(Д)ясно ли е?

Чакам четвърти ден десните партии да се произнесат по скандала в БСП с имейла на Шаренкова. Такъв ярък конфуз във върхушката на левицата, базиран на документ, не е имало. Вместо това десните заговориха с езика на БСП и се произнесоха срещу „поругаването” на един от партийните фетиши на столетницата в Благоевград.

Ако Радан Кънев е „прав” по този въпрос, колкото за разрива със „Синьо единство”, нямам проблем да застана открито на страната на малцинството сред разцепените реформатори.

Мога само да предполагам защо за пореден път по пореден повод за политически сблъсък с основния опонент на дясното, свързан с изнесени от моя скромна милост факти, десните политици мълчат.

Не си въобразявам нищо за някаква лична значимост, но като автор на книги и статии, в които съм поднесъл „ на тепсия” проверими факти ( например за преобръщането на Първанов в полза на НАТО след скандал в кабинета на президента Стоянов под натиск на германските социалдемократи), се оказвам точно толкова пренебрегван за цитиране от десните политици, колкото съм забранен и в подчинените на олигархията български медии ( за разлика от световните, в които, смея да твърдя, съм най-често споменаваният български журналист- това също е лесно проверим факт).

От години се опитвам „да не преча” на десните с каквото и да било- не за друго, а от съпричастност на принципно ниво. Имам достатъчно врагове и не желая да изглеждам като онези себични „месии”, за които всички са маскари- всички, освен тях лично.

Обаче в мен тази- да я наречем пасивна лоялност- вече се пропуква. След като съм толкова закръглена нула за своите съмишленици, не ми остава друго, освен да изоставя мълчанието си- нещо като напускането на Надежда Нейнски на реформаторския блок без да се е карала с него, както твърди тя.

Доколкото личната ми позиция може да има изобщо някакво значение, моята „пропукана лоялност” би трябвало всъщност да е отлична новина за десните политици. Досега говореха „само” зад гърба ми, че ще изцапам чистото им настояще, ако съм редом с тях (макар да не мислеха така, когато им бях нужен в Инициативния комитет срещу АЕЦ „Белене”например). Давам им повод и вече могат публично да се присъединят към такива, като Митьо Гестапото.

Митьо Гестапото, явно вбесен от моя милост, ме е почел с брътвежи, каквито обикновено чувам от крайнобесните ( един от тях също е работил в „апарата на ЦК на БКП”, т.е. във в. „Вечерни новини” на подчинение на баща ми, чиито кости глозга сега Митьо Гестапото).

Митьо Гестапото също ми нямал доверие ( заради майка ми, баща ми и СССР)! Това ако не е политическа перверзия, (на)здраве му кажи!

Митьо Гестапото също смята, че „цапам” паметника- онзи в центъра на София, който е на разстояние кратка разходка от централите на десните партии, които така и не „забелязаха” гражданските протести срещу най-видния символ на комунизма в България.По една ирония единственото изключение е Борислав Сарандев от „Зелените”, който категорично се произнесе за демонтирането на съветския фетиш в реч на един от митингите пред еманацията на българската търпимост към лъжата.

Тъкмо Сарандев и партията му обаче се оказаха недостойни за компанията на антикомунистите- както и Надежда Нейнски, която си „позволява” да настоява десните да са десни, а не нещо друго.

Митьо Гестапото лъже, разбира се, за моя „антируски завой” във връзка с паметника- грешна му е и датировката и формулировката.

Но ако на Гестапото му отива да лъже, щеше ми се да вярвам, че миженете на десните политици е някаква случайност. Вече се разколебавам в тази надежда.

По липса на реакция от страна на десните политици, които явно се гнусят от източника на информацията за мейла на Шаренкова, Гестапото не се гнуси да запълни вакуума с гестаповската си интерпретация, която по своята „логика” е някаква смесица между хитруването на Остап Бендер и мърсуването на Гестапо- получава се нещо като Гестап Бендер.

