Към Силистар по брега

Отгоре се виждат и безумните комплекси, настоящи и строящи се, които никак не се вписват в духа на Синеморец. Виновни за това естествено не са онези бизнесмени, които строят като обезумели, преследвайки своите си печалби, а онези летовници, които, кой знае защо, са способни да прекарат лятната си ваканция в пренаселена постройка тип люлински блок с леки чупки във фасадата, където служители в униформи предлагат униформено обслужване в ресторанти, приличащи на стандартни столови и се опитват да ви забавляват, сякаш вие не можете даже и това…

След около след 15-на минути (заедно със спиранията за разглеждане и снимане) стигнах до „Липите”. Точно преди него е поставена паметна плоча за онези двама двама Човеци, които миналата година загубиха живота си, спасявайки две деца от удавяне именно на този плаж. Такива хора наистина трябва да се помнят!

Прекрасният плаж е много подходящ за хора, които хем искат уединение, хем природна красота, хем, ако може, да не ходят много-много до тия уединения и красоти. За повечето обаче разстоянието явно си е непосилно, защото на плажа се бяха разположили има-няма двайсет души. Плажът носи името си от растелите преди време в околността липи, които впоследствие били подменени. Хубавото е и че не е отдаден на концесия и по него не са накачурени заведения, униформени чадъри, шезлонги и умопомрачаващи атракции. Лошото е, че липсват тоалетни. Поне една-две химически тоалетни можеха да сложат от общинската или парковата управа. Последната мисъл ме споходи, докато преминавах през едни осеяни с ароматни форми и хартия долчинки край гърба на пясъчната ивица.

А някои направо си живеят тук, сковали подслон, с каквото са имали под ръка
До плажа съществува черен път, който не е препоръчителен за използване от автотуристи, едно че е забранен със съответните табели, като във всяка защитена местност, друго, че от време на време пристигат горските и гранични полицаи, за да пишат актове на нарушителите.Целият висок бряг между Ахтопол и Силистар е осеян с уникални геоложки феномени, които рядко могат да бъдат срещнати другаде. Преди около 80 милиона години в местността е действал вулкан, лавата от който се вливала в морето. При този досег между огъня и водата са се образували чудни образувания, които под въздействието на геоложките промени в продължение на милиони години са се превърнали в това, което са днес – един спиращ дъха шедьовър.

Не липсват и закътаните заливчета, които някак действаха на очите ми, като магнит.

На някои места пък се чувствах, като същински Робинзон. И не само, защото през целия път след Липите срещнах цифром и словом един човек – някакъв ентустиаст, като мен

Има нещо обаче, което не може да пресъздаде с думи и картини, колкото и да се пъна тук. Това е онова усещане, изживяване, вълнение от досега с тези брегове, които разтуптяват сърцето и замайват главата. Гледка, която те кара да се почувстваш частица, прашинка, молекула от нещо титанско, необхватно за човешкия мозък… Нещо, което започва от скалите и морето пред теб и завършва навярно някъде в края на Вселената. Всичките ти страсти, желания, тревоги и ламтения тогава започват да ти се виждат безсмислени, мимолетни, та дори смешно дребни. Такива мигове не можеш да опишеш, нито да покажеш, тях просто трябва да ги изживееш.

Но като и да е. Все по-засилващата ми се напоследък акрофобия от време на време ме вадеше брутално от философските ми изстъпления, качвайки адреналина ми до наскоро недостигани величини Особено, когато поглеждах към стръмния склон, започващ от краката ми…

След три-четири часа стигнах до плажа Силистар, но в интерес на истината не останах очарован. Отдалеч се виждаше, че е фрашкан с народ

Подстъпите към него пък бяха фрашкани с коли,

а един генератор вдигаше шум до бога и обгазяваше успешно мястото около входа…

Самият плаж беше станал някак униформен

Поради което се врътнах и поех по обратния път, но този път по шосето, което ми отне точно около четири пъти по-малко време, т.е. час.

Следващият път ще тръгна отново по брега, но към Ахтопол, където има още по-големи красоти, а после ще се разходя покрай тихата Велека до малкото селце Бродилово отдалечено на около 17 км навътре в сушата…

 

Автор: Юрий Александров

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

 

Черно море