Путин също позволява протестите, прави се на Орешарски

Представяте ли си световна новина от рода на „ Обама разреши протестите”, или „Меркел позволи да се протестира”? Няма как.

Когато обаче Путин благоволи да разреши да се протестира (по време на олимпиадата в Сочи), това съобщение обикаля планетата, както се полага на всяка сензация.

Друг е въпросът, че „разрешението” на Путин е гарнирано с правото на местните сили за сигурност да забраняват протестите. Познайте чий глас ще е решаващ за решението им: гласът на наследената от СССР, направо вродената руска демократичност в полза на правата и свободите на руснаците или гласът на Путин? Чудесен избор, нали!

Получава се точно като във вица за Иванчо и обещанието на баща му да му купи колело „ама друг път”.

Номерът с позволяването на протестите беше разигран в резервата на комунизма в Северна Корея през лятото на 1989-та на последния Световен фестивал на младежта преди световния срив на самия комунизъм. Финландската младежка делегация беше поискала от севернокорейските власти да организира протест в знак на солидарност със смазания в Пекин продемократичен протест на китайската младеж и отзивчивите корейски другари веднага се съгласили. На следващия ден на отредения за протеста площад в Пхенян „случайно” се оказали паркирани плътно един до друг армейски автобуси.

В България вървим по трети, но сходен по крайния ефект път по отношение на толерирането на протестите- важното е да са неуспешни.

Тук международният опит се прилага творчески от днешните власти. Те предпочитат да водят война на изтощение спрямо протестите чрез невидимата обсада на тяхното маргинализиране.

Това е война със средствата на тактиката на притихналия фронт, в която управляващите разполагат с всичкото дебелокожие на своя генезиз и с безпринципния цинизъм на властолюбието. Накратко те заявяват: вие си протестирайте в пек и студ, ние ще си управляваме, все едно, че ви няма- докато решим сами кога ни е изгодно отново да се преродим на управленския връх под друга форма.

Другата форма къкри на корпоративен огън, на който удобно е пламнал офис на „България без цензура” в Стара Загора. Така „жертвата” Бареков получава чудесната възможност да застане в позата на защитник на старозагорския си Райхстаг.

Междувременно отказалият се (уж) да се изявява като социолог Андрей Райчев се изявява като пророк ( във вражески на Бареков вестник, така е по-достоверно и вероятно за цитиране):

„Дневник:Кой от сегашните политически играчи ще изчезне? Кой ще пробие?

- Райчев: Мисля, че всички ще изчезнат в обозримо бъдеще. От тези, които ще пробият, се вижда само Бареков.

Дневник:Ще видим ли нови политически лидери?

-Райчев: Само Бареков се вижда като нов политически лидер, много енергичен, но друго не се вижда.

Все пак обезателно ще видим. Истината е, че елитът на прехода ще бъде изметен и заменен с по-свестни лидери.” ( в. „Дневник”)

Един е Бареков и Райчев е неговият социолог (макар и не единствен)!

Така в превратен смисъл оживява още веднъж гневното възмущение на Ботев – днес онези, които се правят на луди, ни ги пробутват за свестни.

Часове след това епохално пророчество сайтът на Бареков „скромно” продължи се прави, че не забелязва- оставя „новината” да втаса, да се разчуе по други канали, които по-трудно ще бъдат заподозрени в добре платена пропаганда, отколкото ако си течеше по обичайните корпоративни медийни канали.

За сравнение как сайтът на Бареков не пропуска платените хвалебствия всеки може да види как той днес е препечатал от съответна корпоративна медия една „класация” на величията в днешната българска политика, в която Бареков е подреден като сравним фактор край патриарх Неофит, Орешарски, Станишев, Бокова, Цацаров, Мая Манолова и Местан, за когото се леят най-невъздържаните суперлативи.

За такъв известен пророк, като Райчев, открояването на едно единствено име (на единствен „свестен политик”) два пъти в рамките на няколко изречения, е толкова издайническа поръчка, че дори и корпоративният цинизъм се опитва да се посниши без коментар, за да тушира ефекта от бруталното разпищолване на продажната пропаганда с надежда да заблуди някого : „ама не го казвам аз- господин Райчев така го е измерил, а пък злодейският „кръг Капитал” го е публикувал”!

Ефектът, разбира се, е обратен: на фона на самохвалството на Бареков, на което и Уго Чавес може да завиди от оня свят, притихналата му поза на смълчано его пред социологиката на Райчев е направо разобличителна за съзаклятието на съгласуваните пропагандни трикове. Точно Бареков да премълчи, че е е номиниран за свестен, при това единствен, може да е случайно само, ако е в несвяст. Но е тъкмо обратното, бил много енергичен, тръби социологиката на корпоративната трансмисия!

Откога енергичността се е превърнала във водеща характеристика в прогнозирането на персоналния политически възход? При това в страна, в която изобилстват поговорките за лудия, който умора няма и за работата като заек, който няма да избяга?

Енергично протестирам да ме правят на луд. Но желаещите да хапнат от зелника, който им раздават корпоративно, са се подредили на опашката на бедните ( духом) и лакомо зяпат в празните чекове на корпоративното бюро по труда, което широко е отворило врати за крайно нуждаещите се от нови хилядарки в поредната година на избори.

А вие си протестирайте- Путин позволява!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: