Американският трън в петата на петата колона

Част от шизофренията на комунистическата пропаганда беше фактът, че вождовете бяха разкрачени между двата раздалечили се в днешно време кита на собствената си агитация: антифашисткия и антикапиталистическия. Не случайно партийците- патриции се зовяха „активни борци против фашизма и капитализма”.

Чак след победата на капиталистическия социализъм през 1989-та ( прераснал в монархо-капиталосоциализъм с инсталирането на Сакскобургготски за премиер през 2001-ва), от дуалистичната форма отпадна думата капитализъм. Антифашизмът обаче, който кротко съжителства със заиграването на другарите от БСП с фашизоидите от „Атака”, все още има претенцията да е актуален за столетницата- самият Станишев е „почетен антифашист”.

Заради спомената по-горе шизофренна връзка на знака за равенство между антифашизма и капитализма историческият факт, като бомбардировките на капиталистите над монархофашистката столица София от страна на самолетите на антифашистките съюзници на СССР, си остана неразрешим ребус за комунистическата диктатура.

От една страна е било чудесно, че антифашистките съюзници на СССР са забили бомбения пирон в ковчега на монархофашистка България и през руините й са проправили път към чудесната съветска окупация и най-справедливия диктаторски строй, налаган някога по нашите земи. От друга- не върви някак да похвалиш анголоамериканските антифашистки бомби, че са допринесли толкова съществено за пролетарската победа в страната.

Така се мъчеха другарите заради невъзможността да изберат по-малкото зло в заклеймяването и поради това бяха „решили проблема” по същия начин , по който днешната власт се държи към протестиращи, неудобни критици и критики изобщо: чрез премълчаване. А и как да пролеят сълза в онзи контекст за българските пилоти, воювали срещу антифашистките съюзници на СССР като офицери от ретоградната монархофашистка армия, чиито офицерски кадри са дали по-големи жертви от целенасочените комунистически разстрели, отколкото гражданите на София при безразборните бомбардировки.

На цялата тази комунистическа бъркотия днес се намери най-после радикално и лесно решение. Храбрият вожд Сидеров, прославил се като водач на глутница депутатски биячи на самотни противници и като смелчага срещу стюардеси в германски и български самолети, огранизира митинг срещу двуметровата плоча, поставена преди 4 години край оградата на американското посолство в София в памет на загиналите пилоти от антифашистката коалиция.

Това е наистина проява на чутовна смелост.

Друг е въпросът, че самият Сидеров, оказва се, не се е явил лично на събитието ( както и най-приближените му биячи, въоръжени с депутатски имунитет, за да си бият и ритат безнаказано “обикновени” граждани).

За да няма подвиквания срещу моя милост откъм фермата, в която се самоотглеждат подобни храбреци, държа да кажа ясно: бомбардировките на цивилни обекти са вкупом отвратителни във всичките им разновидности: нацистките над Лондон, Ковънтри и Ротердам (поставили през Втората световна война началото на тази размяна на масов терор с наивната и цинична идея за прекършване духа на вражеската нация); англоамериканските въздушни отмъщения срещу цивилни цели в Дрезден и София; Съветските огнени валове при атакуване на градове, които не щадели дори предните редици на червената армия; Руските поголовни обстрели и нападения от въздуха срещу Грозни, сринали през 1999-та половин милионната столица на Чечня ( без оглед дори на руските граждански жертви) по заповед на изгряващата звезда в Кремъл Владимир Путин.

В държавата обаче, която се управлява от „патриоти”, за които любовта към родината минава през преклонението и любовта към бившата ни колонизаторка, а кресливият национализъм е всъщност резултат от руска намеса във вътрешните ни работи с цел да бъде спъвана официално заявената прозападна ориентация на България, самозваното лидерство в тълкуването на историята чрез атакистки акции, като днешната, изглежда като отчаян опит да се атакува още веднъж имунната система на и без това болното ни от липса на ориентири общество.

„Паметникът на американските летци бе открит на 4 октомври 2010 година от тогавашния посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик. На церемонията присъстваха представители на властта, като образователния министър Сергей Игнатов, тогавашния зам.-кмет на София Минко Герджиков, бившия еврокомисар Меглена Кунева, както и народни представители. В словото си посланик Уорлик подчертава, че на този ден се отдава почит не само на американските, но и на българските пилоти, загинали във въздушните сражения.

Самият паметник не е голям – на височина е колкото един човек. Намира се до оградата на американското посолство на парцел, който е американска собственост”.( Actualno.com)

Няма да доставям удоволствие на желаещите да правят сравнение с паметника на благодарността на петата колона за съветската окупация в центъра на София- всеки българин е свободен да се замисли за пропорциите, мащаба, „аналогията” между съветската окупацията и липсата на американска такава като част от натрапения спор за неравните параметри в задачата.

Александровската колона в Санкт Петербург, издигната в началото на 19-ти век в чест на наистина световно значимата победа на руското оръжие над Наполен, е почти двойник по височина на Монумента на окупационната червена армия в София ( МОЧА), която не е дала нито една своя жертва за налагането на братоубийствения колониален режим на територията на България. Това сравнение прави наполеоновския комплекс на българския комунизъм да изглежда още по-жалък.

Имам обаче един единствен въпрос към защитниците на Берлинската стена, разделяща България под формата на монументална комунистическа лъжа в сърцето на столицата ни. Те обичат да твърдят (по принцип вече, понеже „забелязаха”, че нямат конкретни аргументи срещу преместването на този позор), че е вандалско да се местят паметници.

Това отнася ли се също и за двуметровата плоча край оградата на американското посолство в памет на реално загинали (антифашисти или активни пилоти срещу фашизма- с извинение за взетата назаем от термините на комунизма формулировка), която днешната пропаганда, наследница на модифицираната вчерашна, се опитва да издигне на 37 метровата висота на агресивно стърчащия съветски символ над българските институции?

Има два възможни отговора:
1. Да, отнася се и тогава атаките на атакистите срещу невидяната от 99,9 на сто от българите плоча би трябвало да бъдат обявени за също толкова несъстоятелни, колкото обикновено бива обявявано искането за демонтиране на огромния, доминиращ над българските институции МОЧА.
2. Не, не се отнася, защото да си имаме 37 метрово напомняне за съветската окупация и да й благодарим за стореното е патриотичен ориентир в духа на заветите за преклонената главица.

Забележка: срещу англоамериканските бомбардировки България е оказала яростна въоръжена съпротива ( според силите си) и както стана дума по-горе, посланикът на САЩ е уважил това усилие на българите.
Срещу съветската окупация България не е оказала съпротива и съответно посланиците на СССР и Русия не уважават покорената територия, на която си правят каквото си искат и до ден днешен, бранейки лъжата за „освободителната роля” на Червената армия.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: