров го наричат шефе!!!!! – болест, глупост, кариеризъм и помиярщина/.
Със СС и Моника аз гороря като с равни, с Първанов говоря като с по-старши от мен и с уважение. С ЕУ говоря с подигравка.
Наколенки , с-ки и плонжове – не мога да правя – генетически съм обременена – човек без изправен гръбнак не го уважава никой – завещано ми е от Хайтов – „На една удивителна жена, която признавам, че много обичам! Заради силата на нейния характер и нейната, рядка днес, духовна и външна, крехка красота. Такива породи вече не се раждат!“ – това ми написа Николай Хайтов месец преди да си отиде от нас. А той беше чешит, с тежък характер и не си поплюваше. С мен трябва да говориш чесно и без задкулисни помисли, както аз няма да си позволя за замълча или да бъда личемерна.
Всечка щеше да приключи – с напън и скандали и да се оправи с твоята листа. Но това което ми дойде от Стефчо ме извади от разновесие – и съм безсилна да направя каквото и да е и много объркана.

Светлана Шаренкова
Председател на Форум “България – Русия”
тел. +3592 943 46 64, факс: +3592 944 26 26
бул. “Евлоги Георгиев” № 169, ет. 4
1504, гр. София, Република България

Share on Facebook

Bombas чорапите ще топлят и тялото, и душата.

Интересна нова бизнес идея привлече вниманието ни тези дни. Bombas Socks вярват в устойчивия, простичък бизнес-модел и тяхното обещание е да променят завинаги пазара на чорапи. Макар и доволно пренебрегван атрибут в гардероба, чорапите са нещо, без което няма как. И както ти не можеш без тях, така и хората без финансови възможности не могат. Преди две години основателите Дейвит Хийт и Ранди Голдберг разбират, че в приютите за бездомни има огромна нужда от чорапи и тогава решават да създадат обществено ангажиран бизнес, който да опита да разреши проблема. Как? Ами като продават чорапи и за всеки закупен чифт даряват един.

Не спират дотам, а и опитват да създадат съвършения чорап – този, който ти пази топличко на краката през зимата и им дава лелеяна прохлада през горещите дни; не се свлича дразнещо; осигурява подкрепа на цялото ходило; няма онзи досаден шев отвътре на пръстите… А ако си мислите, че това са само общи приказки, чуйте това: Indiegogo кампанията им набра 142 488 долара, скоростно надвишавайки обявените 15 000, а дарените чифтове вече са над 40 000.

—

Bombas Socks

Ако приемем, че Антъни Бурдейн е сред първите имена на не-съвсем-телевизионните готвачи, за които бихте се досетили, то Габриел Хамилтън вероятно е неговият женски вариант. Нейната автобиография обаче май не е чак толкова впечатляваща, както е „Поверително от кухнята„. По традиция, започнах със сериозен кеф „Кръв, кости и масло“ – като всяка книга, чието действие...

Дискусия относно блоговете, проведена във Фейсбук:

• Yuri Ivanov Не са мъртви, разбира се, но хората имат навика да превръщат собствените си проблеми в глобални .
  
  Малко като с литературата в България се получава – в един момент тиражите на отделните книги спаднаха рязко и хората побързаха да обявят края на книгоиздаването, без никой да си направи труда да провери, че всъщност излизат много повече заглавия и кумулативно тиражите им са аболютен пик.
  
  Ще познаеш, че блоговете са умрели, когато хората престанат масово да се натискат да си правят такива.
  
  И, бтв, в епохата на огромните литературни поредици сме. Съдържанието не се краткоизира – напротив, отпреди началото на 90-те е много трудно да намериш нещо еквивалентно на Колелото на времето, Хари Потър, Здрач, Игра на тронове и пр. в света на популярната литература .

   
• 

  Martin Miliev Професионалните ми наблюдения са, че нито форумите, нито блогвете умират. Просто различните платформи на социалните медии задоволяват различни нужди и имат различна динамика. ФБ и Туитър са масовки, защото има low entry cost за публикуване на съдържание – логваш се и плющиш. Един блог изисква време и усилия, което се отразява и на съдържанието.

