63. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕДВАРД ГРИГ

Пламен Асенов

25. 12. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=66

Колко висок трябва да си, за да композираш прекрасна музика? Или да попитам така – всички викинги ли са огромни канари или има и такива, чиито велик образ се побира в малко камъче? Познахте, има, той се казва Едвард Григ, роден е в Норвегия и музиката му е красива, магическа и магнетична, вълшебно северно сияние на човешкия дух.

Григ, Концерт за цигулка и оркестър

Едвард Григ е роден през 1843 година в Берген, западна Норвегия, на Атлантическия океан. По бащина линия фамилията му произхожда от Шотландия, откъдето неговият пра-пра-дядо е преселник – идва с търговски интерес и остава, като постепенно и името се променя от Грег на Григ. Освен другото, този прадядо е и британски консул в Берген, длъжност, която се предава от баща на син. Едвард обаче е четвърти син от пет, пък и няма интерес – нито към търговията, с която се занимава баща му, нито към консулската длъжност. Като дете той казва, че иска да стане пастор и по този повод по-късно пише: „Да проповядваш или да говориш пред множество, което внимателно те слуша, ми се струваше нещо велико”. Е, не става пастор, но все пак кара хората и до днес да го слушат с внимание. Едвард има талант, наследен от мама Гезине, която е пианист. Още на 6 тя го слага пред пианото и го учи да свири. Не знам как е стигал педалите, защото той дори като възрастен едва надхвърля метър и петдесет, но явно се е оправял някак, защото талантът му е като за човек поне три метра.

Григ, Чело соната

Когато е на 12, Едвард композира първата си творба – „Вариации върху германски мелодии”. Въпреки таланта си, той учи в добри, но не специализирани училища. По-късно Оле Бул, семеен приятел и виртуозен норвежки цигулар, убеждава родителите му, че детето трябва да се занимава с музика и го пращат в консерваторията в Лайпциг, където учи пиано и композиция. През 1860 година Григ временно прекъсва следването, защото има сериозни проблеми с белите дробове и, въпреки че се възстановява, това му е слабо място цял живот. Той все пак завършва консерваторията и през 1861-ва прави първия си самостоятелен концерт като пианист. Как е звучал пианистът Григ ли? Можем да го чуем, но за малко, защото, макар записите да са от около 40 години по-късно, от 1903, звукът е ужасен, особено по днешните стандарти. И така, слушаме рядък запис – Едвард Григ изпълнява собствената си композиция „Норвежка сватбена процесия”.

Григ, норвежка сватбена процесия

За самия Григ сватбената процесия се случва през 1867. Той от 6-7 години поддържа връзка със сопраното Нина Хагеруп, негова първа братовчедка по майчина линия. Всъщност, каква ти връзка, така силно е влюбен, че цял живот не поглежда друга жена и твърди, че пише всичките си песни само за Нина, защото само тя ги интерпретира както трябва. Когато двамата се запознават, Нина живее в Дания. След консерваторията Едвард също отива в Копенхаген, където продължава да учи музика и се събира с хора като композитора Рикард Нордраак. Той го запалва за интерпретация на норвежкия фолклор, към който Григ и без това има интерес. Приятелят му обаче скоро умира и Григ пише своя „Погребален марш в памет на Рикард Нордраак”. В Копенхаген той пише също поредица песни по текстове на Ханс Кристиян Андерсен, включително прочутата си песен „Аз те обичам”. Тя е посветена на Нина Хагеруп, но я слушаме във вълшебното изпълнение на норвежкото сопрано Кирстен Флагстад.

Кирстен Флагстад, Аз те обичам

След сватбата, която се случва въпреки силната съпротива на родителите и на двамата, Едвард и Нина се местят в норвежката столица Християния, сега Осло. Там се ражда дъщеря им Александра, която обаче умира само година по-късно. Скоро след това Нина прави и спонтанен аборт. „Тежко е да гледаш как надеждата за живот се спуска в земята и беше нужно време и спокойствие, за да се възстановя – пише по-късно Григ и добавя – Слава богу, ако някой има за какво да живее, не е лесно той да се разпадне, а изкуството със сигурност – повече от много други неща – има силата да утешава”. Така или иначе обаче, оттук започва една от малкото, но наистина големи драми в мисълта и живота на Григ, която го води до отказване от лутеранската религия, в която е роден. Това е проблемът му със смъртта. Най-общо казано – той не е съгласен да има смърт, да се умира изобщо. Още повече – не е съгласен да се умира, без човек да знае какво има отвъд. И още още повече – да умират хора, които не само са надарени с особен талант, но и го реализират за прослава на онзи, който ги е надарил. Когато през 1875 година умират и двамата му родители, Григ пише: „Не, вяра в безсмъртието аз трябва да имам. Без това всичко се превръща в нищо.” И композира своята „Балада във формата на вариации върху норвежкия фолклор”, за която казва – тя е написана с кръвта на моя живот в дните на мъка и разочарование.

Григ, Балада…..

Покрай натрупването на дни, пълни с мъка и разочарование Григ губи и връзката си с лутеранската църква. Той усеща, отначало вероятно инстинктивно, а после и с разума, че църквата спира растежа му като индивидуалност и като артист и по този повод пише – „да се бори срещу индивидуалността е един от християнските базисни принципи”. Както много подобни обобщения и това не звучи да е съвсем вярно, но да не забравяме, че той обобщава на базата на собствения си живот, а ние можем само да гадаем през какви бездни е преминала душата му. Междувременно, в годините, когато се случват тези бавни вътрешни трансформации, външно Григ е доста активен и става известен в цяла Европа. В Християния той дирижира концертите на Филхармоничното общество, представя различни норвежки композитори, по покана на Лист пътува за Рим, където е представен един от неговите концерти за пиано, ходи и в Англия, където много го харесват, пише своите „Норвежки фолклорни песни и танци”, обикаля като диригент из Норвегия и Швеция, които по онова време са една държава, а от току-що коронясания крал Оскар ІІ получава званието „Рицар на свети Олаф”, както и държавна пенсия, за да може да твори на спокойствие. Григ е на 31 и наистина добре се възползва от дадената му възможност да намали до минимум натоварващите ангажименти с дирижирането и да се отдаде изцяло на голямото си призвание – композирането.

Григ, Утринно настроение

С това утринно настроение започва сюитата „Пер Гинт”, която великият норвежец композира за едноименната пиеса на великия норвежец Хенрих Ибсен. Цялата сюита е толкова популярна и харесвана днес, че звучи направо невероятно, когато Григ споделя с Франц Байер за частта, озаглавена „В залата на Планинския крал”: „Това е нещо, което буквално не мога да понасям да слушам, защото гъмжи от кравешки пайове, ултра-норвежество и тролска самодостатъчност”. Сещате ли се за коя част говори?

Григ, Пер Гинт, В залата на планинския крал

Надявам се, продължава обаче Григ, че заложената в това парче ирония все пак ще бъде разбрана. Не знам дали публиката и досега разбира иронията или просто е свикнала да слуша вълшебната музика на Григ, дори пълна с кравешки пайове, както той деликатно се изразява, но, така или иначе, сюитата му „Пер Гинт” остава безсмъртна. И надявам се сега, с „Песента на Солвейг” в изпълнение на Анна Нетребко,  ще разберете защо е безсмъртна, дори ако не сте я чували никога.

Григ, песента на Солвейг, Нетребко

Едвард Григ умира сравнително млад, едва на 64 години, след като боледува дълго от проблеми с белия дроб. Последните му думи са и последен епизод от неговата дълга закачка със смъртта: „Е, добре, де, щом така трябва да бъде!” – казва той точно преди да издъхне. Трудно ми е да реша дали това са думи на победен или на победител, но в последния му път го изпращат десетки хиляди хора, наизлезли по улиците на родния му Берген. Григ е кремиран и урната му е поставена в скална ниша над морето в имението му край града. По негова заръка, на погребението се изпълнява онзи погребален марш, който той написа в памет на приятеля си, но ето че и сам изслуша за последно.

Григ, Погребален марш за Рикард Нордраак

Прочети цялата новина

Свързани новини: