Кой (не ) се вълнува от скандалите на Сидеров

За да обобщя темата ще посоча изключенията: скандалът със Сидеров не е водеща тема, т.е. не е скандал само за телевизията на самия Сидеров и за в. „Дума”, който му посвещава дребна авторска реплика.

Къде са вувузелските гласове на т.н. леви остриета в публицистиката, които са постоянно присъствие на терена на националната аудитория чрез телевизиите, радиото и вестниците, раздуващи тезите им далеч извън потенциала на публиката да поема пропагандните им внушения в полза на властта?

Няма ги. Мълчат солидарно с човека, който крепи тяхната любима власт. Тях и менторите им в парламента, които са им спуснали опорната точка да си затварят устата, ще почета с отделна статия по този повод. Тук обаче ще се върна към темата за отговорността на медиите да стигнем до това самите медии да изглеждат като жертва на едно чудовище, създадено с тяхно участие.

Да, прав е Станишев да казва, че медиите имат не по-малко власт от останалите власти, както заяви той в деня, в който сподели баницата с късмети с журналисти в Народното събрание. Само че медийната власт съвсем не е независима и съществуваща сама за себе си на принципа на разделението на властите, който би трябвало да е ръководещо правило в една демокрация.

Взимам пример, както обикновено, от личния си опит (обобщенията всеки ги може, но не всеки има личен опит,а още по-малко- да го сподели публично именно в интерес на публиката).

След вчерашната ми изява в сутрешното предаване на Нова телевизия „Здравей България” ( за протокола, бях първият поканен да го води, когато то се създаваше през септември 2000 г., но отказах), реших да проследя отзивите. Резултатите не ме „разочароваха”. От думите ми, избрани като цитат в няколко сайта в интернет, единодушно останаха „незабелязани” тъкмо важните конкретни факти за генезиса на явлението „Атака” като проект на руските служби.

Не ми остава друго, освен да продължа, както досега, да развивам тази тема, за да покажа на аудиторията, която има достъп поне до моите статии, какво имам предвид, когато говоря за ролята на медиите. Защото е очевидно, че самите медии няма как да разсъждават по този въпрос на глас.

Когато през март 2001-ва година българското правителство решава на изгони, безпрецедентно за русофилската ни държава, трима руски дипломати, двама от тях си заминават тихомълком (защото са хванати с доказателства, връчени на извикания за целта руски посланик Титов във ведомството под ръководството на министър Надежда Михайлова) , българските власти избират конкретен български вестник, на който да се доверят за разпространяването на съобщението във вид, в който са преценили, че е достатъчен ( т.е. без задълбаване в подробности и обяснения за конкретната дейност на руските шпиони).

В книгата си „Течна дружба” повдигнах завесата, че контраразузнаването е уличило шпионите да създават мрежа, от която да възникне политически субект, като е недопустима намеса във вътрешните работи. Това, по собствените му думи, цитирани от мен в „Течна дружба”, струваше на премиера Костов , сподвижниците му и семейството му доста скъпо под формата на мас(к)ирана очерняща кампания по всички фронтове на влиянието на руската пета колона в диапазона от прокуратурата до медийните слуги.

Какво обаче се случва? Преди да информира българската аудитория, главният редактор на същия вестник се обажда на…руснаците и ги предупреждава.

Съзнавам какво пиша и съм готов да отстоявам думите си. Наясно съм, че българските служби едва ли биха потвърдили написаното от мен, с което да бъдат обвинени, че са подслушвали български журналист или\и руското посолство. Само по тази причина не съобщавам името на информатора на руснаците, а казвам, че е бил главен редактор на приближен до президента Първанов вестник.

Както е известно, след смяната на правителството с „кабинета Сакскобургготски”, планът на руската агентура, задействана на бързи обороти в България с настаняването на Путин в Кремъл, се разви успешно и се материализира в българския парламент с отделна група ( понеже са им малко купените поединично отделни продажни елементи).

Ролята на медиите обаче, пример за която дадох по-горе, остана скрита. А този пример съвсем не е изключение-върнете се на сълзливите писания в столичния печат във възхвала на московския мафиот Лужков , когото дори Путин не можа да понесе и изгони от кметския пост в руската столица, ако искате да видите за какво става дума ( ако ви е трудно, използвайте ключови думи в търсенето, свързани с ivo.bg където съм увековечил някои от най-долнопробните сценки на подмазвачество на медийната прислуга на петата колона).

След всичко това медиите не просто се правят на възмутени от отрочето на руската намеса във вътрешните работи на България, но и при случай, когато някой съобщи истината за генезиса на проблема, отново се правят, че не са чули.

Не че съм учуден, но пък съм амбициран да продължа да пиша по темата именно поради това, че се опитват да я смачкат чрез премълчаване, както направиха и с (не)разгласяването на публикуваните в ivо.bg откровения от електронната поща на Светлана Шаренкова, от които се вижда ролята й на трансмисия на руската имперска воля в България до степен, че е в състояние да „направи” президента Георги Първанов „лице на отношенията с Русия”, както самата тя се хвали.

Ето още една порция от задкулисието по темата, която лъсва с авторството на Шаренкова, одобрен от Димитър ( Иванов-известен с прозвището Митьо Гестапото). От пламенните слова на Шаренкова ще видите как се бори в защита на „лицето на отношенията с Русия” Георги Първанов.

Ще видите също, че не става дума за солова акция ( и просто за сол в раната на лидерството на Станишев, определен в текста от Шаренкова като „властващото бездарие на Позитано 20, което с малки изключения се ръководи от идеята за лично оцеляване”).

Освен на съгласуване с последния шеф на политическата полиция в НРБ Митьо Гестапото, текстът е подложен на допълнителна обработка по веригата (например от политолога Теофан Германов), преди да бъде предложен за консумация в битката между лобитата в партията, управляваща България в резултат на такива задкулисни процеси.

Шаренкова не изказва просто лично мнение- няма такъв филм в тяхната игра, то е представително за цяла групировка. И си представете колко е важна тя за Кремъл, при положение, че Шаренкова води Първанов в кабинета на такова величие в Москва, като външния министър Сергей Лавров ( като вече писах, също без никакъв отзвук, частната визита на Шаренкова и Първанов се е състояла в навечерието на подписването на незаконната сделка за „Южен поток” в София).

Когато произведа новина в ivo.bg за самоличността на атакуваната в самолета от Сидеров французойка, авторството ми се превръща в незаобиколим факт по простата причина, че демократична Франция бързо реагира и потвърждава факта. Докато новината за совалката на Шаренкова и Първанов така и остава да си дреме извън полезрението на българските медии защото заговорниците не просто премълчават, но и знаят, че руските им покровители нямат интерес да се обаждат с някакви потвърждения. Руският сфинкс е заинтересован от свинщините на своите протежета.

Твърдя, че става дума за пета колона, а не за някакви отделни пристрастия. Не съм пресолил супата – вижда се от следния текст ( публикувам го с малки съкращения) в пощата на Шаренкова, придружен от следите на „колективното творчество” на знайните и незнайни герои, като Тео,Мира, Горан, Димитър и Светлана, споменати изрично:

„From: Светлана Шаренкова <ssharenkova_at_abv.bg>
Date: Fri, 10 Feb 2012 17:09:50 +0200 (EET)

From: Светлана Шаренкова <ssharenkova_at_abv.bg>
Date: Fri, 10 Feb 2012 17:09:50 +0200 (EET)

Тео, това е за мнение за понеделник. Дай го за корекции на Мира, като го погледне Горан. Успокой го – Димитър
чете текста и го похвали, т.е не съм пресолила супата.

Светлана

Необходимият грешник
Сюжет първи
е посветен на мистериозния президентски указ. След полуразпада на партия Атака, групата за „мокри поръчки” в Парламента бе подменена от РЗС на Яне Янев. Неговите сили стигнаха до сапунката на тема: Има ли Указ на Първанов, с който той упълномощава заместника си ген.Марин, или няма!? Въпрос от “изключителна важност” при вече приключили два успешни мандата на Първанов и Марин! Тази интрига нямаше да предизвика обществено внимание, ако не беше създадена цяла парламентарна комисия по въпроса. Съставена основно от гербери, получили амнезия за билбордовете с окачена върху тях Заповед за уволнение на Бойко Борисов, подписана от същото това РЗС.
Свикнали сме, че Яни прави политическа кариера плюейки срещу всичко и всеки, но чак Парламентарна комисия? Че Първанов не е писал сам указите си, на всички е наясно. Достатъчни са две имена от юридическия му екип – Лазар Груев и Борис Велчев. И двамата днес са в олимпийския връх на съдебната система – единият е шеф на Върховния Касационен Съд, а другият е Главен прокурор. Да не би пък атаките да са към Прокурора и Съдията?
Сценарият се развива в контекста на огромното желание на Борисов и правителство да получат добра оценка в глава „правосъдие и вътрешен ред” в поредния доклад от Брюксел. Трябва да си малоумен в този момент да отстрелваш лидерите на правораздавателната си система. А Бойко не е!
Да не би пък целта е Ангел Марин!? Но след като ген. Марин отговори на зададените въпроси, не последваха нови претенции.

Сюжет втори
Скандалите продължават. В българския съд политическия и професионен несретник Атанас Атанасов получи странен проблясък. Вместо да отговори защо е назначил в ДАНС подсъдимия Алексей Петров, Атанасов започна да подхвърля намеци за връзка между Петров, Филчев и Първанов, и (о, Боже!) за покровителство от страна на последния над организираната престъпност! Темата за “тъмните” връзки на Първанов беше продължена от гиганта на мисълта и езиковото изящество вътрешенния министър Цветанов. Да им се чудиш на Атанасов и Цветанов защо досега са мълчали, а не са разкрили и пресекли тези страшни обвързаности на българския Президент? И понеже Алексей Петров си има други главоболия, а Никола Филчев няма да прави политическа кариера, ясно е че тук целта директно е назована – Първанов, който се превърна в трън в очите на управляващите и на опоцизията в дясно.

Сюжет трети
Като капак дойде мрънкането на Бойко: Как така Първанов си позволява да обикаля страната, “вместо да си пише мемоарите”, защо поставя под въпрос лидерството на Станишев, след като сам го е постави на този пост? Дребначичко продължи да дудне: Първанов ползва държавни офис, шофьор и охрана, а обикаля из страната и ни критикува всички нас (разбирай Мен и Сергей)!? Защо ли Бойко така се е загрижил за столеницата. Слава Богу, че засега живеем в демократична и надявам се правова държава и тези “екстри” са предвидени от законите на Република България. И да не припомняме на Бойко с какви коли и охрани летеше от град на град, от село на село вицепремиерът, вътрешен министър и шеф на щаба на ГЕРБ в късната изборна есен.

Сюжет четвърти
Ултиматомът на Сергей! Тази интрига доскоро се развиваше само в кулоарите на соцпартията, но вече излезе и в медиите. И става въпрос за властта. Станишев „демократично” изисква от социалистите яснота. „Определяйте се, с кого сте! Защото, който е за Първанов, е срещу мен.”
Помним как свободните медии през 2009 г. колективно бяха настръхнали срещу БСП и тройната коалиция. Днес сме свидетели как тези свободни медии, отново колективно симпатизират на Сергей и сатанизират Първанов.
Медии , които трайно са болни от детската болест на българския преход “антикомунизма” се загрижиха за БСП!? Започнаха да убеждават колко е европейска визията на Станишев и колко провинциална е тази на Първанов.
От сюжет към сюжет изводът е един. Тези разнопосочни фактори имат едничката цел – атака срещу Георги Първанов. И отговорът сам идва. Всички ги е страх от силна и обновена БСП начело с новия стар лидер.
Страхува се едноличното управление на Борисов, който предпочита за спаринг партньор Станишев, защото му е удобен! И защото пети път го бие на избори и то така, че човек се запитва:”А може би Сергей е мазохист и му харесва да го бият.”
Да, Първанов хвърли камък в привидно спокойното блато на левицата и Станишев почувства заплаха за поста си. Но това, че той нервничи, съвсем не означава, че това е лошо за БСП. Обикновенно подобни трусове са оздравителни, а соцпартията трабва да излезе от безличното си живуркане и да стане реална алтернатива на ГЕРБ.
Страхува се и властващото бездарие на Позитано 20, което с малки изключения се ръководи от идеята за лично оцеляване. От изявите на бившия президент е видно, че той се стреми към диалог вътре в партията и навън в обществото. Открит, от първо лице диалог, а не задкулисен, в полутонове. Не защото БСП е лидерска Партия. БСП ще я има без Станишев или Първанов, без Жан или Лилов, защото е носител на идеи по стари от самата нея. Но тези и много други дейци на БСП са нейно достояние и потенциалът им трябва да бъде използван, а не разпиляван в безмислени битки. Те трябва да формулират съвременен модел на социалната държава, а лидерските им качества да мобилизилат лява България за победа в парламентарните избори.
И ако през месец май БСП реши, че Станишев трябва да се концентрира в ПЕС, където тепърва му предстои да се докаже на мажоритарен избор, то логично партията да избере да бъде водена от Георги Първанов. Така БСП ще има реално двама силни лидера /при този тотален дефицит!/, единият на европейско ниво и отговорности, а другият на национално!

Но засега това е само едно добро пожелание за хепи енд! А в сю/реалния живот на българската сцена го има само и единствено Бойко Борисов. А срещу единствения рейтингов политик, който би могъл да се пребори с Борисов се сипе лавина от лъжи и полу истини, в които само едно е вярно – името – Георги Първанов.
Светлана Шаренкова”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: