Фактът, че в тези дни спорим най-вече дали Волен Сидеров е гениален актьор или необгрижен пациент, говори, че сме зарязали ролята си на граждани и се правим на психоаналитици. Не че е странно – ако държавата е лудница, най-добрият начин да се разграничаваш от болните е да заявяваш, че ти присъстваш тук като доктор. В българските представи има два вида луди: луд за пенсия и луд за връзване. И сега ние спорим дали Волен Сидеров е от първия или от втория вид. Което изобщо не решава никакъв проблем, свързан с нашия личен и общ живот.