   
• 

  Kamelia Georgieva Блоговете не умират. Нито форумите. всичко зависи от това какво се публикува. Що се отнася до формата кратка или дълга. в последни изследвания се оказва, че 250 думи са достатъчни за статия онлайн. Но колко ще е дълга 1 публикация зависи от медията къд…
  
• 

  Yuri Ivanov За онлайн публикациите по принцип се препоръчват по-кратки формати, но не от вчера, а от зората на онлайн публикациите насам. Дори си мисля, че с времето тенденцията се обръща по-скоро с подобряването на екраните, навлизането на четците и всички други промени, които правят четенето онлайн по-малко затормозяващо .

   
• 

  Georgi Mitrev Малко хора казват нещо съществено изобщо. Но има и много интересни неща. Понякога.

Вече близо две пълни динонощия след поредното аварийно спиране на 5-ти енергиен блок в АЕЦ "Козлодуй" (трета авария за последните два месеца и четвърта за годината) той все още не е пуснат и включен в енергийната система н...

White goat – машина за правене на тоалетна хартия.

Макар и да подхождаме изключително съвестно и добронамерено, животът в офиса често така ни завърта, че докато се усетим и сме обградени с купчини използвана хартия. В общия случай вариантите са кошчето за разделно събиране и в някои екстремни случаи разходка до пункта за връщане на хартия.

Да, но не!, помислили си няколко мъдреци в Китай и изобретили машината с култово наименование White Goat (Бяла коза). В обозначения край слагаш 40 листа хартия и след около 30 минути имаш чисто ново руло тоалетна хартия. Във вътрешността на устройството не се случва никаква магия, а просто поредица добре преценени процеси – първо хартията се нарязва на тънки ивици, след това накисва във вода, прекарва през преса, изсушава и накрая навива около ролка. Любопитното изобретение с практическа насоченост се продава за 100 000 долара.

Кажи дали си заслужава:

Намирам статията на блогъра Боян Юруков не само за интересно алтернативно мнение по може би най-болезнения въпрос на днешна България, но и за много добре аргументирана антитеза на всеобщото ни вайкане. Направо не завиждам на мъките на онези, които настояват да страдаме като най-умиращата нация в света- ще трябва доста да се потрудят да оборят фактите в статията, озаглавена „Спекулацията “Българите са на изчезване”
Препечатвам я във варианта, в който е поместена в e-vestnik( ivo.bg).
22 Декември 2013
Боян Юруков
Побеснявам като прочета такива заглавия. С идването на декември се изредиха куп анализатори да ни плашат колко са намалели ражданията в България, колко много деца се раждали от малцинствата, как младите ги мързяло раждат и така след не знам си колко години нямало да останат българи в страната. Медиите обичат тези новини – верни или не, защото явно само със сензации могат да ни грабнат вниманието. Безотговорно е, но на кой му пука щом получаваме дневната си доза депресия. Впрочем, друго, което ме дразни в тези заглавия е, че винаги се казва „те българите“. Сякаш авторите не се приписват към групата. Правим го винаги когато искаме да обвиним народа си за нещо, от което всички страдаме.
Неточности на квадрат
Първият проблем с цитираните цифри е откъде се взимат. Повечето посочват системата на Министерството на здравеопазването и сравняват с данни на НСИ от преди 10 години. Това е грешно по два показателя. Писах преди по-подробно по темата, но накратко – самите МЗ признават, че не им е ясно доколко болниците въвеждат коректно в системата. Самият аз съм хващал проблеми докато отварях на данните.
По-големия проблем е, че смисълът на данните от НСИ и МЗ е различна. МЗ засича ражданията в болници по региони в България. НСИ брои колко ЕГН-та са издадени на новородените по местоживеене. Това означава, че ако дете се роди в София, а родителите му са от Варна, МЗ ще го преброи в столицата, а НСИ – по постоянен адрес на майката. Почти всички анализи, които съм видял в медиите за раждаемостта по региони, не зачитат този момент, мешат цифтите и са абсолютно подвеждащи.

Бебета зад граница
Разминаванията в данните на МЗ и НСИ обаче помага да преброим ражданията в чужбина. Ако дете се роди извън България, МЗ няма да го преброи въобще, но в повечето случаи родителите му го регистрират в България. Все още нямаме данните за 2013-та, но през 2012-та е имало 5787 деца взели български паспорт, но нерегистрирани в никоя болница в България. Тези не включват бебетата родени вкъщи, както някои биха предположили. Тези деца така или иначе се водят в някоя болница, за да им се извади акт за раждане и пак влизат в регистъра на МЗ.
Не раждат българите, а само циганите
Първо, етническите цигани са също българи. Също както всички етноси в България. Второ, няма данни колко от бебетата от кой етнос са, така че всякакви изказвания по темата се основават на лична преценка. Структурата на населението из страната е доста различно, така че в някои градове и болници най-вероятно наистина се раждат повече деца от малцинствата. Да се съди по частен случай за цялата страна е глупаво.
Клише е, че малцинствата имат по 5-6 деца. Данните сочат, че около 3% от семействата имат по три деца и само 1% – повече. Анализ на данните от преброяването показва, че наистина при етническите цигани има повече деца на всеки 1000 души над 18 години, но това е основно заради голямата смъртност в по-ранна възраст. Това впрочем е голям проблем и трябва сериозно да се говори за него. При етническите турци практически няма разлика спрямо средното за страната.
Спекулации за етноса на родените деца
Днес имаше заглавие, че за половината деца родени през тази година българският не е майчин. Естествено, изказването е препечатано наготово без никаква проверка. Ако погледнем преброяването от 2011-та, 15% от всички отговорили казват, че българския им не е майчин. Бройката се припокрива с отговорилите, че не са етнически българи. 10% от населението не е отговорило и не можем да знаем как се самоопределят. Ако все пак пишем всички тях за част от малцинствата, тогава процентът скача на 23%.
Взимаме тези цифри и възрастовата структура на населението и получаваме, че около 39% от етнически българи са в детеродна възраст срещу 47% от малцинствата. Смятайки спрямо населението и ражданията според МЗ, за да е вярно горното заглавие, трябва да има 24.46 раждания на всеки 1000 етнически българки спрямо 112.79 на 1000 жени от малцинствата. Това би означавало, че малцинствата раждат 4.61 пъти повече. Ако приемем, че всички неотговорили са всъщност от малцинствата, тогава разликата пада до 2.75 пъти. Така излиза, че семействата от малцинствата трябва да имат средно по 5-6 деца. Преброяването и структурата на населението обаче показа, че това просто не е вярно.
Да го погледнем по друг начин – преброяването показа, че броят бебета по етноси е приблизително 420 000 – етнически българи, 60 000 – с етнически турци и 68 000 – етнически цигани. Това означава, че не повече от 30% от новородените са от малцинствата.
Къде е истинският проблем?
Има наистина спадане на броя раждания през годините. Истината обаче е, че след пика през 2009-та (увеличение от 17%), сега сме стигнали отново нивата от 2004-та. Нормално е в условия на криза и несигурност семействата да се решават по-трудно на бебе. Видяхме го в началото и в края на 90-те. Да говорим за генерална тенденция съдейки по две години обаче е глупаво.
По-големият проблем обаче колко млади напускат страната. Различни оценки посочват между 1.2 и 2 милиона българи зад граница, повечето от които са около 30-те. Доста от тях вече имат деца и навярно няма да се върнат. Доста имат двойно гражданство и е възможно да не изкарат българско на децата си.
Трябва обаче да спрем да спекулираме с етническото разделение в България. Разбирам, че е любима тема на медиите, защото събира публика и много коментари. Абсолютно безотговорно и непрофесионално е обаче да се цитира като папагал грешна информация. Подобни твърдения насаждат единствено разделение и омраза, докато всъщност голяма разлика няма. Всички псуват колко лоши новини ни заливат всеки ден, но ги приемаме за чиста момента, повтаряме и споделяме. Това естествено създава търсене и изникват „експерти“, които с готовност ще ви разкажат каквото и да е, стига публиката да си начеше крастата за кръв и злъч.
На последно място трябва да се говори все повече за промяна в отношението в болниците, трудовата защита на родилките, подпомагането от държавата, предродилната и следродилната помощ. Така може силно да се намали броя проблеми раждания, детската смъртност, боледуването на децата и куп проблеми, които освен всичко друго, струват много на държавата и икономиката. За щастие, има доста инициативи на майки, които се взимат все по-сериозно и имат добър шанс да променят нещата.
Допълнение: „Ударихме дъното по раждаемост“ и защо данните нямат значение
След всички коментари в мрежата написах допълнение към статията. Разглеждам конкретно сравнението с 1945-та година и раждаемостта от тогава насам:
Заглавието е на “Труд” от преди дни. Рапортувано дословно, препечатано във всички медии и споделено във всички мрежи. Пише, че информацията е на Министерството на здравеопазването, но не се посочват нито цифри, нито на сайта им има подробности. Вчера писах подробно за грешната интерпретация на тези данни и как жаждата ни за лоши новини ражда заглавия започващи с „Ударихме дъното“. Има няколко неща, които не успях да включа в онзи текст.
Реакциите
След предишната ми статия имаше доста позитивни коментари. Негативните можем да разделим на две групи. Първата писаха, че не съм бил в родилните в България и не съм обикалял по селата да видя колко малко българи има там. Със сигурност не съм обикалял конкретните села и родилни отделения. Фактите обаче сочат, че турското население като процент пада равномерно в последните 100 години. Ромите се удвоили като процент от 2.4 през 1946 на 4.8 през 2011, но тенденцията силно намалява в последните 3 десетилетия. Ако вложим усилия в подобряване на образованието и живота им, приръста им скоро ще се изравни със средния за страната.
По-интересни са нападките на другата група – че разглеждам данни от миналата година, а за тази ражданията ще са много по-малко. Добавят и че не разглеждам сравнението с 1945-та, което се цитира така охотно в медиите. Затова потърсих данни за въпросния период. За жалост, имаме продължително следене на показателите от 1960-та насам. Данните ще видите обобщени в следващата графика.
Вижда се, че прирастът е достигнал отрицателни стойности в края на 80-те. Мит е, че последните 24 години са ни ударили в дъното. В действителност тази тенденция е започнала при нас – както и при много други – още през 70-те. Някои от факторите за това са по-доброто здравеопазване, образование и засилената урбанизация.
Истинската раждаемост от онова време
Все пак можем да направим сравнение с 1946 г. Преброяването на населението тогава показва, че в България е имало 7 029 349 души. Имало е 25.6 раждания и 13.7 смъртни случая на 1000 души. Това означава, че през посочената година, в България е имало 179 951 раждания. Това е в пъти над най-песимистичните (и принципно грешни) цифри на МЗ от 59 143 за 2013.
Ще кажете – защо сравняваме за 1946, а не за 1945. Причината е, че за предишната година никой няма данни. Знаем единствено, че през 1939-та е имало 134 833 раждания. Историята показва, че след война е да се раждат повече деца от обикновено, за да се компенсира за загубените войници и ниската раждаемост в кризисния период. Затова изключително се съмнявам точно през следвоенната 1945-та всички жени да са решили изведнъж да раждат 3 пъти по-малко.
Навярно обаче журналистите са объркали термините – нещо често срещано в родните медии. Показах, че дори при сравнение с населението сметката не излиза. Не може да са объркали с приръста, защото тогава е бил +1.19%, докато сега е -0.59%. Въобще цялата тази простотия с „Ударихме дъното…“ е не просто неточна, а грешна в пъти.
Много сме, силни сме и не вярваме вече в това
Грешната информация, разбира се, въобще не ни попречи да се ваем колко сме зле и да правим генерални изводи каква храна ядем, как политиците са виновни и как „истинските българи“ са на изчезване. Дефиницията за „истински българи“ е странна защитна реакция при липата на самочувствие и избиване на комплекси. Обикновено категорията включва въпросния коментиращ, хората около него и изключва всички, които обвинява за собствената си неволя.
Лесно се предизвиква страх хората. Това ни кара да се затваряме в групи, в които се чувстваме сигурни и да виним другите за собствените си проблеми. Групите могат да бъдат етнически, идеологически, социални, политически та дори географски. В обществената депресията, в която сме всички, това е още по-изразено. Така лесно можем да оправдаем пред себе си хуленето на „другите“ и преекспонирането на стереотипите за тях.
Тази депресия и отчуждаване обаче има и физически измерения. Всички страни от източния блок минаха през демографска криза след падането на комунизма. Ние обаче останахме феномен. Икономическите условия навсякъде са и са били тежки, но някак на българите това ни се отрази най-зле. Обективна причина няма и точно това е феномена. Всеки трус имаше далеч по-голямо отражение върху раждаемостта и емиграцията, отколкото в другите държави. Това доведе до лавинообразен спад в населението, а от там във влошаване на перспективите. Затова Economist писа за нас „Бедните, богатите и Българите“, когато анализира връзката между просперитета и щастието.
Данните няма никакво значение
Колкото и цифри да ви покажа, пак повечето ще си кажат „Е да, ама пак намаляваме“. Да, това е световна тенденция. Населението не е кошница с ябълки, от която вадиш и слагаш. Процесите са твърде сложни, за да се обяснят в няколко реда. Не сме уникални нито в раждаемостта, нито в етническото разпределение, нито в икономическите проблеми, нито във възможностите. Уникални сме единствено в песимизма си. Всеки път, когато го отбележа, ми реагират да си сваля розовите очила, но всъщност имат предвид да сложа черни.
Реализмът не се изразява в това да отчиташ само лошото, а да виждаш когато хората грешат в преценките си в едната или в другата посока. Заглавия като това на “Труд” и всички останали медии са фактологично грешни, но захранват нуждата ни от дневна доза депресия – натрапчива и досадна като гризане на нокти до кръв. Лошите новини вдигали рейтинги. Информацията е като храната – ако поемаш отрова всеки ден, накрая се разболяваш, но тя притъпява сетивата ти и започваш да я харесваш. Защо си мислим, че с новините е различно и някой друг ни е виновен.
И да впрочем, раждаемостта наистина пада.

Share on Facebook

Неизбежното се случи. Както Еленко писа, блоговете май умряха. В интерес на истината, факт, това се случи. В крайна сметка, какво са блоговете, ако не форма, чрез която автора избира да поднесе своето съдържание?

Вчера бях с едни приятели, които застъпиха идеята, че блоговете са умрели, защото от всички милиони такива, адски малка част са наистина стойностни, но пък кой определя какво е стойностно и какво не е, като всичко е прекалено субективно?

И пак за блоговете, блогът на Нервната Акула реализира най-големия си трафик досега. Разбираемо. Това се случва, когато си адекватен на случващите се в обществото процеси.

Бих искал да размишлявам над друго. За формата и за блоговете. Аз твърдя, че съдържанието е цар. Вижте само революцията с електронните книги. Влезте в един самолет и вижте колко хора вадят хартиена книга и колко четат от Kindle. Вижте същото на плажа, вижте вашите деца, приятели, роднини, колеги.

В крайна сметка, всички четат, нали? Съдържанието е същественото, а формата, в която се поднася е просто реализация, избор на автора за начина, по който я поднася.

Съдържанието е цар

• Рисунките в пещерите с въглен
• Графитите върху стените
• Шумерските плочки
• Писания върху кожен пергамент от древни времена

Този списък е неизчерпателен, но тенденцията е ясна. Опасният момент, който аз виждам, е краткоизирането на съдържанието.

В една снимка, в един текст до 140 символа, в един кратък ъпдейт на статуса и прочие. Цялото опростяване и изместване на съдържанието от блогове към социалните мрежи и платформи е добро дошло за всеки, тъй като отпада време за поддръжка, всичките ти приятели и познати са там и прочие. Но то носи и риск.

Аз съм радетел на максимата, малкото е много. Но замислете се над следното. Преди няколко седмици Нойзи Цветков пусна един ужасно дълъг текст в един сайт. Дадох го на 5 приятели, никой не го дочете докрай. Аз също не го дочетох докрай.

Баланс

Ние сме залети от съдържание, в по-голямата си част то е повтарящо се и със съмнително качество. Затова хората очакват всичко да е кратко, ясно и сбито. Дори този текст тук вече стана прекалено дълъг, затова време за обобщение.

Книгите никога няма да умрат, както плочата никога няма да умре. Има хора, които обичат допир до истинска материя, а не електроника и такива, които искат мек, топъл звук придружено с пукането на плочата. Формата ще се променя и в бъдеще ще приема още по-причудливи абстракции. Но съдържанието ще я движи, а не обратното. Ако се фокусираш прекалено много върху формата, съдържанието ще страда от това. И обратното. Знам, защото бях там, а може би още съм там.

И последно, как щях да напиша това в Twitter в 140 символа?

БХК: Законопроектът за нов Наказателен кодекс разочарова

:) Не, не е вчерашният разказ. Попадна ми една статия, която частично съдържа непозната за мен информация, вярвам и за вас. Нямам време да я преведа цялата. Краят е за мощите на влъхвите. Ако има интерес и го заявите, ще преведа и него.