ARTEфакт показа на европейците кого пази нашата полиция

Френско-германската телевизия Arte, която направи филм за убития български писател Георги Марков и с това засрами пасуващите по темата български медии, отново свърши работата на отсъстващите от терена на приоритетната логика средства за масова информация в България. Този път Arte „посегна” на самия детонатор на протестната вълна от средата на миналата година, на символа „Пеевски”

Телевизионният канал, цитиран днес от „Дневник”, излъчи снощи репортаж за протестите в България, в които …не казва нищо ново на информираната българска публика, но едновременно показва порочна и уви обичайна практика в България, от която би трябвало да сме възмутени. Защото съобщава известната „новина”, че полицията служи на олигархията.

Arte разказва и показва ( с думи и с картина, заснета със скрита камера), как полицаи проверяват документите на екипа на телевизионния канал не защото е извършил нещо нередно, снимайки фасадата на сграда в центъра на София, а именно защото са задействани по поръчка на собственика й Пеевски. Той не желаел някой да снима там, както става ясно по-късно!

По-късно, информираните от полицаи ( които са установили самоличността на оператора) гавази на Пеевски, са поискали по телефона от българина материлът му да не бъде показван по Arte ( т.е., те са научили от полицията също, за коя телевизия снима операторът).

Питах се, когато българските медии не пожелаха да „забележат” темата с мезонетите на Георги Първанов и не понечиха поне да проверят истината, ако не да я докажат, какъв знак е фактът, че тяхната работа свърши Норвежката обществена телевизия. Екип на тази най-гледана в проспериращата европейска демокрация телевизия сметна за нужно и възможно да заснеме интервю с моя милост на фона на сградата с мезонетите и така в далечна Норвегия хората се оказаха по-информирани по въпроса, отколкото са в България.

Неотдавна Arte ми даде думата за повече от час в подножието на съветския паметник в центъра на София и излъчи избрани моменти от интервюто по коледните празници ( на 27 декември 2013 г.) за огромната си аудитория в Германия и Франция. У нас не само, че подобно нещо не се е случвало, но обикновено става обратното. На многобройните протестни събития, организирани от граждани на това болно с носталгия по съветския колониализъм място, медиите реагират като препатило животно на заграждания с електрически ток: отскачат автоматично и стоят надалеч.

Проверих този феномен за пореден път на 21 декември миналата година и отново установих същата (липса на) реакция.

В този ден, около 11 ч. ( т.е. в „прилично време”) съобщих на две телевизии с национален обхват, че в момента огромен кран се издига край съветския паметник- зрелище, което само по себе си, дори и без символиката му, би трябвало да привлече медиен интерес. Целта явно беше светкавично (както при операциите по лъскане на фетиша посред нощ), за да не забележат медиите, да ремонтират паднали от високите му части плочи.

Предсказуемо беше, че зрелището ще бъде скоротечно, както и стана- всичко приключи за броени часове, но така и нито един телевизионен екип не пожела да документира събитието, което този път не беше „вандалски акт”, а гузна операция по преобличане на паметника, чиято легитимност голяма част от обществото оспорва и именно поради това пазителите на съветското статукво в България реанимират във вид, който иска да ни каже: ние сме тук и няма да си дадем най-милото!

Как да виниш жреците на култа към трупа на СССР за подигравателното им отношение към медиите, които бяха излъгани брутално да чакат почистването на съветския тотем от преобразяването му в тоновете на един комикс, а всъщност лично Шаренкова командваше изтеглената с цел измама часове по-рано по късна доба операция на бърсачите!

Ще се подиграват , разбира се, щом ги търпят. Шаренкова и компания провериха още веднъж търпимостта на медиите ни към лъжата, чиито главен символ в България е тъкмо този паметник, когато в малките часове на 21 юни 2011 г. излъгаха вкупом всички медии, пратени по-късно да гонят Михаля и никой не им се разсърди, че го правят на маймуни с предварително разгласеното събитие за сутринта през същия ден- т.е. всички медии бяха изиграни да документират вече почистения паметник, но не и самия процес, надзираван персонално от Шаренкова ( в което лично се убедих).

Фактът, че и двата случая успях да документирам със снимки ( уникални в този смисъл) вероломното ухажване на съветската митология от страна на петата колона, е слаба утеха.

Случаят с френско-германския телевизионен канал сега просто за пореден път показва празнината, зейнала по отношение на обществената функция на българските медии. Трябваше да дойде някой от чужбина, за да постави акцента там, където той логично присъства. Поставена е обаче (не)видима забранителна линия, охранявана (както се вижда в разследването на Arte)  от полицията, която не позволява тя да се пристъпва, пазейки не обществения интерес, а потайностите на най-скандалната личност на годината Пеевски.

Ако се изразя на един от централноевропейските езици, тук светва лампичка с надпис „позор”. На чешки това означава ( за наблюдаващите ни отдалеч с известна погнуса европейци) „внимание”. Но на български си е позор, на който самите ние трябва да обърнем внимание.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: