Какво научих за 1000 поста в блога

01/17/14 08:34
(http://vasvalch.com/)

Какво научих за 1000 поста в блога

Наскоро този блог имаше юбилей. Вариантите бяха два – или да го отпразнувам шумно и с някаква сериозно планирана игра за читателите, или да го оставя да отмине тихомълком и да “си призная” след време. Избрах второто, но пък размислите по повод този рожден ден не трябва да отиват нахалост. Затова тук ще видите най-важните уроци, които научих от тези 1000 блог поста.

Не е задължително да имаш план…
Нееднократно съм разказвала как се роди този блог – като един експеримент, след като чух думата “блог” за пръв път в една лекция по нови медии. Тогава нямах план. Това всъщност е малко – трябваше да кажа “О, колко точно нямах идея с какво се захващам!” Но това всъщност помогна и временното занимание се превърна в дългосрочно.

…но е добре да си съставиш такъв в един момент
Разбира се, няма как фазата “Меден месец” да продължи завинаги – трябва да развиеш някаква концепция какво правиш и за какво пишеш. Подборът на теми не само действа усмиряващо, така че да не тъпчеш главите на хората с празните ти размисли, но и фокусира вниманието ти върху важните теми, за които има смисъл да пишеш.

Не се страхувай от промяна
Промяната е неизбежна за един дългосрочен проект – забелязва се в темите, в стила на писане, в честотата на писане, дори в дизайна. Някои от тези промени зависят от лично настроение – нямам намерение да пиша повече за еко-теми, затова и тази секция в блога изчезна. Други са свързани с външни фактори – колкото по-голям фокус поставят хората върху мултимедийното съдържание, толкова повече блогът преминава към по-големи изображения и видеа. Не е нужно да се поддаваш на всяка малка прищявка или тенденция, но също толкова глупаво е да се опитваш да го караш по старому завинаги.

Намери си място за хвърляне на идеи
От бележки в телефона през висящи чернови в WordPress до задължителните листчета до нощното шкафче – трябват поне няколко места за записване на идеи, които да са ти под ръка постоянно. Добрите идеи идват рядко и няма по-дразнещо нещо от това да се сетиш за интересна тема на пост и тя да изхвърчи от главата ти след 10 минути.

Критиките са най-големият комплимент
Когато някой те критикува, значи той отделя време от единствения си живот, за да ти помогне да правиш нещата по-добре. В споровете се раждат най-чистите истини а един ритник отзад може да ти даде необходимата тяга да полетиш. Разбира се, имаш право да се засегнеш най-искрено, но след това премисли нещата и виж къде е зрънцето истина. Негативните коментари са нещото, с което се свиква най-трудно, но са много полезни.

Не храни троловете
И като си говорим за коментари, няма как да не засегна троловете. Хайде, няма как да не сте се сблъсквали с тях – досадни са, жлъчни са и отвличат вниманието от основната тема. Много трудно е да не им отвръщаш, почти недопустимо дори. Но щом свикнеш да ги разпознаваш, лесно можеш да ги смажеш с мълчание.

Постоянството се гради с времето
Никак не е лесно да намираш за какво да пишеш седмица след седмица, дори ако публикуваш рядко. Търпението понякога е на привършване, нямаш муза, но пак не е лошо да попишеш – просто защото или вече си стигнал чак дотук, или защото искаш да стигнеш още по-далеч. Колкото и разочароващо да е от време на време и дори ако си мислите, че на никой няма да му липсват постовете ви, със сигурност има поне още един верен читател – пишете за него.

По-лесно е да почнеш, отколкото да почнеш отново
През миналата година за пръв път мина цял месец без постове. Въобще, в последната година ясно се вижда моментът, в който времето за блогване просто спря да ми стига – оттогава се опитвам (за момента не много успешно) да почна да пиша редовно отново. С писането е като с физическите упражнения и всяко друго занимание, което изисква създаване на навик – ако веднъж се откажеш, връщането е адски трудно. Така че просто не спирайте да пишете.

Никога не става по-ясно
И колкото и време да пишеш (поне до хилядния пост го гарантирам), няма да ти стане ясно дали от това има смисъл, дали си струва да пишеш и дали някой ще забележи, ако спреш. Постоянно в главата ти ще се въртят несвързани идеи за постове, теми, които изискват допълнително проучване, за което все нямаш време, мисли за редизайни и промяна на архиви или бутони. В тази несигурност се крие и най-големият блог-адреналин!