Ето за какво става дума в едно интервю на агенция ПИК:

“Димитър Иванов е последният началник на Шести отдел („Корупция и контрол на структурите на МВР и БКП“) в Шесто управление („Борба с идеологическата диверсия“) на Държавна сигурност. Той е съдружник на Светлана Шаренкова като издател на вестник „Земя”. Потърсихме го за коментар на последните скандали около имейла на Шаренкова до Кирил Добрев, публикуван от журналиста Иво Инджев, както и около избора на Георги Първанов за съпредседател на Руско-българския обществен форум.

- Г-н Иванов, какво мислите за скандала около писмото, изпратено от Светлана Шаренкова до Кирил Добрев и разпространено от журналиста Иво Инджев?
– Чух за това писмо сутринта (в петък – б.а.) от един колега. Говорих със Светлана, тя твърди, че не е пускала такова писмо. А аз въобще не знам за такова писмо. Бихте ли ми казали какво е съдържанието?
– То е доста обширно. Шаренкова е искала да стане депутат, но Кирил Добрев не й е оказал достатъчно съдействие тя да е на избираемо място в листите…
– А възможно ли е това писмо да е фалшификат?
– Писмото е публикувано в блога на Иво Инджев и изглежда напълно автентично.
– Вижте, Кирчо е 72-и набор, аз бях приятел на баща му Кольо Добрев. Светлана е кума на Кирчо, те са много близки семейно. И едва ли има нужда да си пишат писма…
– То е доста аналитично писмото. Има логика да бъде написано, защото тя е видимо ядосана…
– Чуйте, те двамата са много близки. Също Светлана и Кольо бяха много близки, жена му – вдовицата Елка, също е много близка на Светлана, приятелки са. Светлана и мъжът й са кръстници на детето на Кирчо. Плюс това Светлана и Иво Инджев са завършили в Съветския съюз и двамата. В първите години на демокрацията и двамата застанаха на демократични позиции. Светлана беше четири години съветник в Столичната община от СДС. И когато Инджев започна да минава на антируски позиции, основна причина беше Паметникът на Съветската армия – Инджев го атакува и го цапа, Светлана го пази и го чисти. И се създаде някакъв такъв конфликт, какъвто за мен е абсолютно безсмислен. Иво е от комунистическо семейство. Майка му ми беше колежка – служителка в Държавна сигурност. Баща му работеше в апарата на ЦК на БКП. Така че аз на Иво не мога да му имам някакво доверие. А какъв е поводът той да го пуска това нещо? Какво иска да каже?
– Целта според мен е да покаже какви са отношенията в БСП и да им изкара „кирливите ризи”…
– И това не е вярно! Защото Светлана и Сергей са в много близки отношения. Светлана е член на Националния съвет на БСП. Тя издава ляв вестник „Земя”.
– Тя е откровена в това писмо, звучи правдоподобно. Шаренкова описва Станишев като човек, с когото няма приятелски отношения и с когото може да се преговаря и търгува.
– Това според мен е, както му викахме в Държавна сигурност, активно мероприятие. Някой иска да постигне нещо с това, но то няма заряд да даде резултат. Каквото е имало да се каже по отношение на партията и Станишев, Първанов го е казвал вече неколкократно. Възможно е Иво да е извадил нещо от контекста, което да се опитва да манипулира. То е безсмислено, тъй като от това в БСП не може да възникне конфликт.
– Вие нали сте член на БСП?
– Да, от 1975 г. При мен е въпрос на идейна убеденост. Иначе наблюдавам обществения живот и се ядосвам.
– Партията е на власт, така че…
– Не, не, аз и на нашите се ядосвам. Даже на моите си се ядосвам повече, защото се разбиха идейните, политическите контури на живота, няма ценности, няма стойности. Младите хора растат без опорни точки. Трябва да има и социалисти, и демократи, и консерватори, и либерали. И да се редуват в управлението на базата на това, кой предлага по-добра програма”.

P.S. Малка подробност е, че Гестапото ме споменава на малко име, сякаш сме си близки- никога не съм общувал с този човек през живота си, макар той да държи да създаде обратното впечатление, знаейки, че най-голямото цапане за мен е тикането ми обратно в комунистическата кочина, в която съм се родил не по своя воля, но за разлика от Гестапото по своя воля съм напуснал въпреки всички усилия да бъда задържан там.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: