когато гледаш битка от "мма" между жени, и сравниш агресията и войнствеността на женските бойци с тази на мъжките, всичко става пределно ясно, колкото и да е първично.

пълно е със силни, хубави и можещи жени, които искат всичко, искат да могат, да имат, да бъдат, и го искат безапелационно, нещо, което до преди няколко десетилетия беше мъжка привилегия. балансът е труден за намиране и за двете страни, но за мъжете е по-сложно да бъдат хем първични, хем цивилизовани, а това е изискването:) 

и на дъното все пак остава първичното като спойка. няма ли го взаимното желание да изпълните главите, сърцата и леглата си със себе си, всякакво можене, бъдене и имане нямат грам значение. и е много ограбващо когато остане само гняв като умиращ вулкан след една връзка. тлее дълбоко и унищожава всичко ново, което се опитва да влезе в теб. щастието е да не чувстваш нищо такова към никого от предишните ти любими, и да не забравяш любовта, която ти се е случила за да отмине, и за да се появи евентуално нова. а новата любов винаги е евентуална до първично нареждане.