2014 – КОЙ ЩЕ ПОБЕДИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Повече или по-малко европейска ще е България през 2014-та? Кой ще победи в изборите за Европарламент? Ще има ли и вътрешни предсрочни избори, ако да – ще доведат ли те до поява на реална перспектива пред страната или ще продължи тя да агонизира икономически и политически. Това са само част от темите, които тази и следващата седмица ще обсъдим с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

- Пламен, ако те попитам само – кой ще победи, без да уточнявам в кое състезание, ще ми отговориш ли?

- Да, Фили, без да се замислям, освен ако нямаш предвид австралийското първенство по ръгби. България сега наистина е на кръстопът и българското общество, къде по-шумно, къде по мълчаливо, през последните месеци води битка, за да защити направения отдавнацивилизационен избор – превръщането си не просто в член на Европейския съюз, а в истинско европейско общество. Затова много ми се иска да ти отговоря еднозначно – че ще победят разума, демократичните настроения и желанието на всяка личност поотделно за реална свобода, което ще доведе и до общия просперитет на страната. Иска ми се, но за съжаление не мога. Битката е тежка, противникът на всичко това е опитен, по-добре организиран и безкрайно по-добре финансиран, затова сериозни съмнения в успешния край и победата на доброто, за съжаление, продължават да съществуват.

- Безспорно една от важните политически битки за това европейско бъдеще, ще бъдат изборите за Европарламент през 2014-та. Какво да очакваме от тях като резултат?

- Като конкретни показатели е трудно да се каже, Фили, защото социолозите още не са започнали дори да измерват нагласите за тези избори, а вътрешните развития през 2013-та, включително дългите граждански протести срещу лявото управление, изобщо забавиха обръщането на обществения поглед в тази посока. Все пак европейските избори са изключително важни поне в две направления. Първо, общественият интерес към тях, самото ниво на участие, ще покажат доколко българското общество наистина осъзнава важността на Европа за развитието си и е готово на практика да защитава европейската си идентичност. Второ, има предварителни прогнози и очаквания, че именно резултатите от тези европейски избори ще се окажат катализатор за провеждане и на предсрочни избори за български Парламент, тоест, двата избора се разглеждат като скачени съдове.

- Пламен, в тона ти усещам дистанцираност, дори скептицизъм. Права ли съм и ако да – на какво се дължи това?

- За съжаление, права си, Фили. Скептичен съм към доброто развитие на нещата и в двете посоки. В основата на този ми скептицизъм стоят няколко факта. Първо, реална дясна перспектива в България на практика не съществува, а за оставащите до европейските избори пет месеца, тя няма как и да бъде създадена. Да, ГЕРБ и тъй нареченият Реформаторски блок се определят като десни партии, но нито вътрешното им състояние, нито влиянието им сред избирателите, нито отношенията между самите тях дават основание това да бъде потвърдено в един обективен политически анализ. Второ, лявата БСП, плюс ДПС и Атака, които създадоха и подкрепят сегашното управление, успяха да се закрепят във властта, въпреки продължителните улични протести и това им дава относително добри изходни позиции за евроизборите. Под въпрос в случая е най-вече съдбата на Атака, но дори тя да се провали тотално, левицата няма да изпусне властта като цяло. В последните седмици социалистите вече и без Атака си осигуриха мнозинство в Парламента, след като неколцина депутати от ГЕРБ се обявиха за уж независими. Третият фактор за скептицизма ми е нещо, което повтарях много пъти през миналата година, Фили – гражданското общество в България, което достойно тръгна до протестира срещу управлението на мафията и олигархията, срещу корумпираната и неморална политическа класа изобщо, срещу реставрацията на анти-демократичните управленски рефлекси и практики, не намери в себе си сили и организационни възможности да се превърне в истинска политическа алтернатива на всичко това, а остана само до призивите някой друг да извърши промяната. Така че, да, протестите подкопават позициите на левицата, но пък липсата на алтернатива им балансира загубите.

- С други думи, Пламен, очакваш БСП да спечели или поне да не загуби сериозно на евроизборите, а оттам – и да не се стигне до предсрочни парламентарни избори, така ли да разбирам?

- Да, Фили, освен ако няма някакви извънредни събития. Те могат да бъдат от какъв ли не характер, но принципно е ясно, че всяко изостряне на ситуацията – било поради човешки усилия, било поради намесата на неочакван икономически или дори природен фактор, е във вреда на управляващата левица. Това произтича пряко от нейното исторически доказано неумение да се справя с кризи. Друг е въпросът дали и за кого подобно изостряне на положението в страната би било от полза и кой може да се възползва от него.

- Пламен, картината, която описваш, е доста песимистична. А какъв е най оптимистичният възможен сценария за развитие на ситуацията?  

- За съжаление, за реализация на най-оптимистичния сценарий вече изтървахме влака, Фили. Той беше свързан с възможността още след първата-втората седмица на избухването си, протестът да се организира в политическа формация и да използва месеците до евроизборите, за да се утвърди като политическа алтернатива. Това не стана и сега ще трябва да се търси не най-добрия, а най-малко лошия вариант. Той се състои във възможността десните партии, при цялото насипно състояние, в което се намират, да успеят да мотивират огромното мнозинство българи да отидат до урните на евроизборите и при това да гласуват в почти смазващо съотношение срещу левицата. Само това може да доведе до нов изблик на обществена енергия, която да помете сегашното вредно за страната управление. Всеки междинен, всеки колеблив резултат, ще бъде подарък за БСП и ще ги остави на власт най-малко поне още година – до задаващите се тогава местни избори или докато лявото управление не се сгромоляса само – да речем заради проблемите, които могат да произтекат от бюджета за 2014 година и от редица други фактори.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: