Говори Пловдив: СТРАШНИ МИСЛИТЕЛИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Страшни мислители си имаме, граждани, в любимата ни България. Толкова страшни, че съществуването им поставя пред нас, редовите малоумници, въпроса дали тази България все още ни е любима и докога ще си остане такава. Защото се знае, че дори любовта към родината има граници. Те са някъде там, където нормалният човешки разум започва да дава заето всеки път, щом го използваш по предназначение.

Така де, излъгах малко – не за всички патриоти и родолюбци има граници тази любов. За някои няма! И най-често точно те са сред основните онези фактори, заради които нормалният човешки разум мига тревожно като жълт светофар.

Или като жълтата книжка, която според мнозина трябва да се присъди на страшния български мислител Волен Сидеров. Някой дори казват, че той е пръв сред равни от сонма домашни мислители напоследък.

Не знам, граждани, трудно е гениите да бъдат класирани, защото е всеизвестно, че гениалността е уникална – като простотията, но обратно. Но мислите на нашите мислители са напредничави – в гениалността си те стигнаха толкова обратно, че се превърнаха в простотия. А това внася допълнително объркване в класациите.

Но все пак да започнем с Наполеончо.

За разлика от невежите, според които Волен е луд, затова говори прекрасните неща, които говори, психиатри твърдят, че той не е луд, а редови психар като всички нас, който страда от обикновени неща като „характеропатия и емоционално нестабилно личностна разстройство”. Всъщност, те не казват „страда”, това аз го изтървах поради  невежество. Та нали като се вгледа човек, веднага ще види, че Волен не страда, а се радва на характеропатията си. Той не страда, ние страдаме, но това е друга тема.

Или не е друга тема?

Защото за целите на задачата, която изпълнява момчето чрез красивата си психика, психиката му всъщност няма значение. Местният Бонапарт е робот с дистанционно – диша, работи, живее само докато онзи, който го управлява, има интерес да го управлява. После той хваща робота за краката и праска главата му в земята.

Някои го правят, за да видят какво има вътре. Други – защото роботът много знае и може да разкаже кой, как и с каква цел го е управлявал. Трети – защото по принцип мразят глупаците и продажниците, макар да обичат да ги ползват. И така нататък. Никога не се знае в кой момент става това праскане на главата, но се знае, че задължително става в някакъв момент.

Не искам да затъвам повече в тинята на Волен, затова тук няма да цитирам китка негови мисли, за да докажа, че страшен мислител е той – защото вече ни омръзнаха глупостите му; защото все по-видимо се държи като звяр в клетка, тоест, чува в далечината камбаната да бие за него; защото не си струва да хабя място, та да задоволявам манията му за величие.

Искам обаче да припомня как изумително чрез него се проявява байганьовската черта – винаги някой друг ни е виновен. Няма значение дали действието се развива в София, Варна, Брюксел, Париж, Берлин, Виена, Прага – нас ни нападат, ние се защитаваме, ние сме невинни, те са виновни, ние сме умни, те са прости, ние сме прави, те са грешни. И ни мразят, защото сме българи. Българите сме най-великото нещо на света, но сме бедни и нещастни, защото всички други са направили комплот да ни мачкат и тормозят.

Освен братска Русия, де – това може да не го казваме пряко, но дори с премълчаването му винаги даваме да се разбере, че Русия е единственият ни искрен приятел, дето ще сподели с нас по братски последната си ядрена централа и последния си газопровод, но непременно ще ни освободи от тежкото европейско и американско робство.

Откъде пък ти хрумна сега в историята за Волен да намесваш Русия, ще попита някой невинен. Първо – не е сега, а винаги, когато пиша за Волен, пиша и за Кремъл, защото смятам, че там се намира ръката, която го управлява, както и камбаните, които бият за него. Второ, дори да разгледаме играта на този нещастник в най-фасадната и форма – само като крепител на сегашното българско комунистическо правителство, тази линия пак насочва към Москва. И не само заради централите и тръбите.

Не знам например дали чухте онзи ден Драгомир Стойнев, министър на икономиката и очевидно също страховит мислител български. „Изтегляме търговски представители от Европа и откриваме представителства в Азия. Задачата ми е да съсредоточа износа към държавите с икономически растеж, защото там има и пари.” – заяви този гений величав. Честно, граждани, отдавна не бях се наслаждавал толкова много на само две изречения откровена простотия. Особено като научих и кои точно са държавите с пари, към които се ориентираме за сметка на Европа – Виетнам, Обединените арабски емирства, Катар, бившите държави от съветския блок, Азербайджан и Узбекистан.

ОАЕ и Катар няма да ги коментирам, опитът показва, че там наистина има пари, но те не ги дават за глупости, а само за умности, каквито очевидно не можем да им сътворим. Той царят, дето беше личен приятел с влиятелни хора в региона, не можа да измъкне никакви кинти, та някакви си Сульо и Пульо с червени комсомолски връзки на врата, ще го направят. Освен това – кой ще ги пусне сред шамарите на геополитическата игра, в която участват ОАЕ и Катар – това пък изобщо не е ясно.

В смисъл – ясно е, че никой няма да ги пусне.

Но останалата част от държавите, за които Стойнев говори, направо избиха рибата в мен. Ще взема да млъкна, толкова ми е трудно да характеризирам тази идеи с прилични слова. Но не бива, защото пък те ще схванат мълчанието ми погрешно и скоро ще го представят пред самия мен като одобрение.

Не просто не одобрявам, а направо съм възмутен от тъпотата и наглостта на тази идея! Ако управляващите идиоти реално тръгнат да преориентират по този безумен начин нашия геополитически и цивилизационен избор, в който икономическото измерение представлява съществена част, смятам, че ще трябва наистина да им се покаже дебелия край на тоягата.

Но първо да си задам въпросите. Как, по дяволите, михлюзите от търговските ни  представителства в Европа, веднъж попаднали в братска Азия, ще се скъсат да работят патриотично в полза на българския бизнес, а няма да продължат да си гледат личния интерес, при това насред общества, известни с безкрайната си корупция? Каква част от предимно частния български бизнес е успяла досега държавата да подпомогне и ориентира към Европа и съответно – каква част от него пък се смята, че ще зареже вече създадения си интерес и ще хукне към Виетнам, Виетконг, Виетмин или друго някакво тресавище? Дори да има задоволителни отговори на тези въпроси, следва по-общото питане – защо е нужно развитието на отношенията ни с Азия да става за сметка на Европа или на когото и да било, не може ли да става паралелно, ако чак толкова това правителство държи на бизнеса с Виетнам? Дали ние, каквито сме си гении, само за първите седем години успяхме да изчерпим дотолкова икономическите възможности на ЕС, та вече се преориентираме? Наистина ли министърът намеква, че в ЕС всъщност няма пари или това е само мое впечатление на икономически простак и невежа?

Следваща група въпроси. Кой постави на министър Стойнев тази отговорна задача? Ако е премиерът Орешарски – кога той сам или правителството като цяло взеха подобно решение, повод за парламентарен дебат, ако не и направо за референдум. Ако пък не премиерът му е поставил задачата за икономическо изтегляне на България от Европа, тогава ще трябва да е поставена от някаква сила свише. Сигурен съм обаче, че проучването на този вид сили свише са повод прокуратурата и ДАНС, а не на светата ни църква да си размърдат задниците.

Какво включва термина „бившите държави от съветския блок”? Защото Азербейджан и Узбекистан също са бивши държави от съветския блок, но са споменати отделно. Влизат ли в този списък Литва, Латвия и Естония, част от самия СССР? Или Полша, Чехия и Унгария, които също са от бившия съветски блок? Не, очевидно под този уж благовиден израз се крие всеизвестната тройка държави – Русия на Путин, Беларус на Лукашенко и Украйна на Янукович.

И каква работа имаме ние с тях? Ще се включваме в новия СССР ли?

Ето как, граждани, отдавна изразяваните ни опасения, че задачата на това мръсно комунистическо и продажно на руснаците правителство е да ни изкара от демократична и цивилизована Европа, все повече се потвърждават. А още по-лошото е, че за сметка на това искат да ни вкарат отново в дивия Изток на руската империя, който едва прикрива срамотиите на комунистическото си поведение и имперските си интереси с някакви местни феодални диктатури.

Бог да ни е на помощ!

Бог да ни е на помощ, защото вече никой, дори бат` Бойко, явно не може да ни помогне. Титаничният този мислител онзи ден изперка, като взе да разправя публично колко добри политици били бившия президент Първанов и бившия вътрешен министър Калфин. Особено в сравнение със Станишев били изключително добри.

Това е като да монтираш допълнителни хемороиди на някой, която вече и без това си има, в случая – на цялото българско общество, което страда горко от управлението на левицата. Вместо като уж истински десен човек да кажеш твърдо, че и едните, и другите комунисти са абсолютни маскари, а различията помежду им са само за камуфлаж, плюс – за размера на кокала.
Има няколко варианта за обяснение на тези негови изявления. Първото е, че Борисов е в съглашателство с Първанов – нещо, което той отрича, но това никога нищо не значи. Все пак не ми се вярва да го прави, защото би трябвало да си дава сметка, че Първанов вече е бита карта в българската политика, само мюре, защото руските надежди, които се възлагаха на него, отдавна и открито се възлагат на други отговорни другари.

Второто обяснение е, че Борисов опитва да насъска едни комунисти срещу други, за да извлече политически дивиденти. Да, това би бил типичен за него ход, доколкото той е известен с хаотична политическа визия, липса на опит и с желанието си да надценява своите възможности за сметка на реалностите. А идеята като цяло не е добра, защото доказано не работи – комунистите винаги намират начин да загърбят противоречията си в последната секунда и да оставят подобни наивници горчиво излъгани.

Третото възможно обяснение е, че като хвали Първанов и Калфин, Борисов просто иска да затвърди за пореден път образа си на страшен мислител в аналите на българската политическа екстравагантност.

Не знам и не ме интересува!

Знам само, че дори като редови малоумник в тази страна, малкото ми разум ден и нощ мига тревожно като жълт светофар.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Свързани новини: