Ушко – Безушко

Никой не си спомня вече как се появи преди доста години, като младо попълнение на кучешката глутничка, установила се в ареала около блока им. Както и останалите - кастриран и с неизменната цветна пластмасова марка на ухото. Но с подвита чак до корема опашка. Плашлив и недоверчив. И имаше за какво. Външният му вид бе направо отблъскващ. Средно голям, с кафеникава къса козина, като повечето от породата „улична превъзходна”. Но кожата на лявата половина на главата му почти липсваше, заедно с ухото. На местото му зееше грозна дупка в белезникавата кост на черепа. Липсата на ушната мида се бе отразила и на слуха му, защото винаги се обръщаше към звуците с читавото си ухо. И кожата около дясното му око бе обезкосмена и с грозни белези, но зрението му бе запазено. Лошо зарасналата плът от частичното му скалпиране правеше муцуната му леко озъбена и инстинктивно хората се отдръпваха с отвращение при вида на обезобразената му глава. Отначало всички го гонеха, а някои дори го замеряха с камъни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: