64. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЕМОКРИТ

Пламен Асенов

08. 01. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=67

Знаете ли, че обемът на конуса или пирамидата е една трета от този на цилиндъра или призмата със същата основа и височина? Вероятно не – но философът Демокрит, живял в Гърция преди около 2 400 години, го знае, защото пръв го е открил. Той знае също, че Земята е кръгла, а не плоска, нещо, което ние смятаме за откритие на Ренесанса. Знае, че светът се състои от атоми, защото така твърди неговият учител и приятел Левкип. Знае, че да мислиш е по-добре, отколкото да не мислиш и да знаеш е по-добре, отколкото да не знаеш. Не можем да му се намажем на малкия пръст, казвам ви, той знае изумително много неща – и знаете ли защо? Баща му е изключително богат човек, който му оставя огромно наследство, а Демокрит, който пък е изключително любознателен човек, продава всичко и харчи парите, за да обикаля света и да учи от най-учените хора.

Демокрит, История в минути

Виждали ли сте някога атом? Със сигурност сте виждали неща, създадени от струпване на атоми – кокала на кучето, гадния дъжд, който валя вчера, банкнотата от 1 000 долара, която намерихте случайно, изобщо – всичко, което виждате, пипате, ядете, пиете, включително собственото ви тяло, чрез което виждате, пипате, ядете, пиете Но отделен атом никога не сте виждали, освен ако сте имали късмет да ви пуснат до силен електронен микроскоп и да сте погледнали през него. Атомите са невидими. Те съществуват в празното пространство, винаги са били там и винаги ще бъдат. Те се движат постоянно и го правят по някакви техни си правила, по размер и форма са безкрайно много видове. За масата им самият Демокрит казва: „Колкото са по-невидими, толкова са по-тежки”. Различните неща, от Слънцето до песъчинката, се получават от струпването на много атоми на дадено място. Свойствата на нещата пък се определят от характера на атомите. Например атомите на металите са тежки и твърди, образуват самите метали, като се закачат един друг с кукички. Атомите на водата пък са гладки и хлъзгави, атомите на солта са остри, атомите на въздуха са леки, въртят се и проникват във всички други материи.

С всички тези и още много подобни визии са изпълнени фрагментите, достигнали до нас, от основната теория на тъй наречените атомисти, група древногръцки философи-материалисти, които още през V-ІV век преди новата ера напипват парченца от тъканта на битието. Част от тях съвременната наука потвърждава, друга част отхвърля, на трета просто се смее – но при всички случаи изпитва благоговение към Левкип, за когото се смята, че пръв развива атомистичната идея, и особено към Демокрит, който я обобщава и систематизира в нещо като стройно учение.

История в минути

Демокрит е известен като „смеещият се философ” – за разлика от Хераклит, който пък, постоянно мрачен и навъсен, е наричан „плачещият философ”. Остава да познаете кой от двамата играе ролята на оптимиста и кой – на песимиста. Не е трудно, ако знаете, че Демокрит се хили постоянно, защото се смее на човешката глупост, която непрекъснато вижда навсякъде около себе си. Не си измислям, такава е информацията, достигнала до нас от древността. Нали се сещате колко трябва да му е писнало от идиотщини, че де мине отвъд границата на търпимост и, вместо да оплаква незавидната съдба на човечеството, той да и се присмива. Не знам дали и доколко това има отношение към факта, че някъде около средата на V век пр. н. е. Демокрит се ражда, расте и голяма част от живота си прекарва в Абдера, тракийски град на устието на реката Нестос или Места, чиито жители са считани от древните гърци за най-глупавите хора на света. Не знам с какво са го заслужили, но ако съдим по смеха на Демокрит – нищо чудно да е така. Самият той обаче изпъква с обратното и се превръща в един от най-умните хора на своето време. Как става това ли? Баща му е много богат, дори изключително много. За доказателство се сочи, че при един от походите си в Гърция самият персийски цар Ксеркс отсяда в неговия дом. Не знам дали изобщо сме способни да си дадем сметка що за дом би трябвало да е това и що за колосална организация на доставки и кухни, на слуги и стражи, на танцьорки, музиканти и всякакъв друг персонал изисква подобно посещение. Но важното е, че Ксеркс, както се твърди, като един от знаците си на благодарност за гостоприемството, оставя някои от своите образовани маги за учители на малкия Демокрит. Така започва голямото учене. Но Демокрит наистина е ненаситен и Гърция му идва тясна откъм знания, затова след смъртта на баща си, като получава своята част от наследството, философът тръгва по далечни земи да търси още. Липсва години наред и обикаля места, които са буквално на ръба на познатия тогава свят – след Персия и Вавилон, където си говори с халдейските мъдреци, стига до Индия, сред местата на похода му после се споменава Етиопия, със сигурност се знае, че прекарва доста години, може би поне пет, в Египет, където учи при жреците. На връщане остава в Атина, където се предполага, че слуша Сократ и вероятно се запознава с Анаксагор. След което се завръща в родната Абдера и живее там до края на дните си, които се оказват дълги, пълни с творчество и приключения.

История в минути

Най-важно е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране – това е един от сериозните изводи на Демокрит, придобит по време на неговия голям поход за завладяване на световното знание. Тази негова мъдра мисъл е стигнала до наши дни от иначе почти напълно унищоженото му наследство, оставено под формата на книги от  различни области – физика, астрономия, математика, етика, медицина, техника, музика. Според Диоген Лаерций, древният биограф на великите философи, трудовете на Демокрит са общо около 70 на брой. До нас обаче не е достигнал нито един цял, а само около 300 фрагмента. Така или иначе, след странстванията си Демокрит се връща в Абдера, вероятно с идеята, че сред глупаците ще има повече спокойствие да превърне знанието в мъдрост. Отначало обаче никакво спокойствие няма. Местните власти започват процес срещу Демокрит за „разсипничество”. Тогава това е сериозно престъпление и делото е провокирано от факта, че той, вместо да увеличи бащиното си наследство, го е пропилял. Налага се специално освидетелстване, за да признаят градските власти, че, като е използвал парите за учене, човекът не ги е пропилял, а ги е похарчил с полезна цел. Изобщо, доста анекдоти се разказват за живота на Демокрит. Например известно е писмото, което някои граждани на Абдера пишат до прочутия античен лекар Хипократ с молба да дойде и да спаси Демокрит от лудостта, която го е обзела. „Забравяйки за всичко и най-вече за самия себе си, той бодърства нощем като през деня, смее се на всяко нещо – голямо или малко, и смята, че целият живот е едно нищо” – така група умни абдерци описват симптомите на душевната болест, обзела техния домашен философ. Хипократ пристига възможно най-бързо, но и бързо си тръгва, като ги успокоява. Оказва се, че Демокрит всъщност играе ролята на луд, за да разбере в детайли какво е усещането, защото в момента пише книга, посветена на лудостта. Колкото до постоянния му присмех към всичко и всички, според Хипократ това е проява не на безумец, а на „велик мъдрец, който е изследвал и уловил същността на човешката природа и се надсмива над безплодния живот”.

История в минути

Има обаче и доста истории за Демокрит, за които изглежда малко вероятно да са се случили точно с него – било поради характера му изобщо, било поради характера на неговото учение. Например някои твърдят, че в даден момент от живота си, за да се посвети наистина само на осмислянето на нещата, Демокрит се ослепява сам. Това не ми звучи логично, като се имат предвид основните положения от етичната му система. Като изхожда от теорията, че светът се състои от атоми, в етичната система Демокрит постулира  че крайната цел на живота е постигане на състояние на блаженство и невъзмутимост на духа, наречено „евтимия“. Това според него става чрез умерено количество удоволствие и въздържание – омразата, агресията и невъздържаността само пречат. А едва ли самоослепяването, което е крайна форма на невъздържаност, може разумно да се впише в подобна мисловна и житейска нагласа. Разбира се, не съм категоричен, защото по отношение на доста неща в живота сегашните и тогавашните представи са различни. Например днес не бихме обърнали особено внимание на отношението на Демокрит към боговете, което е почти атеистично – те са изтикани в периферията на философската му  система и сами зависят от атомите, а не атомите от тях. Това още приживе му спечелва много врагове, включително лично Платон е силен противник на материалистическите теории на Демокрит, затова и още в античността започват да се унищожават негови съчинения. Иначе самият философ живее наистина до дълбоки старини. Някои смятат, че Демокрит умира на 90, други казват, че доживява до 104, дори до 109. Но има ли значение кога точно ще се разпаднат атомите на твоето тяло, ако атомите на духа ти останат живи завинаги?

История в минути

Прочети цялата новина

Свързани новини: