Мелик-Пешаев беше активиран да каже нещо с руски акцент на България и българите

Едно малко резюме на голямо интервю на Сашо Диков, излъчено на 4 януари по Нова телевизия, ми дава някои отговори на основни въпроси по също така голямата тема за ориентацията на България по линия на т.н. дружба с Русия и нейните движещи сили.

Интервюираният Ованес Мелик-Пешаев, представен като „бащата на руския рок” заради ролята му на продуцент на една известна в СССР рок група, демонстрира за желаещите да се запознаят с ценностната система на този „бащица” представителен списък на основни параметри на отрицанието на демокрацията от страна на мимикриращия днес болшевизъм.

Кой точно е Мелик-Пешаев съм споменал в книгата си „Течна дружба”.
Той е собственик на частната фирма „Жокер медия” i решаващата дума за културния обмен между България и Русия. Казано по-простичко, който иска да се изявява на руска сцена, както и обратно- от Русия на българска, трябва да си има работа с Пешаев. Незаобиколим фактор е. Известен е под сурдинка като неофициален министър на културните връзки между нашите два братски народа. И трябва да има някаква много специална причина да се появи в целия си мракобесен руски блясък пред широката българската публика, за която е напълно неизвестен.

Да напомня, че след грандиозен скандал през 90-те години на миналия век при принудителното му извеждане с повикани за целта специални полицейски части от помещения на българското посолство в Москва, ползвани от негови фирми, но поискани обратно от посолството, на територията на дипломатическата ни мисия избухва „мистериозен пожар”.

Вместо това да създаде някои неудобства на мастития руски бизнесмен, той се оказва не просто добре дошъл да прави бизнес в България, но практически да се превърнe в инструмент на руската стратегия за влияние в България.

Самият Пешаев не изпитва неудобство и от това, че дължи пари на българската държава за неплатени години наред наеми, казват български дипломати.

Но как да изпитва такива нетипични чувства, когато е монтиран тук от доста могъщи служби, за да оформя културната среда по образ и подобие на онези, които са го изпратили. Сега, както изглежда, е активиран заедно с цялата руска мрежа за влияние, на която й предстои битка за вкарване във вените на Брюксел на български евродепутати, удобни на Москва.

И вие се чудите, че стават „чудеса” ( извън Коледа)!- като „проекта Бареков” и промотирането на промосковски коментатори по телевизионните канали в България?

Чудесата, обещам ви, уви, тепърва ще ги гледаме в изгладнелите за свежи подкупи български медии. Никой не разполага с повече възможности да раздава такива порции от „ръката на Москва”, която гони стратегическата си цел да размъти брюкселската вода колкото се може повече чрез копитата на своя троянски кон.

В годината на дървения кон, според китайския календар, когато се сменя управленският екип на върха на „проклетата” Европейска комисия, дръзнала да прави обструкции на „Газпром” по линия на антимонополното енергийно законодателство, всяко българско копито в зъбите на европейците е от полза за онези, които дърпат конците в Кремъл.

Важен елемент от тази политика е господарят на културния обмен между Русия и България. Не само поради неговата важност, но и заради представителността на възгледите му за това каква пропаст дели неговия свят от онзи, към който ние формално принадлежим като „западна” ( спрямо Русия) демокрация, е полезно да знаем какво мрази и люби живеещият и работещ у нас баща на руския рок.

Пешаев мрази самата демокрация и е достатъчно откровен да го формулира именно така, без заобикалки. Като илюстрация за причините да я мрази избира да говори срещу толерантността на западната демокрация, изразена в търпимостта към хомосексуалистите. Мрази липсата на сигурност ( в сравнение с времето на комунизма) и обобщава, че при комунизма животът бил по-хубав от сега. Съответно мрази Горбачов и Елцин, отбелязвайки, че Горбачов бил слабо образован, за разлика от Путин

Очевидно образованието в школите на КГБ се цени високо от хора, като Пешаев.

За сметка на това обича не само Путин, но и стария си приятел Йосиф Кобзон, който бил набеден злонамерено за връзки с подземния свят.

Пешаев харесва реда. Пример за ред вижда в Китай. Обича не просто реда, а твърдата ръка, с която трябва да се управлява.

Мисля, че така скицирана, ценностната система на Пешаев става ясна, за да обясни що за тон за песен държи исото на културните ни връзки с Русия и що за рокендрол върви по линия на културния обмен между България и Русия.

Всичко това щеше да е просто един частен случай, който едва ли щеше да е занимателен за голяма аудитория, ако не беше „малкото обстоятелство”, че любимият аргумент на българските русофили в атака и контраатака ( ако изобщо им се налага да се защитават от някого и нещо у нас), е не друго, а „величието на руската култура”- сякаш някой някога е дръзвал да го оспори.

Величие като Пешаев обаче- а той наистина е „голяма работа” по линия на културния обмен, внася яснота за качеството на културния внос, определяно тъкмо от вкуса към съветското, диктаторското, нетолерантното- т.е. към обратното на културата на рокендрола, за която е характерно бунтарството на свободолюбивите.

Ако тази идейна агресия все пак заразява „само” културните ни връзки, опитайте си да си представите какво се случва в потайния свят на фаталната българска зависимост от многомилиардните контракти в енергетиката, командвана от руския имперски интерес.

Жалко е само, че няма достатъчно откровен говорител на тези потайности, за да стане ясно на повечко нашенци в каква схема на зависимости е впримчена България по наследство от времето, когато са положени релсите на ориентираната на Изток българска икономика, по които и до днес приоритетно се движат съветските тесногръди теснолинейки, представителни за широките руски пръсти във финансирането на руското влияние в България.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: