2014-та : един е Орешарски и Доган е неговият п(р)орок

Посрещаме Новата година с лозунга „един народ, един Орешарски, един процент”: един процент намаление на партийната субсидия, един процент обещано намаляване цената на тока от 1 януари и по-малко от един процент икономически растеж!
Отива си годината на еднозначните рекорди в политическия абсурдизъм.
Едноличното решение на Борисов да подаде оставка след един доста измислен сблъсък на демонстранти с полицията на Орлов мост в София доведе до единение на Атака и ДПС, на БСП и Атака.
Един железен глас ( „сидер” на турски е желязо), обявен за златен, т.е. позлатен от кворумните му партньори, създаде от нищото единно правителство, родено като едно чудо- от единствения пръст на Сидеров беше сътворено правителство както Господ е създал жената от едно ребро адамово.
Зад един Орешарски се скриха превърнатите в единоверци социалисти, атакисти и деп(р)есираните им от властово преяждане партньори във властта.
„Един Бойко за всичко, всички зад един Бойко” се превърна от принцип на управлението на Борисов в мустакарски девиз на банкерското управление при Орешарски, в когото единоверците в парламента се заклеха като в конституция.
Един е Орешарски и Доган е неговият п(р)орок- това е публичната истина за тайната спойка на властта.
С единия крак в новата 2014-та и с другия в гроба на 2013-та обаче нека да си спомним как се спомина раят български в онова прекрасно минало, от което гадните социалисти ни лишиха, като свалиха Тодор Живков без една пушка на комунистическа съпротива да гръмне. Толкова беше прекрасно, чудесно, великолепно, весело, превъзходно, а те взеха, че го затриха с един удар.

Официозът ни припомня от какво са ни лишили другарите Луканов, Младенов, Джуров и всички знайни и незнайни превратаджии, чиито наследници във властта управляват в момента страната с един процент надежда за промяна към по-добро докато са на власт.

Четете и подсмърчайте по загубеното благоденствие в най-бедната държава в Европа ( по данни на статистиката на ООН за 1989-та), задлъжняла като престаряла проститука от просия пред чужди банки заради живота назаем, воден от десетилетия, чиито лихви плащаме и днес. Както ще видите, като не могат да нахранят народа с 1 процент надежда, пропагандаторите на онова великолепие сервират на трапезата на избирателната памет купища носталгия- 100 процента.

ВЕСТНИК ДУМА:

Как празнувахме преди

Семейно, с Дядо Мраз, новогодишна телевизия и отключени врати

Галя Кларк
30. Декември 2013, брой 298
Политическите промени в България не само отхвърлиха предишната социално-икономическа система, но пренаредиха и обичаи, вярвания и празници. Сега младите поколения не знаят как са посрещали новите години техните майки и бащи, баби и дядовци в последните десетилетия на миналия век. Тогава Коледа не беше официален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха само кукерите от фолклорните ансамбли по телевизията. На Бъдни вечер се знаеше обаче, че се яде постно. Центърът на празниците бе Нова година. Тогава идваше Дядо Мраз с червените ботушки и с чувала с подаръците! Вярно, тогава го нямаше днешното изобилие от задморски лакомства, имаше опашки за банани, но домашната трапеза във всички семейства бе претрупана, от печеното прасенце и пуйката до баклавата и печените ябълки – бедни хора просто нямаше.
Навсякъде в заводи и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това – на мода бяха кукли, които казваха “ма-ма”; книжки; червени пожарни коли; чанти “Чичо Доктор”; сервизчета и колички. На тържествата в детски градини и училища пък имаше маскарад: живи зайци, мечета, снежинки. Децата получаваха от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони “Снежинки”. По училищните дискотеки тийнейджърите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха около вратовете си. Звучеше любимата музика на “АББА” и “Бони М”.
Вкъщи пък дългоочакваният старец оставяше тайно под елхата нови подаръци, а понякога идваше във вид на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си имаше за спътница Снежанка. Вратите не се заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навсякъде майките даваха лакомства, особено на първи януари. Татковците лепяха от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждаха до елхата. Тя миришеше силно на бор и цялата къща потъваше в чудното новогодишно ухание. Играчките бяха лъскави и само стъклени, трябваше да се внимава да не се счупят. На елхата се слагаха топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държеше надалеч. Клонките се украсяваха с истински свещички, не с електрически.
Децата получаваха и приятното задължение да надписват новогодишните картички до близките. Интернет нямаше, хората общуваха човешки, не като машини. Новата година се посрещаше семейно, с роднини, с приятели. Най-дългоочакваното събитие бяха новогодишните празнични програми на БНТ. Тези истински спектакли гледаха всички… „

И т.н. …
Нямашe и един милиграм проблеми в НРБ, а те, социалистите-превратаджии, сами си ги създадоха с тонове, унищожавайки рая на земята.

Сега си патят. Самонаказаха се да управляват отново и само отвреме-навреме си позволяват разходки до Венеция, докато всеки трети българин вече е бил там, както отбеляза човекът-кворум Сидеров.
Мъчат се днес другарите управляващи в ада по парещия пясък на Варадеро, на отдалечени от любимия народ резиденции и чужди курорти, където, немили-недраги, са принудени да се крият. Само там могат да се надяват сънародниците да не ги разпознаят и докато пируват- да не им развалят с викове „оставка” заслужения отдих с традиционните за всяка българска селска кръчма пури и уиски.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: