Имунитетът няма значение, Сидеров вече победи

“Политиците са стадо грухтящи прасета и безчувствени топки лой”, каза Волен Сидеров при първото си изказване от трибуната на парламента през лятото на 2005 година. Тогава останалите депутати бяха втрещени, защото до онзи момент никой не си беше позволявал да им говори така. Днес обаче подобна реплика не би направила впечатление, защото грубостта и агресията станаха част от пейзажа.

За осем години и половина в българския парламент лидерът на “Атака” Волен Сидеров може да се похвали с какви ли не “подвизи”. Предвождана от него група нападна молещи се мюсюлмани пред софийската джамия Баня баши; самият той нарече известна актриса “проститутка”; изкърти бравата на вратата на Министерския съвет; крещя на президента и провали заседание на Съвета по национална сигурност; появи се с полицейска палка в сградата на парламента; разхожда се въоръжен по улиците; преследва и заплашва всеки несимпатичен му журналист; депутатите му нахлуха и в трите национални телевизии; компанията му замерва с тапи сервитьори в Брюксел; обграден от мутри, притиска за извинение когото си избере; използва думи, от които всеки друг би се срамувал; посяга на стюардесите на борда на самолет на “Луфтханза”; вдигна скандал на френски дипломат; удари в лицето полицай във Варна.

Широко затворени очи

Да, събрани накуп “подвизите” на този човек изглеждат стряскащи. Сега вече има опашка от възмутени. Но нима всеки отделен инцидент беше по-малко стряскащ? Когато Сидеров започна наказателните си акции срещу отделни журналисти и медии, не видяхме прeдставителите на абсолютно всички медии да протестират задружно пред парламента. Когато нападна мюсюлманите пред джамията, не видяхме хиляди мюсюлмани да настояват за гарантиране на правото на вероизповедание. Не видяхме и политическото им представителство да е загрижено. Когато се разхождаше въоръжен и нападаше полицаи, нямаше реакция от достойните български офицери, които продължиха да пазят него, а не нападаните от него. Когато прекъсна заседанието на Съвета по национална сигурност, не видяхме президента да го помоли да напусне, но видяхме как лидерите на БСП и ДПС изкривиха вратовете си, само и само да не виждат какво се случва.

Толерантността към нетолерантността ни доведе дотук. В началото всеобщото стряскане вършеше работа и Волен Сидеров бе избягван от медиите. И докато журналистите водеха вечния спор дали да изолират екстремистките гласове или да ги показват, защото били част от реалността, обиждането на различните, нетърпимостта към чуждото мнение, както и агресивната реч на омразата започнаха да бъдат приемани просто като различно мнение. Разпадна се съгласието, че толерантността трябва да бъде част от живота ни. “Ама те хората са го избрали” е най-често използваният аргумент за допускането на екстремизма в публичния разговор.

Предай нататък

Проблемът нямаше да съществува, ако Волен Сидеров бе останал единствен представител на подобно поведение в публичния живот. Отказът на останалите политически сили да изградят санитарен кордон около “Атака” позволи заразата. Отказът на институциите да прилагат закона спрямо Сидеров още повече стимулира заразата. Днес вече подобно поведение е едва ли не задължително, ако искаш да бъдеш забелязан.

Уличното преследване на хората с различно мнение се доразви в контрапротести. Агресията срещу всичко небългарско и нехристиянско се усъвършенства в граждански патрули срещу бежанците. Теориите на конспирацията за “световния заговор срещу клета майка България” и обвиненията в “антибългарска дейност” към правозащитните неправителствени организации стигнаха до абсурда ВМРО да поиска от данъчните проверка на Българския Хелзинкски комитет и няколко дни по-късно проверката вече да е факт.

Сега цялата държава се занимава с поредната проява на лидера на “Атака” и последвалото искане за сваляне на имунитета му. Самият Волен Сидеров определи това като заговор: “Над прокуратурата е оказан политически натиск за свалянето на имунитета ми. Извършена е политическа поръчка на ГЕРБ, БСП, ДПС и СДС”. Краткосрочният политически контекст е по-малкият проблем – Сидеров може да изгуби имунитета си, може дори да бъде осъден, може дори и правителството да изгуби мнозинството си в парламента. Може изненадващото този път задействане на институциите също да не е случайно. Проблемът обаче е другаде – отново няма еднозначна и категорична позиция на останалите партии срещу екстремизма. Затова няма никакво значение какво ще се случи със Сидеров. Вече си имаме нови сидеровци и никой друг не ни е виновен.

DW

Прочети цялата новина //feedproxy.google.com/~r/http/feedburnercom/ivanbedrov/~3/jzAy82ar4Ms/

Свързани новини: